История за богатство, мода, кабаре и една сграда, която променя градската памет
Дунавската ни столица се слави, както със „Стоте първи неща“ влезли от Европа в България след 1878 г., така и с красивата си архитектура.
Всъщност, още в началото на миналия век Русе е най-добре проектираният и хармонично застроен град у нас. Повечето от сградите в централната част са паметници на културата и са резултат от един хармоничен синтез между барок, неокласицизъм и сецесион.
Тук е най- красивата сграда у нас, Доходното здание – Театъра, (която заслужава специално представяне). Доста интересна е и сградата на улица „Пиротска”, където е Училището по изкуствата. Построена преди повече от век, тя e имала различни функции: Хотел „Букурещ”, клуб на филателистите, адвокатски кантори, клуб на ВМРО, ресторант „Асансьора”. Къща с история, с богато минало. Може да се каже дори „къща-легенда”. Тя започва с името на търговеца Соломон Блаунщайн, роден в Свищов, но живял в Русе.
В своя прочут пътепис „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов пише за едно „ русенско еврейче, което продавало пощенски марки (първата българска серия от наскоро освободената ни родина) на световното изложение в Чикаго през далечната 1893 г. И не само ги продавало, но с чувство на патриотична гордост, разказвало на посетителите на българския павилион за младата си и наскоро освободена родина, намираща се на Балканите, в Европа.
Ето как Алеко го представя в знаменитата си книга:
„В павилиона на богатия арменец от Русе господин Айвазиян имаше и трети търговец, едно еврейче, също от Русе, което бе донесло за продан български пощенски марки”. Изведено под черта и с по-дребен шрифт, след този абзац писателят публикува в пътеписа си и писмото, което е получил по-късно от Соломон Блаущайн. То носи дата 7 февруари 1894 г. и е написано в Русе. В запазеното по този начин писмо можем да чуем гласа на „русенското еврейче”:
„Почитаемий Г-не Алеко Константинов, От днес и преди месец и половина срещнах в една брошура на „Български преглед” една Ваша дописка, в която поименно изброявате личностите, които са присъствали на Всемирното изложение в Чикаго, Америка… срещнах да говорите за едно Еврейче от град Русе, но като бях и съм уверен, че в град Русе никаква друга личност от еврейско вероизповедание нямаше на поменатото изложение „Чикаго” освен мене, то положително бях уверен, че тая дума, изказана от един свищовски български гражданин, какъвто съм и аз (български гражданин) не се отнася за други никого освен за моята личност…”.

И така, спечелил доста пари, предприемчивият евреин Соломон Блаунщайн, роден в Свищов, но свързал живота си с Русе, се завръща с един добър капитал у нас. А неговата красива съпруга Розали Блаунщайн открива в Русе първата в България модна къща за дамски шапки „Чикаго”, която се оказала доста посещавана и печеливша. С клонове в София и Плевен, тя внасяла европейската мода в България направо от Лондон, Виена и Париж. По онова време всички жени от Русе са носели задължително шапки и дори воалетки извън дома си и това е било неизменна част от всеки дамски тоалет. Интересно е, че през 1940 г. в Русе е имало 35 модни шапкарски ателиета срещу само 18 в столицата…

Всъщност през Русе у нас влиза европа и затова и е наречен още „Градът на стоте първи неща у нас“.
Така съпрузите Блаунщайн успяват за кратко да забогатеят в най-проспериращия тогава български град и да построят красивата сграда на хотел „Букурещ”.

В нея, освен хотела, имало голям ресторант и нощен клуб (кабаре). И тъй като постройка била на четири етажа (приземен, партер, първи и мансарден), решили да монтират асансьор. По американски образец. Проектант бил прочутият Иван Майер от Виена, работил по онова време за дунавската на столица.

Но тук трябва да отбележим, че тогава (1896 г.) у нас все още нямало електрификация, та подемното устройство отначало започнало да работи с… физическата сила на четирима, специално наети за целта мъже-атлети. Те изкачвали богатите, вече пийнали си клиенти от кабарето в сутерена и ресторанта до горните етажи. И това бил първият асансьор в Княжеството! (Всъщност списъкът на първите неща построени или случили се в България в Русе е наистина впечатляващ и надхвърля цифрата сто).

Скоро хотел „Чикаго” със своето кабаре с танцьорки и певици от Букурещ и Будапеща и търсещи силни усещания предимно богати посетители придобива лоша слава и по настояване на гражданството бива затворен от Общината. Остава само модна къща „Чикаго”, една от най-реномираните на Балканите.

След войната легендарната сграда е национализирана от Русенската община (а Соломон Блаунщай умира през 1956 г.) и често сменя функциите си – магазини, складове, клубове на ОФ, на филателистите, а в наше време и на патриотите от ВМРО. Известно време имаше и ресторант в ретро стил (вече закрит) с името „Асансьора”.














