Младите музиканти Йоана Дакова и Тео Николов разказват за приятелството между цигулката и китарата, силата на музиката и мисията да я направят близка до новите поколения
Десет струни, два различни инструмента и общ стремеж към музиката, която разказва истории. Така може да бъде описано дуо Dieci Corde, създадено от младите български музиканти Йоана Дакова – цигулка, и Тео Николов – класическа китара.
На 28 октомври от 19:30 ч. в Централния военен клуб в София двамата ще представят концерта „Звукови пейзажи“ в рамките на фестивала „Музикални зографи – Звукът на града“ https://pro-artibus.com/. В програмата са включени произведения на Николо Паганини, Ейтор Вила-Лобос, Бела Барток и Астор Пиацола.
Зад сценичната им среща стоят години на обучение, творчески търсения и убеждението, че класическата музика има какво да каже и на младите хора днес.
Една спонтанна идея, превърнала се в музикално партньорство
Йоана и Тео се срещат като студенти в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Идеята да съчетаят цигулката и класическата китара се появява съвсем естествено.
„Идеята за състава се роди съвсем спонтанно. Един ден в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Тео се приближи към мен и ме попита искам ли да свирим заедно, защото като възможност за камерна музика на китаристите предлагат основно състави с други китари, а той търсеше нещо по-нестандартно. Идеята за такова дуо ми прозвуча много интересно и веднага се съгласих. Тогава ми беше позната само бегла част от репертоара за такъв състав, но постепенно заедно започнахме да откриваме все по-интересни, пъстри и различни по стил произведения и да разширяваме програмата си“, разказва Йоана.
Днес двамата продължават да откриват нови възможности в съчетанието на инструментите си. Цигулката и китарата имат различна звучност, а постигането на равновесие между тях изисква внимание и постоянна работа.
„Всяка репетиция е много интересна, защото постигането на баланс между двата инструмента е трудно и търсенето никога не спира. Музицирането заедно ни учи на търпение, упоритост и развива нашата съзидателност, а също ни носи много смях и удоволствие“, споделят музикантите.
Цигулката, която пленява едно четиригодишно момиче
Йоана Дакова е родена през 2003 г. в София. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“, а след това и бакалавърска степен по цигулка в Националната музикална академия в класа на гл. ас. д-р Стоимен Пеев. Участва в концерти като солист и в камерни и оркестрови състави, както и във фестивали като „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ и „Празници на изкуствата Аполония“.
Любовта ѝ към цигулката обаче започва много преди професионалното обучение. „На семейно събитие моя възрастна роднина, самоука цигуларка, ми показа цигулката, на която е свирила някога. Тогава бях едва 4-годишна. Инструментът ме впечатли силно. Така се запали любовта ми към цигулката. Спомням си, че доста дълго време молех родителите си да ме запишат на уроци, но поради невъзможност да намерят учител и, вероятно, надявайки се да се откажа, в продължение на цяла година ми предлагаха да опитам с пиано и какви ли не други инструменти, докато накрая склониха пред молбите ми и ме записаха на уроци по цигулка. Още при първия ми досег с цигулката почувствах, че тя е нещо много специално и ще бъде важна част от живота ми.“
По-късно музикалният ѝ път я отвежда и към аржентинското танго. През 2022 и 2023 г. Йоана е част от Orquesta Típica Libertango – първия български танго оркестър. Срещата с този музикален свят променя начина, по който възприема възможностите на цигулката.
„Срещата с тангото ми даде много. Това е изцяло нов свят, похватите на свирене и техниката нямат нищо общо с изпълнението на класическа музика. Помня една от първите си репетиции с Orquesta Típica Libertango, на която ми обясниха, че от цигулката ми излизат звуци, а от мен се изисква да произведа шум. Тогава започнах да търся начини да сизпълнявам "шумове", и се научих да говоря на този нов език чрез цигулката си. Това отключва в мен нови идеи за интерпретация в изпълненията ни на произведения от композитори като Астор Пиацола, които не биха се родили без досега ми до автентичното аржентинско танго.“
Учителят, който го научава да търси историята във всяка мелодия
Тео Николов е роден през 2001 г. в София. Започва да изучава класическа китара на седемгодишна възраст при доц. д-р Росен Балкански, който остава негов преподавател и творчески наставник през следващите години.
След като завършва бакалавърска и магистърска степен с отличен успех, Тео продължава образованието си като редовен докторант в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Носител е на отличия от национални и международни конкурси. Изявява се като солист и камерен музикант. Има участия със симфонични оркестри.
За ролята на Росен Балкански в неговия живот говори с особена признателност:
„Всичко, което съм постигнал като музикант, дължа на него. Той ме научи да търся историята във всяка мелодия, дълбочината на всеки акорд, да преживявам, а не просто да изпълнявам музиката, която свиря. Ако трябва да синтезирам до едно нещо, което ми е дала срещата с него (за близо петнадесет години уроци, като че ли не са малко срещи), то бих казал, че това е да не спирам да търся. Да търся доброто и злото, красивото и грозното; да се трудя неуморно и да вярвам в пътя, но не сляпо. Благодаря му за всичко!“.
Тази връзка между учител и ученик намира продължение и в два звукозаписни проекта с произведения на Росен Балкански – „Истории за китара“ и „Истории за китара и пиано“, вторият от които е реализиран съвместно с пианистката Яна Лолова.
Тео разказва как се ражда идеята:
„Идеята за албумите дойде съвсем естествено и без особено колебание от моя страна. Точно бях завършил магистратурата си и а-ха да си задам въпросите „Ами сега какво? Това ли беше? Тук ли ни се разделят пътищата с доц. Балкански?“, когато ми се обади Фани Куцарова. Каза ми „Има отворена кандидатура по проект „Дебюти“ към Национален фонд Култура. Изтича след няколко дни изтича. Не знам с какво, но ти трябва да кандидатстваш. Помисли за проект. Обади ми се утре, за да ми кажеш каква идея имаш, и започвай, защото няма време“. След пет минути се обадих обратно: „Ще запиша албум с произведения от Росен Балкански“.
Съвместната работа с Яна Лолова се превръща за него в особено ценно преживяване, което му помага да открие същността на камерното музициране.
„Какво ми даде съвместната работа с Яна? С риск да обидя други колеги, не мога и не искам да си представя друг човек, с когото бих извървял този път. Камерното музициране е много интересна материя. Освен задължителните лични предпоставки – да бъдеш ритмичен, да следиш партньора си, да изпълняваш текста вярно и да имаш необходимите технически възможности да го изпълниш, то изисква преди всичко сходно светоусещане, енергия. Да свириш с друг човек е един диалог на енергийно ниво без думи. Има моменти в които ви идва да избухнете от смях от някоя закачка на партньора в изпълнението, в други сте задълбочени заедно. Свирите едно, но всеки път е различно, променя се, импровизирате, но някак си все сте заедно и се усещате, без да трябва да говорите. Тук няма „аз“, тук сме едно. Това е нещо много рядко; нещо което не можете да изиграете и винаги си личи – или го носите, или не. С Яна открих тайната на камерната музика.“
За младия китарист популяризирането на българската съвременна музика е и въпрос на лична отговорност.
„Съвременните български композитори имат нужда да бъдат подкрепяни. Уви, системата работи някак си като че ли срещу тях. Не малко пъти съм чувал израза „Ако беше роден едни хиляда километра по на запад, щеше да е голямо име“. Но ние не сме от тези, които ще се жалват за това. Напротив, търсим начини да са „големи имена“, без да са родени и на километър в друга посока. Албумите, които издадохме, са качени във всички стрийминг платформи и могат да бъдат чути от всяка точка на света. Бяхме поканени да ги представим на Международния конкурс по класическа китара в Кюстендил, където имаше гости от цяла Европа, като много от тях си закупиха дискове, а на други подарихме. Следващия месец, на 25-ти ноември ще представим албумите на откриването на един от най-големите и уважавани китарни фестивали в Европа – Международен конкурс за класическа китара – Плевен, на чието последно издание присъстваха 151 участника от 22 страни от 4 континента. Мисля, че това е още една невероятна възможност да популяризираме българското творчество и в чужбина.“
„Звукови пейзажи“ – музика, която рисува картини
Предстоящият концерт на дуо Dieci Corde събира произведения от различни музикални епохи и традиции. От виртуозността на Паганини през музикалните светове на Вила-Лобос и Барток до аржентинското танго на Пиацола, концертът предлага среща с разнообразни настроения и образи.
„Програмата ни е много цветна и разнообразна. Искаме да покажем колко големи са възможностите на двата инструмента като ансамбъл и колко различни картини можем да нарисуваме с музиката, която изпълняваме. Затова и произведенията са подбрани така, че да има за всекиго по нещо и да е интересно за публика от всички възрасти“, разказват Йоана и Тео.
За тях това разнообразие е не само художествен избор, но и изпитание за изпълнителите.
„Винаги е предизвикателство да се изпълняват много контрастни произведения в рамките на един концерт, защото е трудно да се премине бързо от едно състояние в друго, но с подобна програма можем най-добре да покажем разнообразието и комуникацията между двата инструмента.“
От сцената към класната стая – музиката продължава своя път
Наред с концертната си дейност Тео Николов се занимава и с преподаване. От 2023 г. той е преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.
На 8 ноември от 18:00 ч. на сцената на Централни хали негови ученици по класическа китара – ансамбъл от гимназисти – също ще изнесат концерт в рамките на фестивала „Музикални зографи – Звукът на града“.
За Тео преподаването е не само предаване на знания и технически умения, а и възпитаване на отношение към музиката.
„Готвят се много усърдно и с отношение. Всеки от тях по отделно е страхотен музикант, но освен това те носят и „камерното“ което вече споменах. И преди всичко, това е, което се стремя да възпитам у тях – уважението и любовта към музиката; да преживяват произведенията, които изпълняват. Разбира се, паралелно с много сериозна музикално-техническа подготовка. От тях научавам много всеки ден. Всичко е реципрочно. Няма как да не кажа „търпение“ – това е първото нещо, което възпитавам у себе си благодарение на тях (Смее се). Научавам много и за това каква отговорност е да бъдеш ръководител на един ансамбъл, толкова хора да разчитат на теб и да ти вярват. Тук трябва винаги да си повече от подготвен; нямаш правото да не знаеш.“
Думите му разкриват и още една страна на музикалната професия – отговорността към онези, които тепърва започват своя творчески път.
Класическата музика и младите хора – мисия, която си заслужава
Във време, когато вниманието все по-често е насочено към технологиите и бързото ежедневие, Йоана и Тео виждат особена стойност в живото общуване чрез изкуството.
Тео споделя:
„Пътят на един млад музикант е изпълнен с трудности. Сложна задача е например да отвориш вратата към класическата музика за младото поколение не музиканти и да им покажеш нейната красота. В днешно време хората са много заети и в забързаното си ежедневие рядко решават да посетят културно събитие. Затова се опитваме да представяме изкуството си по все по-интересен и достъпен начин. Дава ни сили това, че знаем, че нашата професия е от особено значение за духа на хората в тези тежки времена, в които технологиите ни превземат, а живата връзка и общуване са все по-голяма рядкост. Затова винаги свирим с настроение и влагаме много любов в това, което правим.“
А какво би казал на млад човек, който никога не е посещавал концерт с класическа музика?
„Класическата музика не трябва да бъде възприемана като „за елитарното общество“. Напротив, тя може да бъде достъпна за всекиго, стига той да проявява интерес. Подбрали сме програмата за този концерт така, че да има както дълбоки, сериозни, така и много леки и забавни произведения. Не можем да кажем какво, но стига да изпита нещо младият човек, ще бъдем спокойни и радостни, че сме изпълнили своята мисия.“
В тези думи се открива и една от основните идеи на дуо Dieci Corde – музиката да бъде преживяване, което не изисква предварителна подготовка, а единствено желание да слушаш и да почувстваш.
А когато разговорът стига до бъдещите им планове, Тео отговаря с оптимизъм:
„О, има още много-много произведения и сцени, които ни очакват! Преди всичко, искаме да покажем на нашите връстници, че класическата музика не е „демоде“, а напротив – тя е в своето Възраждане – по свой, неин си начин“.
Така десетте струни на дуо Dieci Corde се превръщат в нещо повече от необичайно съчетание на два инструмента – в общ глас на двама млади музиканти, които вярват, че класическото изкуство има своето място и в съвременния свят.
Концертът „Звукови пейзажи“ на дуо Dieci Corde ще се състои на 28 октомври от 19:30 ч. в Централния военен клуб в София, в рамките на фестивала „Музикални зографи – Звукът на града“.
