Понякога една добра дума и усмивка лекуват по-ефективно от лекарството
Когато затворим очи и помислим за човешки добродетели, несъмнено ще си спомним някой лекар, който ни е спасил физически и духовно. Някой, който ни е уверил, че в несъвършения човешки свят действа съвършен морален закон.
В навечерието на големия Християнски празник Рождество Христово се радваме да споделим с Вас мислите на един Лекар за общочовешките ценности, които символизира той.
Доц. д.м. Галина Димитрова е началник на Детско очно отделение в УМБАЛ „Александровска“ и преподавател в катедра „Офталмология“ на Медицинския факултет към Медицински университет – София. Завършила е медицина в МУ – София. Работи две години по разпределение като педиатър. От 1991 г. е асистент в Клиниката по очни болести в Отделението по съдови и възпалителни заболявания, а от 1994 г. е асистент в Детско очно отделение. През 1994 г. придобива специалност по офталмология.
Специализира в Университетската очна клиника в Цюрих, Швейцария, в Отделението по страбология и невроофталмология. През 2003 г. специализира офталмопедиатрия и страбизъм в Гранд Рапидс и Роял Оукс, Мичиган, САЩ.
Има общо 101 публикации в специализирани научни списания – главно в сферата на очедвигателните разстройства, консервативното и хирургичното лечение на страбизма; 22 статии в чуждестранни списания, от които 6 с импакт фактор и 3 публикувани резюмета в списания с импакт фактор; две монографии и едно ръководство, участие в учебник по очни болести за студенти-медици (4 глави).
Участвала е в над 70 офталмологични симпозиуми и конгреси у нас и в чужбина – Виена, Барселона, Оксфорд, Цюрих, Сант Гален, Тюбинген и др.
Доц. Димитрова, кои човешки ценности бихте определили като универсални?
Общочовешките ценности са универсални идеали, които формират моралната основа на обществото, независимо от културни, расови, религиозни или епохални различия. Те са нещо като морален кодекс, който осигурява благополучието на човешкото съществуване.
Можем да изредим множество универсални ценности: емпатия, състрадание, взаимопомощ, честност, справедливост, милосърдие, толерантност, отговорност, солидарност, вяра, етичност, доброта, почтеност.
Вечни ли са те според Вас или е възможно да бъдат подменени при определени обстоятелства – политически, социално-икономически или други?
Тези човешки ценности са вечни и не могат да бъдат подменени при никакви обстоятелства. Могат само временно да бъдат потъпкани, но тъй като моралният компас е неотменен и универсален, той възстановява хармонията и равновесието в човешките и обществените взаимоотношения.
Вие сте специализирали в Швейцария и САЩ. Смятате ли, че нашите български ценности се различават от западните?
Не можем да говорим за български, швейцарски или американски ценности, защото това са общочовешки морални принципи. Може да има различна народопсихология, темперамент, различна емоционална интелигентност, рационалност или организация на обществото, но хората по света по своята същност са еднакви.
Редно ли е да очакваме от един лекар да притежава и да отстоява в по-голяма степен от останалите хора универсалните човешки ценности?
Лекарят трябва да отстоява в по-голяма степен тези ценности, защото професията е свързана директно с живота на хората. Не случайно те са в основата на Хипократовата клетва. Лекарят трябва да изгражда доверие и вяра в лечебния процес. В каквото и състояние да се намира пациентът, каквито и социални и културни различия да са налице, той винаги има право и трябва да чувства, че лекарят зачита човешкото му достойнство и конфиденциалността на личната му информация.
Огромна е отговорността, която лекарят носи за здравето и живота на своите пациенти. Той е задължен непрекъснато да повишава квалификацията си и да следи новостите в специалността си.
Всички пациенти трябва да имат еднакъв достъп до квалифицирана медицинска помощ, независимо от социалния им статус, финансови възможности и етнос.
Медицинската етика изисква преди всичко да не се вреди на пациента и да се действа за най-добрия изход от лечението.
Какви ценности в допълнение трябва да притежава той?
Ценностите, които лекарят непременно трябва да притежава, са отговорност, всеотдайност, справедливост, емпатия, съпричастност, смелост, устойчивост, честност, етичност, доброта. Именно тези качества превръщат медика в лечител.
Като академичен преподавател какви ценности откривате, че носят Вашите студенти – бъдещи лекари, и какви бихте искали да им внушите да притежават, наред с професионалните умения?
Младият лекар трябва да изгради споменатите универсални ценности и да ги приложи в медицинската практика. Това е дълъг процес, тъй като отстояването на тези качества продължава през целия професионален път.
Важно е младият лекар да има добър професионален пример за подражание, от който да се учи не само на медицина, но и на работа в екип, етично отношение към колегата, медицинската сестра, санитаря и пациентите; на отговорност, критично мислене, емпатия. Винаги съм казвала на младите медици, че за да си добър лекар, не е достатъчно да знаеш и да практикуваш отлично! Най-важното е да си добър човек, да си отдаден на пациентите и да си в състояние да пренебрегваш егото си.
Българските студенти по медицина са много старателни и ученолюбиви. Не всеки иска да стане медик, знаейки за трудното и продължително следване и за отдадеността, която тази професия изисква.
Наистина, студенти по медицина стават отличните ученици от елитни гимназии. Много от тях по време на следването си работят като санитари и болногледачи в различни отделения и отрано придобиват практически умения. Още от IV курс помагат като доброволци в амбулаторната практика. Много са мотивирани и отдадени. Дано тези прекрасни млади хора да останат в България, да развиват и прилагат на практика универсалните човешки ценности!
Каква е връзката между високия професионализъм в лекарската професия и прилагането на общочовешките ценности?
Съществува изкушението един лекар да се почувства много велик, когато буквално ежедневно спасява човешки животи… Истинският професионализъм обаче не позволява на егото да ескалира. Лекарят превързва раната, но Господ я лекува! Това е доказана в практиката истина. Понякога една добра дума и усмивка лекуват по-ефективно от лекарството.
Как изповядването на общочовешките ценности от страна на пациентите се отразява върху успеха на провежданите им лечения?
Лекарят също очаква от пациента да притежава универсални ценности. Когато човек отива на преглед и очаква помощ, а се държи неуважително, враждебно и скандално, лекарят е демотивиран. Работата срещу съпротивление не е ефективна. Такъв пациент сам пречи на лечението си. От изключителна важност е да има взаимно доверие и уважение, за да се впрегнат добрите сили в полезно действие.
Ако е вярно, че очите са прозорец към душата на човека, като детски офталмолог какви душевни качества разпознавате в най-чистите представители на човешкия род – децата?
Чувствам се благословена да работя като детски офталмолог. Децата са интуитивни и усещат обичта и добротата. И на свой ред те даряват с тях. Взаимодействието с тези чисти и невинни души е вдъхновяващо. Огромно е удовлетворението да предразположиш за преглед малкия пациент, който влиза в кабинета с плач, а излиза с усмивка…
В навечерието на големия християнски празник Рождество Христово и Новогодишните празници какво бихте пожелали на своите колеги, за да съхранят своите ценности?
Рождество Христово – този светъл християнски празник, въплъщение на Божията сила и спасение, е време за размисъл, благодарност и надежда. Най-искреното ми пожелание е да отворим сърцата си за светлината, благодарността, вярата, надеждата и любовта, които този празник носи, и да запазим тези чувства живи през цялата година. Нека сме толерантни един към друг и да се ръководим от общочовешките морални ценности в своята работа и в личния си живот!
А какво бихте пожелали на своите пациенти?
На моите пациенти пожелавам здраве, мир, спокойствие, уют, обич, топлина и доброта!
