Емблематичният илюстратор използвал симетрия и пропорция, за да разкрие вътрешната нагласа и моралната дълбочина на персонажите.
Макар геометрията да се смята за безполезен предмет, тя крие в себе си истина. Като едно от четирите квадривиални изкуства (аритметика, геометрия, астрономия и музика, преподавани в Античността), тя ни помага да разбираме света в неговото отношение към пространството – числата и математиката, видени и осмислени в пространствен контекст. Геометрията се занимава с пропорции и симетрия, но и с техните противоположности. Артър Ракам (1867–1939) я използвал във всичките си творби.
Уникалното боравене с геометричните принципи на пропорцията, формите и симетрията е отличителна черта на илюстрациите на Ракам. Чрез геометрията той предавал личността на персонажите, без да прибягва до думи. Външният вид на героите отразявал вътрешната им нагласа и по този начин позволявал на зрителите – и по-специално на децата – да усещат подсъзнателно на кои персонажи могат да се доверят и на кои – не.
Дисонанс в асиметрията
Илюстрациите на Ракам към „Алиса в страната на чудесата“ са може би най-доброто доказателство за умението му да използва геометрията, за да разкрие характера на персонажите. В илюстрацията „Лудо чаено парти“ той изобразил Алиса на чай с Лудия Шапкар, Мартенския Заек и Сънливото Мишле. Рисунките са сравнително реалистични, но разликите в пропорциите при Лудия Шапкар и Мартенския Заек веднага правят впечатление. Леката им асиметрия символизирала луди, съноподобни персонажи. Докато Алиса е напълно симетрична и анатомично вярна фигура, главата на Лудия Шапкар е несъразмерно голяма, носът му – едър и остър, а ръцете му – странно дълги и заострени. По подобен начин Мартенският Заек има прекалено голяма глава с изпъкнали очи и човешки ръце. Макар тези черти да не вдъхват страх, децата лесно ги разчитат като белег на чужда, луда природа.
Илюстрацията на Кралицата на сърцата е също толкова показателна за умелото боравене на Ракам с пропорцията. Кралицата е надарена не само с изключително късо тяло – символ на дребнавия й характер – но и с несъразмерно голяма, мъжествена глава. От тази картина децата лесно могат да заключат, че Кралицата е страшна, избухлива и ненадеждна.
Тъй като децата невинаги успяват да осмислят напълно лудото, съноподобно измерение на „Алиса в страната на чудесата“, Ракам преувеличавал анатомичните пропорции на отделните персонажи, за да им помогне интуитивно да разберат кои от тях заслужават симпатия и кои – не. Съвсем естествено децата ще предпочетат Алиса пред луди персонажи като Шапкаря – именно заради нейната хармонична симетрия за разлика от тяхната асиметрия.
Истина в геометрията
По същия начин Ракам използвал пропорции и форми, за да придаде неземен вид на вещицата от „Хензел и Гретел“ на братя Грим. Докато Хензел и Гретел са изобразени като симетрично съвършени, макар и малки човешки фигури, вещицата е прегърбена под тромав ъгъл – с голяма, набръчкана глава, несъразмерно голям и странно оформен нос, подчертана долна челюст с плашещи зъби и непропорционално малки очи. Външният й вид веднага разкрива на децата злобната й природа.
Дори съвсем леко отклонение в анатомичните пропорции може красноречиво да разкрие характера на персонажа. Илюстрацията на Ракам на Пък от „Сън в лятна нощ“ е красноречив пример. За разлика от феята до него, ушите, очите и лицето на Пък са ъглести и остри – белег на коварна и лукава природа. Дете би могло да разчете намеренията му дори без да е чело пиесата.
Като поставял пропорционално нарисувани персонажи до такива с изкривени пропорции – дори съвсем незначителни – Ракам нагледно демонстрирал вродената роля, която геометрията играе в човешкото възприятие. Едновременно с това показвал как физическите пропорции му служат като инструмент, с който да изобрази правилното или неправилното устройство на човешката душа.
Изкуството на Ракам въплъщава думите на Стивън М. Бар от „Съвременна физика и древна вяра“: „Симетрията допринася за художественото единство на едно произведение – за неговия баланс, пропорция и цялостност. Връзката между симетрията и единството е от изключително значение и важи с пълна сила и за симетрията във физиката.“
Така Ракам учил децата на стойността на баланса и симетрията – не по абстрактен, а по интуитивен начин. Симетрията и балансът пораждат цялостност и единство, а те от своя страна помагат на душата да се устреми към истинното, доброто и красивото.
