На 2 август 2021 г. избралата да бъде наследник на БКП Българска социалистическа партия ще чества 130 години от първия конгрес на първата българска политическа партия, приела за своя основа ученията на Маркс. Става дума за Българската социалдемократическа партия, основана от Димитър Благоев и сподвижниците му Никола Хр. Габровски, Драгомир Герганов, Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев, Панайот Венков, Сава Мутафов и Константин Бозвелиев.
Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и датата 2 август са избрани, тъй като на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено да проведе събранието си.
Събранието констатира, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия „социалистически преврат“, да ги организира и просвещава. За свой основен труд новата партия приема брошурата на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ Тя е отговор на по-ранни публикации на известния революционер и общественик Захарий Стоянов, според когото социализмът няма основа в българските социални условия на дребно земеделско стопанство, в което природните ресурси се владеят от населението „братски равномерно, първобитно, комунистически“. Благоев се позовава на наличието на наемни работници в селското стопанство и градовете, в което вижда начален етап на формиране на капитализъм, според доктрината на марксизма.
През 1892 г. Благоев публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“, в която защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. Той смята, че е нужно съществуването на партия на работническата класа. Благоев е постоянно преследван от властите на правителството на Стамболов, най-вече заради интернационалните си възгледи. След множество политически уволнения през 1893 г. е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. След смъртта на политическия си враг се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия.
Взема активно участие в Пловдивското македоно-одринско дружество – от 1897 г. е председател, а по-късно е подпредседател на настоятелството. През 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев обаче отказва да се занимава главно с Македония. Като делегат на Шестия македонски конгрес критикува характера на организацията и се обявява за създаването на Балканска федеративна република. Пред заседание на XVII-тото Народно събрание на 16 декември 1917 г. прави остро политическо изказване, съдържащо твърдението, че не е българин, а македонски славянин. (В периода 1945-1948 г. наследниците на Димитър Благоев в БКП Георги Димитров и Васил Коларов ще предадат на югославска Македония костите на Гоце Делчев и ще принудят българите от Пиринска Македония да се пишат за етнически македонци, които говорят македонски език. Тито ще извърши погром над българското население в Македония и в тази област ще последват 75 години пропаганда срещу българите, чиито последствия са видими до днес – бел.авт.)
Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт, пише редица статии в тяхна подкрепа, макар да остава скептичен към възможността за подобна революция в България. През 1923 г., вече много болен, той няма да приеме и подклаждането на т.нар. Септемврийско въстание, заради липсата на добра организация.
Под ръководството на Благоев през 1919 г. крилото „тесни социалисти“ на Българската работническа социалдемократичеса партия напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съосновател на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се на БКП (т.с.). Партията приема програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. Насилието в партията ще става все по-водеща идеология, за да се стигне през 1925 г. до атентата в църквата „Света Неделя“, при който загиват над 100 души. По това време Димитър Благоев вече не е между живите. Той има четири деца, но нито едно от тях не оставя наследници. Областният център на югозападна България носи неговото име, прекръстен е през 1950 г.
Но нека разгледаме и какво е отношението към социалистическите идеи и техните представители на може би най-важната обществена личност в България от края на 19-ти и началото на 20-ти век – Патриарха на българската литература Иван Вазов. Още в романа си „Под игото“ Вазов застъпва тезата, че социализмът е учение, привнесено отвън, и няма почва в Бъдгария. Студентът Кандов, надъхан със социалистическите идеи на Запада, след завръщането в родината си и сблъсъка с реалността в нея, от социалист става патриот: „Млад, горещ идеалист, Кандов дойде в България, зашеметен от крайни теории и принципи, великодушни в една честна душа, грозни в едно развалено общество. Първата среща с живота разклати дълбоко убежденията на религията му. Той видя, че тук е съвсем чужда почва за нея… Той не можеше да се кланя вече на един пукнат кумир, и потърси нов – имаше го готов в лицето на България…“
По-късно Вазов критикува социалистите в следосвобожденска България: „Ние виждаме рояк проповедници и социални буреносци, които от стълповете на журналите ни говорят с патос за работнический конгрес в Берлин, за разделението на труда и капитала, за еволюцията в политико-економический бит на Западна Европа, за разни „нравствени задачи“ и „подкладки“, развиват ни теориите на социализма, разгромяват поезията, нещастната габровска фабрика и ръкоплещат на пожара ѝ, реформаторствуват, пишат Господ с малко г, садят велики принципи, сеят грандиозни идеи.“
И се обръща към тях с призив за дела: „Господа, сейте гори! По ще бъдете полезни за България, ако отгледахте през живота си пет уврата дъбов лес, отколкото с цяло море заучени фрази, с които тя не знае какво да прави…“
Вазов не доживява идването на комунистите на власт, което не пречи те да забранят романите му в периода непосредствено след 1944 г. като твърде националистични, което не подхожда на идеологията на комунистическия интернационал. Нито да съсипят живота на брат му, генералът герой от Дойран Владимир Вазов, бивш кмет на София. Генерал Вазов е интерниран със съпругата си в село Рибарица, където умира без медицинска помощ на 20 май 1945 г., а тримата му синове са преследвани от комунистическата власт. Присъдата на най-малкия, също Владимир, като шпионин, не е отменена и до днес.
Подобна е съдбата и на друг голям български писател – Димитър Талев. След 9 септември той е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. е арестуван и задържан в Софийския централен затвор до края на март 1945 г. Оттам е изпратен в трудово-изправително селище в Бобовдол до края на август 1945 г. Арестуван е отново през октомври 1947 г. С изключително лошо здраве е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „Куциян“ до февруари 1948 г. След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит.
Това е само малко част от тежкото наследство, което е поела да носи на гърба си Българската социалистическа партия. И нейното ръководство и членове следва добре да се замислят дали наистина искат да бъдат наследници на подобни престъпления срещу собствената си държава и народ. И ако нямат нищо против – какво им дава моралното право днес отново да дават заявка да управляват България… Защото дългата история, изпълнена с мрачни престъпления, определено не е добър атестат… И оправданията „такова е било времето“ със сигурност не звучат убедително. Добър знак все пак е, че тази година големи чествания на Бузлуджа няма да има. Но пък решението паметникът на Бузлуджа да бъде такъв от национално значение буди основания за безпокойство.
Както самият Маркс пише, комунизмът е призрак. На неговата идеология все още са подвластни много хора по света, като най-голям е броят им в Китай, където продължава да управлява Китайската комунистическа партия. За оттеглянето на над 300 милиона китайски граждани от ККП помага книгата „Девет коментара за комунистическата партия“, написана от журналисти от китайскоезичното издание на „The Epoch Times“.
В статията са използвани като източник материали от Уикипедия.
Прекрасна статия. Наистина, комунизма е най-великото зло на нашето съвремие.