Емануел Икономов събира разкази, гротески, басни и фантазии в книга, която забавлява, изненадва и кара читателя да се замисли за опасностите на нашето време
Предговорът на литературния критик Георги Цанков, озаглавен „Вече видяно и още невиждано“, разкрива една от най-интересните страни на творчеството на Емануел Икономов – неговата способност постоянно да изненадва.
„Кипящото въображение на чародея“
Георги Цанков отдавна е определил тайнствения източник на писателските идеи на Икономов като „кипящото въображение на чародея“. И в „Дежавю“ това въображение отново се разгръща в множество посоки.
Авторът, зад когото стоят вече две дузини издадени книги, демонстрира впечатляваща свобода при преминаването от един жанр към друг. Но жанровото разнообразие не е самоцел. То е начин да бъдат разгледани различни лица на човека и времето, в което живеем.
Емануел Икономов е майстор на кратката форма. След сборници като „Рандеву“ и „Емпромптю“ той отново доказва, че малкото думи могат да носят голяма идея. Пестеливият му език е точен, а историите често оставят след себе си въпрос, който продължава да звучи и след края на разказа.
Тъкмо това е една от силните страни на „Дежавю“ – книгата не изисква непременно дълго четене, а предполага дълго осмисляне.
Смях, водещ до размисъл
На пръв поглед историите могат да изглеждат като игра с въображението, хумора и парадокса. Но зад тях постепенно се очертава много по-сериозна картина на съвременността.
Читателят се среща с ежедневните проблеми на човека, представени понякога на шега, но зад тази привидна лекота стоят тревожни въпроси. Къде се намира човекът в забързания свят? Как технологиите променят живота му? Какви са капаните на собствените ни изобретения? Накъде върви човечеството?
Особено отчетлива е темата за технологиите и опасностите, които могат да се крият зад безграничното увлечение по тях. Това, което вчера е изглеждало като фантастика, днес все по-често се превръща в реалност.
Именно тук фантастичното при Емауел Икономов започва да придобива друга стойност – то не бяга от действителността, а понякога я вижда по-ясно от самата реалистична проза.
Между Роалд Дал, Шекли, Азимов и Бредбъри
Георги Цанков открива в историите на Икономов различни литературни сродства – неочаквани финали, които напомнят за Роалд Дал; хитроумно измъкване от привидно безизходни ситуации в духа на Робърт Шекли; логика и прямота, характерни за Айзък Азимов.
Но това са само литературни ориентири. Емануел Икономов не се разтваря в тях, а изгражда собствен почерк.
В някои от разказите, а особено в повестта „Дежавю“, се появява и друга страна на писателя – поетичната. Лиричността напомня за Рей Бредбъри и неговата способност фантастичното да бъде едновременно красиво, човешко и тревожно.
Тъкмо това жанрово и стилистично богатство прави трудно посочването на един или няколко фаворита сред произведенията в сборника. „Дежавю“ предлага различни литературни светове и оставя на всеки читател свободата да открие своя.
Писателят като свидетел на своето време
Зад фантазията обаче стои реалността.
Емануел Икономов не остава безразличен към времето, в което живее. Според Георги Цанков той не прави просто „моментна снимка“ на действителността, а се опитва да постави диагноза на болестите на епохата.
Това е особено важно за литературата днес – да не бъде само отражение на случващото се, а да търси причините, скритите механизми и последствията.
Затова в новите трийсет разказа се срещат не само забавни и парадоксални ситуации, но и тревоги, свързани с човека и неговото бъдеще. Някои от заплахите, за които писателят предупреждава чрез фантазията си, вече не изглеждат далечни.
Така „Дежавю“ се превръща в книга за настоящето, но и в своеобразно предупреждение за бъдещето.
„Още невижданото“ тепърва предстои
Най-хубавото в литературата на Емануел Икономов е, че дори когато разпознаваме света около себе си, никога не знаем какво ще се появи на следващата страница.
Това вероятно обяснява и заглавието на предговора – „Вече видяно и още невиждано“.
В „Дежавю“ има нещо познато, защото историите израстват от нашата действителност. Но има и нещо невиждано – онзи необичаен поглед, с който авторът превръща познатото в парадокс, тревогата в фантазия, ежедневието в притча, а смеха – в повод за размисъл.
И може би именно това е тайната на добрата литература: да ни покаже света, който познаваме, така че за миг да го видим отново – сякаш за първи път.
А за Емануел Икономов, както пише Георги Цанков, раздялата с фантазията и свежия хумор изглежда невъзможна. Можем само да очакваме следващото „обикновено чудо“ – онова, което ще се появи „на бял свят и на бяла хартия“.
Не само вече видяно. А и още невиждано.
По предговора на Георги Цанков към сборника „Дежавю“ от Емануел Икономов.
