Евтини вносни стоки заличават престижа на българските занаятчийски изделия
България има дълбоки традиции в занаятчийството. Седмица след отбелязването на Деня на занаятите в България – 29 юни, засягаме някои от предизвикателствата пред развитието на българските занаяти, както и възможността всеки един от нас да допринесе с осъзнатост и подкрепа за възраждането им.
В страната ни все така липсват условия за разгръщане на предприемчивостта за стимулиране на занаятчийското развитие. Експерти сочат, че упадъкът на българското занаятчийство се обуславя, наред с икономическите фактори, и от промяната в законодателната рамка. В действащия към момента Закон за занаятите са посочени 57 занаята за разлика от предходните законоустановени 126, актуални до 2011 г. Премахнати са почти цели групи занаяти: в областта на производството на храни и напитки – хлебарство и сладкарство, в областта на здравните и хигиенните услуги – маникюр и педикюр, в областта на медиите, рекламата и комуникациите – фотография и печатарство. Същевременно в списъка са запазени архаични занаяти, т.е. такива, които не се практикуват, а не са вписани съвременни, които биха могли да осигурят на упражняващите ги успешна реализация в България или в чужбина.
Ако български готвач или сладкар, да речем, реши да работи в чужбина, не би могъл, защото не притежава необходимото майсторско свидетелство, за да бъде нает там – няма кой да му го издаде у нас. Така той трябва да учи в чужбина, започвайки от началното ниво, за да придобие необходимото свидетелство за уменията си. Специалисти споделят още, че изваждането на толкова работни сфери от Закона за занаятите оставя редица сектори без майстори.
Организация на занаятчийството
Друг фактор за упадъка на занаятите у нас е премахването на задължителното членство на занаятчиите в Националната занаятчийска камара (НЗК) – представителната организация на занаятчиите в България. Те могат да се обединяват в регионални занаятчийски камари, които представляват юридически лица, но според действащия Закон за занаятите не са задължени да го правят. Само собственикът на занаятчийско предприятие е длъжен да се регистрира в регионалната занаятчийска камара, в чийто район възнамерява да извършва дейността си.
Членове на регионална занаятчийска камара (РЗК) могат да бъдат: самостоятелно заети занаятчии; дружества по Закона за задълженията и договорите – собственици на предприятия, организирани по занаятчийски начин; майстори, калфи и чираци. Самостоятелно зает занаятчия може да бъде физическо лице, отговарящо на едно от следните условия: да е калфа – без право да обучава чираци; да е майстор; да има придобита II или III степен на професионална квалификация в институции от системата на професионалното образование и обучение или висше образование, съответстващо на занаята, който иска да упражнява, както и придобит съответен опит в областта на занаята.
Гореизредените се вписват в регионален регистър на занаятчиите като членове на съответната РЗК, а Националната занаятчийска камара води национален регистър на занаятчиите на основата на регионалните регистри.
НЗК определя стандартите и представя програмите за обучение по отделните занаяти, които Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) утвърждава. НЗК издава майсторските свидетелства, а РЗК издава свидетелствата за калфа по определен занаят.
Финансова подкрепа
Занаятчиите са част от целевата група на бенефициентите по обявената през май т.г. от Министерство на иновациите и растежа процедура, провеждана чрез подбор на проектни предложения, BG16RFPR001-1.004, в графа „Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите” на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. (ПКИП).
Общият бюджет на провежданата процедура е 117,5 млн. лв. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по индивидуалните проекти е 15 000 лв., а максималният – до 150 000 лв. Максималният дял на съфинансирането, предоставено по линия на ПКИП, е 75% от тази сума за семейните предприятия и предприятията от творческите индустрии. За предприятията от сектора на занаятите той е 85%.
Повече информация за условията за кандидатстване и изпълнение с краен срок за подаване на проектните предложения 16:30 часа на 16.09.2024 г. можете да намерите тук.
Съпоставка между професия, занаят и изкуство
За да осмислим понятието занаят, е необходимо да разясним по какво се различава то от професията и изкуството.
Професията е вид трудова дейност, която може да бъде усвоена чрез професионално образование в училищната система или чрез професионално обучение в лицензираните Центрове за професионално обучение. С други думи, професията е занятие, което човек упражнява професионално. С него той си осигурява средства за прехрана в най-широк смисъл, упражнявайки го като наето лице, като отговорността за крайното изделие е на предприятието, което го е наело. От друга страна, ако практикуващият трудовата дейност е самостоятелно зает или обединен в дружество в ролята си на занаятчия и носи цялата отговорност за крайното изделие, то този човек е занаятчия в съответната сфера.
Да вземем за пример шивашките услуги. Ако квалифициран шивач работи в шивашко предприятие, то неговата професия е шивач, но той не се определя като занаятчия. Когато обаче основе собствена фирма, евентуално наеме персонал и започне да извършва шивашки услуги по поръчка, то той е занаятчия със занаят шивачество. На практика не е от значение как човекът е получил квалификацията си, но примерът показва, че професията е по-общо понятие, докато при занаята от значение са поетата отговорност за изделието или услугата, финансовата независимост и придобитите умения не само в професионален, но и в микроикономически план.
Изкуството, от друга страна, се дефинира като неструктурирана и отворена форма на работа, чиято същност е да изразява емоции, визия и авторски концепции. Изкуството се основава на художествени заслуги и има естетическа и концептуална цел за разлика от занаятите, които се основават на усвоени умения и техника и обслужват практични за хората цели чрез правилно използване на инструменти и материали и прилагане на съответната за занаята техника.
Евтини вносни стоки конкурират българските занаятчийски изделия
Автентичният български продукт, създаден от майстор-занаятчия, е истински ценен от българи и чужденци. Понастоящем обаче промяната на критериите за стойностно и ценно е най-сериозното предизвикателство пред оцеляването на българските традиционни занаяти.
Заради ниските доходи и влошения бизнес климат в България много занаятчии развиват търговска, а не творческа дейност с цел оцеляване. Без подкрепа занаятчийското творчество у нас – част от традиционната ни култура – започва да се претопява от конкуренцията на евтини чуждестранни изделия, които имитират оригинала.
Потребителското мислене и поведение в България се обуславя и от ниските доходи на населението. Въпреки съмнителното качество на вносните изделия, които често са разпознаваеми имитации, евтините стоки с етикет „Произведено в Китай“ са предпочитани и търсени. Единици българи си дават сметка, че много от китайските стоки в ниския ценови диапазон са произведени с насилствен труд или чрез експлоатация на многомилионната работна сила в Китай.
Фундаментът на „икономическото чудо“ Китай е живото наследство на системата „Лаогай“ за наказателно правосъдие спрямо стотици хиляди политически затворници или т.нар. затворници на съвестта, които комунистическата партия „превъзпитава“ чрез насилствен труд. Системата „Лаогай“ (съкращение на Laodòng Gaizào – от китайски език „поправяне чрез труд“) включва над 300 трудови лагери в цял Китай, включително известния с печалната си слава лагер Масандзя.
Малко хора по света си дават сметка, че глобалната верига за доставки минава през действащите трудови лагери в Китай. Много предприемачи пък, заради икономически интерес, пренебрегват умишлено този факт, изнасяйки производството си с цел осигуряване на огромни количества евтина стока, в чиято себестойност факторът труд е с близко до нулата стойност.
Българските майстори-занаятчии, създаващи собственоръчно своите изделия, не могат да се конкурират нито с подозрително ниските цени на китайските стоки, нито с обема на вносната продукция.
Масовата „култура“ на предпочитане на евтините чуждестранни стоки подронва авторитета и обезценява стойността на автентичните български приложни занаяти. Всеки един от нас обаче може да ограничи консуматорското си поведение и да се завърне към традиционното мислене за истинската ценност на предметите, с които се заобикаля.
Духовното развитие на нацията ни, в чието културно наследство са включени и българските традиционни занаяти, зависи от усилията на всеки българин да промени фундаментално мисленето си чрез ползване на основания на традиционните ценности морален компас. Подпомагането на родното занаятчийско производство може да се превърне в мисия на всеки от нас, за да има повече млади калфи и майстори, отварящи свои занаятчийски дюкяни, в които с усмивка, мотивация и гордост да предлагат своите изделия с етикет „Произведено в България“.
Международен панаир на занаятите и изкуствата БУЛГАРИКА 2023 г., гр. Варна (видео)
