Анализатори смятат, че ходът на Вашингтон може да преформатира глобалните съюзи и да подкопае влиянието на Пекин в Латинска Америка и по света.
Арестът на бившия венецуелски лидер Николас Мадуро разтърси целия свят и постави нов натиск върху авторитарните режими, свързани с Пекин, твърдят експерти.
В Иран – един от дългогодишните партньори на Китай, моментът е особено критичен. Страната преживява това, което активистите определят като най-уязвимия ѝ период от десетилетия насам. Human Rights Activists News Agency – базирана в САЩ група от наблюдатели, съобщи на 11 януари, че протести са избухнали в над 580 места във всичките 31 ирански провинции.
На 2 януари президент Доналд Тръмп отправи рязко предупреждение към Техеран в Truth Social. Той заяви, че САЩ ще отговорят със сила, ако иранските власти „насилствено убиват мирни демонстранти“. Изявлението дойде ден преди операцията за арестуване на Мадуро.
Видимото безпокойство на Пекин
Китайските държавни медии се опитаха да омаловажат сравненията между Иран и Венецуела. Те настояват, че Техеран „не е Каракас“ и че Вашингтон не може да повтори венецуелската операция другаде. Реакцията на Пекин обаче разказва друга история.
След ареста на Мадуро китайското външно министерство заяви, че е „дълбоко потресено“ – израз, който рядко се използва от Пекин и досега се появяваше главно при реакции на големи терористични атаки.
На пресконференция на 5 януари говорителят на министерството Лин Дзян изглеждаше видимо разтревожен, когато беше попитан за съобщените провали на китайските радарни отбранителни системи във Венецуела. Той направи пауза от няколко секунди, преди да даде несвързан отговор. Когато беше попитан за китайския специален пратеник, който тогава посети Венецуела, Лин мълча почти 50 секунди преди отговора.
Базираният в САЩ китайски анализатор Хе Хенг написа, че внезапното разместване във Венецуела оставило Пекин „напълно дезориентиран“.
Погрешна преценка за Вашингтон
Марк Цао – военен анализатор, бивш инженер и водещ на китайскоезичния военен канал Mark Space в YouTube, заяви пред The Epoch Times, че Пекин е фундаментално сгрешил в преценката си за администрацията на Тръмп.
„Китайската комунистическа партия (ККП) вярваше, че Тръмп няма да се осмели да започне военна операция срещу Венецуела“, каза той. „Пленяването на Мадуро беше като шамар“.
Според Цао влиянието на Китай в Латинска Америка разчита основно на икономически лостове, а военните и дипломатическите инструменти са ограничени.
„Те нямат капацитет [да демонстрират сила там]“, каза той. „Затова предположиха, че Тръмп няма да действа, но той го направи – и това обърка ККП“.
Последствията вече променят поведението в региона, добави той. Президентът на Колумбия например се свърза проактивно с Тръмп и изрази интерес за посещение във Вашингтон. Междувременно Куба се изправя пред задълбочаваща се икономическа криза, която може да застраши стабилността на режима.
Партньорите на Китай – Венецуела, Иран и Куба – всички са изправени пред политическа неопределеност, в момент когато самата ККП се бори икономически и разполага с по-малко ресурси, посочи Цао.
„Те могат само да гледат как малките им партньори падат един след друг“, каза той. „Това може значително да отслаби глобалното влияние на ККП“.
Марк Цао каза още, че въздействието от ареста на Мадуро се простира отвъд Латинска Америка. Ако Западното полукълбо се стабилизира, САЩ ще имат по-малко ограничения при пренасочването на внимание и ресурси към Индо-Тихоокеанския регион – развитие, от което Пекин се опасява.
„Колкото повече страни виждат Китай като слаб и пасивен, толкова по-малко ще се страхуват от него“, каза Цао. „Това разяжда способността на ККП да противостои на САЩ“.
Смяна на правилата на играта
Безпокойството на Китай се засилва от това, което анализаторите описват като по-широка промяна в стратегията на САЩ. Последните ходове на администрацията на Тръмп показват, че Вашингтон е стигнал до заключението, че санкциите и дипломацията сами по себе си са недостатъчни за противопоставяне на авторитарните режими, подкрепяни от Пекин.
Ключовите принципи, на които сега се набляга, включват: отказ от извинения за външната политика на САЩ, отхвърляне на глобалистките програми, възстановяване на армията, стремеж към „мир чрез сила“ и възраждане в модерна форма на Доктрината Монро.
В интервю за The New York Times на 10 януари Тръмп каза, че националната сила – а не международното право или договорите – в крайна сметка определя резултатите в конкуренцията между великите сили.
На 7 януари Тръмп подписа меморандум за изтегляне на Съединените щати от 66 международни организации, които „вече не служат на американските интереси“ – почти половината от тях са свързани с ООН. Анализаторите твърдят, че този ход подкопава усилията на Пекин да използва международните институции за формиране на глобални норми и влияние върху други правителства.
Силата като възпиране
Марк Цао каза, че операцията срещу Мадуро показва, защо санкциите и дипломацията често се провалят да възпрат авторитарните режими.
„Тръмп използва децентрализиращи удари, за да промени реалността бързо“, каза той и предрече, че Вашингтон може да разчита все повече на такива тактики.
Шен Мин-ши, научен сътрудник в Института за национална отбрана и сигурност на Тайван, се присъедини към тази оценка. Той заяви пред The Epoch Times, че Тръмп отдавна вярва, че поощряването на демокрацията и дипломацията не могат сами да разрешат тежки конфликти.
„Тръмп добре знае, че предишните санкции – дали наложени на Иран и Северна Корея заради ядрените им програми, или на Русия заради окупацията на Крим – в крайна сметка не постигнаха желания ефект“, каза той. „Въпреки санкциите Русия все пак запази капацитет да нападне Украйна“.
Според Шен Тръмп е чакал с месеци подходящия момент преди да действа срещу Мадуро.
„Ако безредиците в Иран се разширят още повече или ако религиозното ръководство се разцепи“, добави той, „САЩ може да действат и там„.
Предизвикателство пред наратива на Пекин
Китайският лидер Си Дзинпин и пропагандните медии на режима дълго рекламираха лозунга „Изтокът се издига, Западът залязва“. Анализаторите обаче твърдят, че наративът е отслабнал след ареста на Мадуро.
Г-н Цао каза, че тезата за американския упадък произтича от грешки в политиката от миналото, а не от структурна слабост. От 70-те години насам, каза той, Вашингтон е правил компромиси с Пекин и е отварял пазарите си, което е обезкървило американското производство.
„Си сгреши в преценката“, каза той. „Той мислеше, че концентрираната власт може да надвие Запада, без да разбира къде са истинските военни и технологични предимства“.
Г-н Шен каза, че по време на администрацията на Байдън Пекин стигнал до заключението, че САЩ са в упадък, но завръщането на Тръмп отбелязало преход към укрепване както на икономиката, така и на армията.
„Когато една страна е слаба, тя избягва военни действия“, каза Шен. „Готовността на Тръмп да действа показва увереност, че САЩ остават най-силната военна держава в света – докато Китай изостава с 15 до 20 години“.
Домино ефект?
След падането на Мадуро Тръмп предупреди Куба, друга комунистическа крепост в Карибите, и наложи вторични санкции на Иран – ключов петролен доставчик, който сега се изправя пред национални протести.
В тази среда анализаторите твърдят, че Китай е в отбрана, като му липсват инструменти за стабилизиране на мрежата си за подкрепа или за противодействие на глобалната икономическа нестабилност.
Шен отбеляза, че Пекин разбира, че стратегията на Вашингтон за Западното полукълбо (или както Тръмп я нарича „Доктрината Донроу“) е замислена за да изтласка Китай.
„След Венецуела идва Куба“, каза той, посочвайки китайските разузнавателни съоръжения на острова, насочени към Съединените щати.
„Ако кубинския въпрос бъде решен, влиянието на Китай в Латинска Америка ще се свие драстично“, каза Шен.
„Ако Иран също се измъкне от орбитата на Пекин, Китай може да се окаже все по-изолиран – икономически напрегнат, открит във военно отношение и по-малко способен да събира подкрепа от Глобалния юг“.
„Следващият въпрос е докъде са готови да стигнат САЩ. Вашингтон няма да позволи на ККП да остане заплаха – нито в Индо-Тихоокеанския регион, нито в глобален мащаб“.
Сонг Тан и И Ру допринесоха за този материал.
