|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Интервю със Светла Янъкова, бивш преподавател по пиано и Славея Николова, преподавател по балет и секретар на НЧ „Димчо Дебелянов-1960“
Когато търся благородни мисли в съзнанието си, затварям очи и влизам в едно читалище. Обгръща ме наситен дъх на хиляди книги, подредени по рафтове, през които трябва да мина, за да стигна до стаичката, където се водят уроците по пиано. Малка съм, а те са високи и натежали от купища мисли. Понякога между тях срещам четящи прави хора, жадуващи знание. Това е читалищната библиотека, в която винаги ме посреща една симпатична жена – усмихната фея, познаваща всички автори, които сякаш обграждат бюрото й.
Обикновено се разминавам с детето, което е имало урок по пиано преди мен. Разменяме си набързо няколко тихи думи, най-често пожелания за успех и разбиращи погледи.
Моето читалище е един мой свят, в който усилията и правилните неща побеждават.
Някога то се наричаше „Ленин“. Днес носи името на един от най-нежните ни и любими поети – Димчо Дебелянов. Намира се в квартал, носещ името на друг гений на българската лирика – Пейо Яворов.
„Утвърждават се успешно школите по солфеж, пиано, китара, поп и рок пеене, класически балет. Библиотеката и книгохранилището, са разположени на 60 кв. м. с хиляди томове класическа българска и чуждестранна литература във всички области на изкуствата, науката, техниката …“, чета в сайта му.
Сърцето на моето читалище тупти 64 години и разтуптява сърцата на другите, недосегаемо за морални, политически и социални промени. Как устоява? Как се поддържа материалната същност на този жив организъм и как се опазва духът му?
В навечерието на 24 май – Деня на читалищната дейност – се срещам с г-жа Светла Янъкова, преподавател по солфеж и пиано в продължение на 40 години и с г-жа Славея Николова, от 17 години секретар и ръководител на танцовата школа към Народно читалище (НЧ) „Димчо Дебелянов –1960“.
Епок Таймс България: Що е читалище?
Светла Янъкова: Читалището е място, където се чете, където обществото от квартала изпраща децата и внуците си да се обучават на рисуване, балет, свирене на инструменти и пеене при минимална такса, несравнима с цените на частните уроци и училища.
Читалището участва в целия живот на квартала, във всички празници: национални и християнско-православни с посещения на свещеник от съседната църква, запознаващ децата с празника; провеждат се кулинарни изложби, в които възрастни хора от квартала демонстрират хубави ястия; правят се конкурси и т. н. Това е за мене читалище – място, където се чете и около което се събира обществото от квартала.
Славея Николова : Читалището е неправителствена организация, в която се запазват традициите, духовността и културата на обществото.
В дейностите, които предлагаме, децата развиват своите дарби.
Епок Таймс България: Ако приемем, че читалището е жив организъм, от какво се изгражда и как се поддържа материалната му същност?
Славея Николова: Основното е държавната субсидия, която Министерството на културата превежда на общината, а тя – на читалищата, но това стига основно за заплатите на щатните ни служители. С таксите, които събираме от нашите възпитаници, можем да покриваме режийните разноски, ремонтите и акордирането на нашите пиана. Сградата е на самоиздръжка. Читалището ни не е голямо. Площта на репетиционната зала е 50 кв. м. В нея протичат репетициите по балет, пеене, пиано и рисуване. Работим по график. Когато се наложи, ползваме и едно по-малко помещение – офис-канцелария, в което се помещават служителите. В него има пиано и това ни позволява да го ползваме за някои занимания.
Епок Таймс България:В последните години държавата инвестирала ли е средства във Вашето читалище?
Славея Николова: Инвестиране освен субсидията не получаваме, но си помагаме като разработваме проекти, чрез които съумяваме да покрием други разходи: за много разнообразни и красиви костюми на балетната школа, за наеми при изнасяне на концерти на по-добри сцени като в Руския културно-информационен център, Театър „Сфумато“ и Дома на културата „Средец“.
Епок Таймс България: Има ли нормативни документи, на които трябва да отговаря читалищната дейност? Какво очаква държавата от Вас?
Славея Николова: Към нас има изисквания. Подаваме редовно месечни и годишни отчети пред районната община, която ги предава на Столичната.
Епок Таймс България: От колко преподаватели и административни служители се извършва дейността Ви?
Славея Николова: Административните служители са секретар, организатор дейности, касиер и библиотекар. Имаме и една длъжност на служебна субсидия, заета от преподавателя по китара, който обаче трябва да има определен брой ученици, за да я заема. Останалите преподаватели са предимно на хонорар, на граждански договор. С една част от таксите на учениците изплащаме хонорарите на преподавателите, а с другата покриваме разходите на читалището.
Епок Таймс България: Какви дейности са включени във Вашата читалищна дейност?
Славея Николова: Имаме школи по класически балет, пиано, китара, поп и рок пеене, изобразително изкуство. Школата ни по изобразително изкуство е над любителското ниво – преподавателката подготвя ученици за прием в Художествената академия.
Епок Таймс България: Вие сте завършили Балетна педагогика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Какво е нивото на останалите специалисти, които работят с децата?
Славея Николова: Високо. Всички са квалифицирани в съответните специалности. Пианистът и преподавателят по поп и джаз пеене са завършили НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Неин възпитаник е и учителят по китара. Преподавателката ни по изобразително изкуство е завършила Националната художествена академия. Педагозите ни са отлични, съумяват да развият таланта на детето така, че то да може да се изяви не само в репетиционните зали, а и на сцена. Библиотекарката ни е със специализирано образование. Всеки е на високо ниво в своята насока и с цялостната си дейност е доказал, че заслужава мястото си.
Епок Таймс България: Привлича ли работата в читалището млади хора?
Славея Николова: Да. Пианистът ни беше назначен, след като предишната ни пианистка се пенсионира. Той е млад и много способен. Не само подготвя ученици, а и води концертна дейност, съвместно със свои колеги по оперно пеене от НМА „Панчо Владигеров“. Правят репетиции при нас, на нашите пиана, той им е репетитор.
Епок Таймс Българя: Какъв е броят на възпитаниците Ви?
Славея Николова: Имаме над 40 ученици. По време на COVID пандемията преживяхме катаклизъм, голям отлив от дейността ни. Внезапно всичко спря и започнахме едва ли не отначало. Успяхме да преодолеем това и сега дейността ни е възобновена. Важното за нас е, че дори и само три деца да се занимават в школата, тези деца са спасени от улицата.
Епок Таймс България: Играе ли читалището ролята на възпитател?
Славея Николова: Разбира се. Ние сме насочени изцяло към изкуствата. Балетът и свиренето на музикални инструменти създават духовна основа, която остава и след прекъсване на заниманията. Любовта към изкуството продължава.
Епок Таймс България: Каква е атмосферата във Вашия колектив?
Славея Николова: Колективът ни е добър. В продължение на дълго време имахме разкошен председател – Иван Митев. Той вече не е сред нас (Светла му памет!). Беше много сърцат, много възпитан, благороден човек с голямо отношение към работата в читалището. Беше ни казал: „Имате рядкото щастие да сте колектив, в който няма конфликти“.
Светла Янъкова: 40 години работих в това читалище. Преподавах няколко години и като пенсионер. То беше моята утеха, там бяха моите приятели. Невероятен колектив! Никога не сме стигали до конфликт. Ако е възниквало нещо подобно, винаги сме го разрешавали с шега, с добри чувства. Господ ме дари с такъв колектив.
Епок Таймс България: Г-жо Янъкова, Вие сте сред доайените на това читалище. По какво се различава дейността му преди и след промените през 1989 година?
Светла Янъкова: Ние, читалищата, винаги сме били на опашката за държавни субсидии. Няма защо да крием това. Всичко, закупено за читалището преди 1989 година, е било с големи връзки: две пиана, ударни инструменти, костюмчета… бяха закупени основно от читалището. Двете чудесни пиана „Фьорстер делукс“ са закупени отдавна, много преди да започна да работя там, благодарение на Живка Дончева, моята колежка – пианистка, и председателката г-жа Стоянова, които вече не са между нас. Те успяват да закупят последните немски пиана, изработени от автентичен материал с най-високо качество. „Това са инструменти – бижута“, каза един акордьор.
След 1989 година административният състав от секретар, касиер-счетоводител и хигиенисти се запази, но без строго определени задължения – някои длъжности се припокриваха, например секретарят можеше да раздава книги като библиотекар и обратно. След 90-та година преживяхме трус по отношение броя на записаните деца, подобен на трудностите по време на COVID пандемията, за които колежката спомена. По време на управлението на Жан Виденов зимата беше тежка, хората получаваха жалки пари… Сега обаче читалището, в което премина половината ми живот, е на високо ниво.
Епок Таймс България: Читалището разполага ли с библиотека?
Славея Николова: Да, това е основната дейност на всяко читалище. Разполагахме с голямо библиотечно помещение, което ни отнеха. Намираше се също в ж.к. „Яворов“, в непосредствена близост до някогашния ресторант „Ропотамо“. Причина бяха проекти за големи сгради, които така и не се осъществиха. Сега, макар помещението ни да е по-малко, притежаваме книги. Стараем се да закупуваме нови, според интереса на читателите. Но, както казва нашата библиотекарка Елена, „Мишката изяде книжката“. Няма го някогашният наплив от деца, които през лятото вземат книги, за да прочетат задължителната литература. Всичко отиде в компютъра. По-възрастните продължават да вземат книги от нас. Те искат да държат книгата в ръцете си.
Светла Янъкова: Нашата библиотекарка е прочела 90 % от книгите, закупени чрез държавната субсидия, и може да предостави пълна информация за художествената литература. С другите жанрове децата се справят чрез Интернет. Не можем да ги обвиняваме. Много неща от библиотеката са изчезнали, но с наличните понастоящем книги тя действа в помещение, малко по-широко от коридор, без прозорец. Но който иска да чете и да знае, намира в нея това, което търси.
Епок Таймс България: Какви слоеве от обществото поверяват обучението на децата си на читалището?
Светла Янъкова: Прослойката от интелигентни хора, които уважават изкуството, книгата и институциите.
Славея Николова: Родители, които притежават интелигентността да насочват децата си към по-нежните изкуства. Макар конкуренцията между читалищата да е голяма – в София са над 100, а има и много частни школи – в нашето читалище се записват деца не само от района, в който населението е застаряващо, а и от други софийски квартали.
Епок Таймс България: Какви разлики забелязвате между предишните и сегашните деца?
Светла Янъкова: Децата, които свиреха при нас преди 1990 година, бяха почти професионално загрижени за подготовката си, за всички провеждани концерти и продукции. Приемахме ги след сериозни прослушвания. Поколението до 1990 година и това след 2000 година са два вида поколения, които не може да се сравняват.
Славея Николова: Има голяма разлика. Сегашните деца нямат търпение, искат всичко да стане сега, веднага. Новото поколение е друго. Гледат на заниманията при нас като на развлечение. Няма силна амбиция за постигане на нещо определено. В процеса на работа обаче онези, които носят нещо в себе си, го развиват и променят отношението си. Децата са различни. В концертните изяви проличава развитието на всяко от тях по различните дисциплини.
Епок Таймс България: Каква е ролята на родителите за развиване на заложбите на едно дете? Могат ли те просто да го поверят на читалището или трябва да участват в процеса?
Славея Николова: Да, родителите трябва да участват. Когато обаче някое дете е доведено насила от тях, след 1-2 месеца се отказва. Заложена ли е дарба в детето, то продължава.
Епок Таймс България: Какви представления изнасяте?
Славея Николова: Всяка година изнасяме по един коледен и един годишен концерт. На тях децата от школите представят това, което са научили през годината: балетната школа представя няколко танца, пианистите изпълняват музикални пиеси. Освен концертите, в нашата макар и малка зала организираме събирания или мини концерти за Деня на будителите, Деня на християнското семейство, 24 май. Отбелязваме годишнината от рождението на патрона ни Димчо Дебелянов и други значими дати в българския празничен календар. Освен сцените, които изредих в началото, понякога ползваме и залата на НЧ „Николай Хайтов“.
Епок Таймс България: Наблюдавали ли сте как се развиват Вашите читалищни възпитаници?
Светла Янъкова: Да, те ме търсят. Някои живеят в чужбина. Моя ученичка например акомпанира на хора на един колеж в САЩ, което не е малко. Друга пък ми се обади от Париж. По време на специализация учудила тамошните си колеги, че може да изсвири Rondo Alla Turka от Моцарт. Това са моите малки радости. С някои ученици се засичаме на концерти на добри музиканти в София, идват и на концертите на сина ми… Всеки е поел по своя път, но у всеки е останало нещо, предполагам.
Епок Таймс България: Вашият син е световноизвестният музикант Иван Янъков. Той е читалищен възпитаник. Каква основа получи той в читалището?
Светла Янъкова: Той учеше при Живка Дончева (Мир и светлина на душата й!), която го научи на дисциплина и ред при подреждането на нещата във всеки урок – гама, етюди и т.н. Тя изискваше от него да изпълнява всичко стриктно и да бъде истински музикант. Благодарение на нея той беше приет в Националното музикално училище „Л. Пипков“, класирайки се отлично при голяма конкуренция от цяла България. Веднъж срещнах своя ученичка, която, виждайки ме, възкликна: „Госпожо, аз вече съм в Академията!“. Някога й бях казала: „Щом искаш да свириш на пиано, знай, че когато децата играят, ти ще свириш. Когато хората ходят на плаж или на планина, ти ще свириш“. Тя ме послуша и я приеха в НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
Епок Таймс България: Къде да търсим вечния дух на читалището? Как той съществува независимо от политически обрати и финансови катаклизми?
Славея Николова: Самият факт, че читалищата оцеляха в продължение на толкова години, показва, че въпреки всички поврати и катаклизми, духовността в човешкото общество се съхранява и не може да бъде унищожена. Това е много важно, защото една нация без култура и без духовност загива. Духовността се запазва чрез продължаване на традицията. Понастоящем ние нямаме фолклорен състав, но навремето е имало. В много читалища в София и в страната има фолклорни певчески и танцови състави от висока класа. Концертите, които изнасяме, също запазват духовността.
Светла Янъкова: Съхранява се в самите хора, които работят в читалището. Макар да получават нищожно и дори смешно за стандарта ни възнаграждение, някои от тях работят по 20, 30, 40 години в тази среда.
Епок Таймс България: От какво значение е ентусиазмът на служителите?
Светла Янъкова: Ентусиазмът е от първостепенно значение.
Епок Таймс България: В навечерието на 24 май – Деня на читалищната дейност, какви пожелания ще отправите към читалищните дейци и към българите, които разчитат тяхната културна потребност да бъде задоволена в читалищата?
Светла Янъкова: Да обичат читалището, както аз го обичам от дете.
Славея Николова: Да продължават с това усърдие да съхраняват традицията и културата! Нека да запазим духовността и да развиваме таланта на децата!
В част 2 Ви срещаме с гл. ас. Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН), посветила професионалния си живот и научната си дейност на българското читалище. С нея ще надникнем в историята на читалищната дейност в нашата страна: чия е и кога се е зародила идеята за създаването на читалищата, кои са първите читалищни деятели, каква роля е изпълнявало читалището преди и след Освобождението ни от турско робство, както и по време на социалистическия строй.
