Дух и съзнание

Есенният фестивал на луната е един от най-важните китайски празници. Той се провежда на петнадесетия ден от осмия месец по китайския лунен календар, когато луната е най-кръгла и ярка. Семействата се събират, споделят вкусна вечеря и се наслаждават на кръглата луна в нощното небе, докато си хапват лунни сладкиши и отпиват ароматен чай. Като деца, израснали в Китай, чувахме познатата легенда за Чан'е и нейния Нефритен заек, които живеят на Луната. В тези прохладни есенни вечери гледах с любопитство към ярката луна, докато се тъпчех с лунни сладкиши. Ако гледах много съсредоточено, можех да видя силуета на Лунния дворец, където Чан'е живее със своя заек. Знаете ...

Жена от Аризона, чието сърце спряло да бие за 27 минути, твърди, че е видяла Бог лице в лице на небето, като именно Той е аранжирал нейното "медицински документирано чудо", връщайки я към живота по Своя милост. Първите ѝ думи, написани на лист хартия до леглото ѝ, гласят: "Това е истинско". "Колкото и дълго да съм тук в този живот, искам да бъда заедно с Бога и.... погълната от това божествено асимилиране да докосвам живота на хората. "Бях пред лицето на Бога. Случва се един на милион да преживее това и по някаква причина Бог избра да се случи на мен", казва пред англоезичния "The Epoch ...

Днес, 15 юли, е денят на Свети равноапостолни княз Владимир - покръстител на Киевска Рус и Русия. Според описаното в "Житията на светиите" на Българската православна църква, именно от Българското царство тръгва християнството към бъдещата най-голяма православна империя - Руската. Предаваме го с минимална коректорска намеса. Св. равноапостолни княз Владимир, син на княз Светослав и внук на св. благоверна Олга, просветил руския народ в Христовата вяра в края на Х век. В живота на княз Владимир е имало два периода - езически и християнски. Като езичник Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършил, неговата езическа съвест се пробудила. Душата му започнала ...

Вдъхновени от афиш за изложба с образи колкото човешки, толкова божествени, в последния уикенд на май с фотографа Делчо Кунчев решихме да посетим Регионален Етнографски музей - Пловдив. Така успяхме да заснемем изложбата на Исторически музей – Стрелча: „Мильо Маринов Балтов. Романтичният образ на вярата. 150 години от рождението на художника“. Без да  сме запознати с пълната биография на този даровит стрелчанин, пък донякъде и пловдивчанин, неговите творби сами разкриват будителската му натура. От картините струи талант, който търси съприкосновение не просто с изящното, а с извисеното и божественото в човека. Сякаш целият живот на художника е освобождаване на духовността чрез личния пример на многоизмерно отдадената на обществото личност. ...

На 15 юни Православната църква почита Свети Ефрем, сръбски патриарх през 14-ти век. Ето какво пише за него в българското издание на "Житията на светиите" от 1991 г.: В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски, се казва, че бил родом из "областта на българското царство, Тирската страна". В България няма "Тирска страна", а трябва да е Трънската. Той се родил в 1311 г. през царуването на българския цар Михаил Шишман., на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той ...

По традиция музиката се смята за празник на Божественото, а музикалните инструменти - за пратеници - свещени инструменти, предаващи Божественото слово. Независимо от етническата и расова принадлежност на човек или от коя част на света е, изглежда всеки разбира чувствата, които предава универсалният език на музиката. Например в древен Китай - векове преди идването на власт на комунистическия режим - учени и мъдреци са използвали музиката, за да насочват емоциите на хората в положителна посока и да издигат моралния им облик, приближавайки ги до Създателя. Интересно е да се спомене, че традиционният китайски йероглиф за щастие (樂, “Лъ“) е подобрен на йероглифа за музика (樂, „Юе“). ...

Денят на българската просвета и култура и на славянската книжовност е не просто празник. Той е нишката, която свързва младата българска държава, създадена в края на 19-ти век след 500 години под османска власт, с духа на древната българска империя – една от най-старите, могъщи и културни европейски държави. Най-яркият пример за това свързване са текстът и музиката на химна, създаден в чест на празника. „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“ – Евангелие от Йоан На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски пише "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". По това време празнуването на двамата равноапостоли вече е ...

Днес Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, Солунските братя, посветили живота си на делото Христовата вяра да бъде разпространявана в славянските земи на родния език на славяните. Те са и създателите на първата азбука за славяните, глаголицата, от която после техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Горазд и Сава, посрещнати от българския цар Борис I, създават кирилицата, в чест на учителя си Кирил, измолил от папа Адриан правото да се води службата и на славянските езици. Нека видим как Българската православна църква обяснява избирането на датата в книгата си "Житията на светците" от 1991 г. "Отначало Църквата празнувала паметта на всеки от ...

Дмитрий Бортнянски – гордост на три славянски народа Поколения българи неизменно свързват посрещането на всяка Нова година с тържественото басово “Благоденственное и мирное житие...” на Борис Христов по телевизията и последващия го ликуващ хор “Многая лета!”. Голяма част от нас са убедени, че това е чисто българска църковна песен. Да, тя несъмнено вече е и българска. Но неин автор е великият руски композитор Дмитрий Бортнянски, гений на руския барок и на православната хорова музика. Но като казваме “руски”, трябва да имаме едно наум. Защото той всъщност е любим син на поне три славянски народа. Православната църква "Св. Козма и Дамян" в Бортне, южна Полша (снимка: Уикипедия) ...

Празникът на будителите има дълга и интересна история. За първи път се чества в Пловдив през 1909 г. Идеята е на група учители, които желаят да отдадат почит на своите предшественици, съхранили българската духовност през дългите векове, в които българите не само нямат своя държава, но са принудени да живеят в империя с различна религия. Пловдивските учители избират за дата на празника 19 октомври – денят на най-значимия български светец, Иван Рилски. Идеята бързо се разпространява и празникът започва да се отбелязва в училища в цялата страна.   Свети Иван Рилски е покровител на българския народ през вековете, прекарани под ислямска власт (снимка: Уикипедия) Денят на ...