Чейс Хюз, утвърден експерт по поведенческа психология и бивш консултант на множество правителствени и разузнавателни агенции, включително към отдела за психологически операции на американската армия, разкрива механизмите за разпознаване на информационната война и медийната манипулация. Авторът на няколко бестселъра в областта на поведенческата психология представя задълбочен анализ на съвременните методи за контрол на общественото мнение.
Моделът FATE: Ключ към разпознаването на манипулацията
„Информационната война използва четири основни компонента за въздействие върху масовото съзнание“, казва Хюз, представяйки своя модел FATE – focus (фокус), authority (авторитет), tribe (кланово мислене) и emotion (емоции).
Според експерта, медиите използват фокуса като средство за отвличане на вниманието, като в същото време го насочват в друга посока, служейки си с повторения, шокиращи визуални образи и предизвикващи страх сценарии. Когато медиите непрестанно отразяват дадена криза и използват термини като „безпрецедентно“, Хюз съветва да се запитаме защо въпросното съобщение се налага толкова агресивно.
Вторият посочен от него метод за въздействие се основава на авторитета. „Бъдете нащрек когато хората, на които вярвате, сменят неестествено тона или позицията си, за да подкрепят наратива“, предупреждава Хюз. В тази връзка експертът ни съветва да следим внимателно случаите, при които авторитетни фигури говорят извън рамките на своята компетентност и опит.
Клановото мислене е третата често използвана манипулативна тактика в модела FATE. Според Хюз чрез нея медиите ни предлагат послания, които поляризират мнения или създават противопоставени групи в обществото. Като пример за това той посочва етикети като „патриоти срещу предатели“ или „научни експерти срещу лаици“. Чрез такива дуални изрази, според него, се цели да се предизвика разделение в обществото и да се затрудни обективното мислене.
Друг инструмент, чрез който се потиска критичното мислене и който води до ирационални действия, е емоцията или емоционалните реакции. Хюз препоръчва да се подхожда с внимание към всяка комуникация, предизвикваща силни емоции, като страх, надежда или възмущение, зад която не стоят ясни доказателства, които могат да бъдат проверени. Експертът съветва да анализираме представените ни доказателствата и ако фактите са заменени с призиви към емоции, да бъдем много предпазливи.
Съмнителна безпрецедентност
Човешкият мозък е настроен да се съсредоточава върху внезапни или необичайни промени, защото те сигнализират за потенциални заплахи или възможности – това е механизъм за оцеляване. Според Хюз информационната война експлоатира този механизъм, като създава изкуствени кризи и драматични разкрития. Той съветва да поставяме под съмнение безпрецедентността на събитието или посланието, като допускаме, че то може да бъде изкуствено създадено или планирано. Също така посочва активно да търсим повтарящи се модели в привидно непредвидени събития, като например внезапни промени в общественото мнение или необичайни тенденции в социалните медии.
Търсене на множество източници
Централизираните наративи създават информационен „балон“, в който определени идеи, убеждения или данни се усилват и затвърждават през повторението им, без да се допуска алтернативна гледна точка, създавайки така изкривена представа за реалността. Според Хюз, ако всички медии представят идентични изказвания, това е огромен червен флаг. Затова той съветва активно да търсим противоположни или независими гледни точки, дори ако те оспорват нещо, което вече сме приели за истина. Така можем да получим по-балансирана и обективна представа, казва Хюз.
Когнитивен дисонанс
Когнитивен дисонанс се получава, когато в съзнанието на човек има сблъсък между неговите убеждения, знания, идентичност и новопостъпила информация, която им противоречи. Според Хюз, манипулаторите се възползват от това, като използват микросъгласия – малки, на пръв поглед безобидни компромиси, за постепенно променяне на идентичността на човек. С течение на времето човек несъзнателно ще приведе в съответствие поведението си, за да намали този вътрешен конфликт.
Като пример за когнитивен дисонанс Хюз посочва представянето на хората като морални или интелигентни, например: само добрите граждани правят еди-какво си. Ако не се съгласите с това, рискувате конфликт на идентичността, казва Хюз. Тук поведенческият експерт съветва да помислим върху идентичността си и да се запитаме дали не ме подтикват да се идентифицирам с някоя друга група.
Емоционални реакции
Манипулативните наративи често задействат инстинкти, като страх от загуба, недостиг, социално отхвърляне или опасност, посочва Хюз. Например медийно отразяване за недостиг на храна може да активира реакции за оцеляване, предизвикващи паническо пазаруване, казва поведенческият експерт. Или внезапно предупреждение за ограничени ресурси като вода или лекарства също предизвиква такъв вид реакция. Отхвърлянето ни от определена група, допълва той, по същия начин е заплаха да бъдем социално отхвърлени – сякаш ако не се съобразяваме, сме егоисти. Според него всеки път тези неща надделяват над логиката. Затова той съветва да пренебрегнем сценария и да се фокусираме върху фактите. Да си зададем въпроса каква е вероятността за този сценарий и да сравним твърденията с други източници.
Пример за активирането на емоционални реакции е, когато политик каже нещо като: „Ако не действаме сега, нашите деца няма да имат бъдеще.“ Това докосва инстинктите ни за оцеляване и се свързва със защитата на потомството, като създава спешност, необоснована от никакви факти, казва Хюз.
Разбирането на тези емоционални реакции и фокусът върху факти могат да помогнат за преодоляване на ирационалните реакции.
Проследете потока на парите
„Идентифицирайте кой се облагодетелства и ще откриете мотивът зад казаното.“ Потърсете източници на финансиране, като спонсорство или политически връзки, които са свързани с наратива, съветва Хюз. „Например представете си благотворителна организация, която насърчава осведомеността за чиста енергия. Тя изглеждат благородна, докато разследването не покаже, че е финансирана от кооперация за слънчеви панели, която лобира за субсидии например.“
Анализ на контекста
Един от механизмите за контрол е контекстът, посочва Хюз, и контекстът определя какво е допустимо. Затова той счита за много важно да се анализира контекстната граница. Според него манипулаторите изместват контекста, за да нормализират екстремното поведение. Например, при спешни случаи хората приемат да бъдат под наблюдение или във военно положение, на което нормално никога не биха се съгласили. Така че според Хюз трябва да се запитаме какъв е контекстът, да го сравним с други подобни събития в различни обстоятелства, за да видим дали правилата или взетите мерките не са непропорционални.
Използването на когнитивен дисонанс и след това изместването на контекста може да накара почти всеки да направи почти всичко, казва Хюз.
Разпознаване на логически заблуди
Според експерта по поведенческа психология медийната манипулация често използва погрешни аргументи, за да убеди хората в нещо. „Ако знаем как да забележим тези заблуди, ставаме по-трудни за манипулиране,“ подчертава Хюз. Той обяснява, че най-често срещаната логическа заблуда използва емоции като страх и гняв, опитвайки се да заобиколи логиката с фрази като: „Ако не подкрепите това, децата ще страдат.“
В своя анализ Хюз разкрива още няколко разпространени техники. „Манипулаторите често погрешно представят нечий аргумент с цел по-лесно да го атакуват,“ твърди той, давайки пример с изказването: „Той се противопоставя на локдауните, защото не го е грижа за живота на хората.“ Експертът посочва и други методи, като твърдението, че нещо е истина само защото мнозинството го подкрепя, или представянето само на две крайни възможности, игнорирайки съществуването на алтернативи: „или сте с нас, или сте против нас“.
Хюз предупреждава, че особено опасна е техниката на атакуване на човека вместо на аргумента му. „Бъдете изключително бдителни, когато чуете изказвания като: „Не можеш да й се довериш, тя не е учен“, съветва той. Подобна заблуда е и позоваването на авторитет – когато нещо се приема за истина единствено, защото е казано от авторитетна фигура.
В заключителната част на своя анализ, поведенческият експерт разглежда още две често използвани манипулативни техники: твърденията, че определено действие неизбежно ще доведе до крайно негативен резултат, както и прибързаните обобщения – широки заключения, направени въз основа на минимални доказателства, например: „Двама политици са излъгали, така че всички са корумпирани.“ Хюз завършва с предупреждение относно невярното сравняване на две коренно различни неща като равностойни – техника, която изкривява преценката и води до погрешни заключения.
