Празникът на будителите има дълга и интересна история. За първи път се чества в Пловдив през 1909 г. Идеята е на група учители, които желаят да отдадат почит на своите предшественици, съхранили българската духовност през дългите векове, в които българите не само нямат своя държава, но са принудени да живеят в империя с различна религия. Пловдивските учители избират за дата на празника 19 октомври – денят на най-значимия български светец, Иван Рилски. Идеята бързо се разпространява и празникът започва да се отбелязва в училища в цялата страна.
Денят на будителите става общонационален в много тежко и сложно за България време. Младата държава още не е навършила 50 години от създаването си, а светлият ѝ идеал – да обедини всички българи в пределите на новата им родина се проваля с гръм и трясък първо в Междусъюзническата, а после и в Първата световна война. От България са отнети не просто Добруджа, големи части от Тракия и почти цяла Македония, но и правото да имаме собствена армия (освен 33 000 души сухопътни войници). Българите извън пределите на родината са жестоко ограбени и прогонени. Десетки хиляди бежанци търсят убежище в обедняла и разпокъсана България.
Тогава големите интелектуалци на България (Иван Вазов, Александър Радославов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Беньо Цонев, Димитър Лазов, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) предлагат на българското правителство да направи общонационален празника на българския дух – обединил в едно смелостта на революционери като Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Христо Ботев и Васил Левски с мъдростта и търпението на светите братя и техните наследници – Черноризец Храбър, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови и т.н.
През 1922 г. Стоян Омарчевски – министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски – внася в Министерския съвет предложение 1 ноември да стане Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г. Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества свети Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.)
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 3 февруари 1923 г. цар Борис Трети подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Прокламацията за Деня на народните будители гласи: „Нека Денят на свети Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
През 1945 г. честването на празника е отменено от Българската комунистическа партия като „националистическо и несъответстващо на идеите на комунистическия Интернационал“. Но традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп учениците от началните училища са изработвали фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и заедно с учителите си правят шествие, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.
Празникът е възстановен през 1992 г. по инициатива на професор Петър Константинов – председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
За деня на будителите големият български композитор Добри Христов съчинява музика и текст.
