След продължаващата вече цяла година война в Украйна състоянието на почвите на Житницата на Европа е нещо, за което малко хора се замислят, но на което е нужно да се обърне сериозно внимание.
Учените от Украинския институт за почвознание и агрохимични изследвания са установили, че войната е причинила деградация на най-малко 10,5 млн. хектара земеделска земя в цяла Украйна досега. Те базират своето изследване на сателитни снимки и проби от почвата. Изследваните проби от отвоюваната Харковска област в Североизточна Украйна са показали висока концентрация на токсини като живак и арсен от боеприпаси и гориво.
Зърнопроизводител споделя пред Ройтерс, че когато през ноември миналата година Украйна отвоюва южния си регион Херсон и той се връща в земите си на около 10 км от река Днепър – една от фронтовите линии на войната, намира стопанството си в руини. Всичките 11 сгради, използвани за съхранение на зърнената реколта и машините, са бомбардирани и опожарени, като има невзривени боеприпаси, затрупани в полетата.
Физическото увреждане на почвата, компресирането от танковете и тежките машини, които се придвижват в полетата, кратерите от експлозиите, които нарушават температурата, водят до сериозни щети, за известната с плодородието си почва на Украйна. Бомбардировките са разрушили екосистеми от микроорганизми, които превръщат почвените материали в хранителни вещества за отглежданите култури, тъй като тежки метали, гориво и химически остатъци от боеприпаси и ракети навлизат в почвата. Тези вредните вещества могат да се абсорбират от растенията, но малцина експерти успокояват, че няма достатъчно изследвания, които да показват, че тежките метали, използвани във войната, попадат в хранителната верига или се усвояват на тревожни нива.
Не трябва да се пренебрегва обаче фактът, че атаките в цяла Украйна доведоха до унищожаването на химически фабрики и съоръжения за съхранение на отпадъци. По време на война, когато няма инфраструктура за управление на отпадъците, те се натрупват в нерегламентирани сметища и попадат в почвата и подпочвените води, като необработените отпадни води могат да бъдат изпуснати в почвата.
Почвоведи, фермери, зърнени компании и анализатори, заявяват, че не е ясно колко десетилетия ще са необходими, за да се поправят щетите в европейската житница, причинени от замърсяване, мини и разрушена инфраструктура. Някои райони са толкова минирани и физически променени от кратерите, окопите и бункерите, че подобно на някои бойни полета от Първата световна война, те може никога да не се върнат към селскостопанско производство. От това световните доставки на храни ще пострадат за години напред.
Плодородните почви на Украйна
Украйна е един от най-важните световни производители и износители на зърнени и маслодайни семена, като преди войната тя беше четвъртият по големина износител на царевица и петият по големина на пшеница в света, както и ключов доставчик за бедните страни в Африка и Близкия изток, които зависят от вноса на зърно.
Щетите от войната могат да намалят потенциалната реколта от зърно в Украйна с 10 до 20 млн. тона годишно, или до една трета, ако се изчисли предвоенното производство от 60 до 89 млн. тона, съгласно заявление на директора на украинския Институт за почвознание и агрохимични изследвания (ИПАИ).
Според ИПАИ най-големи поражения има върху най-плодородната почва в Украйна – черноземът. Тази почва, която се простира до 1,5 метра дълбоко в земята, е по-богата от другите почви на хранителни вещества като хумус, фосфор и азот.
Щетите от войната могат да доведат до тревожна загуба на плодородие. Повишената токсичност и намаленото разнообразие на микроорганизми например вече са намалили енергията, която царевичните семена могат да генерират, за да покълнат, с приблизително 26%, което води до по-ниски добиви, споделя пред Ройтерс директора на ИПАИ, цитирайки изследванията на института.
Съпоставка с Първата световна война
Работна група от почвоведи, създадена от украинското правителство, изчислява, че премахването на всички мини и възстановяването на предишното състояние на украинската почва ще струва 15 млрд. долара. В зависимост от вида на деградацията на почвите, възстановяването им може да отнеме и само три години, а може да са необходими и повече от 200 години.
Сред невидимите щети са пробивите на бомбите в скалите или в почвените слоеве, които могат да променят дълбочината на подпочвените води, лишавайки растителността от плитък източник на вода, посочват учени.
Ако проучванията на щетите, нанесени на земята по време на Първата световна война, са показателни, някои райони никога няма да се възстановят.
Предизвикателствата на разминирането
Премахването на мините и другите невзривени боеприпаси, които по данни на правителството на Украйна покриват 26% от територията на страната, вероятно ще отнеме десетилетия.
Фермата на Андрий Пастушенко в Югоизточна Украйна, където той отглежда фураж за добитък и слънчоглед, е осеяна с кратери и бивши руски бункери.
Въпреки че Украйна си върна района през ноември, руските сили редовно обстрелват стопанството му от другата страна на река Днепър, като правят нови дупки в нивите му и разпръскват невзривени боеприпаси, споделя той пред Ройтерс.
„Необходими са ни много месеци, за да разчистим всичко и да продължим да работим, може би години. Няма помощ, защото сме на първата линия на огъня. Никой няма да помогне, докато това е военна зона.“
В момента в Херсонска област не се работи по разминиране на ферми поради ограничения брой специалисти, каза Олександър Толоконников, говорител на Херсонската областна военна администрация.
При толкова малко налична помощ зърнопроизводителната компания „Нибулон“ е създала малък отдел, който се занимава с разминирането на земите ѝ в Южна Украйна – процес, който се очаква да продължи десетилетия, посочва пред Ройтерс заместник-директора на компанията.
Съществува и друг дългосрочен проблем за селскостопанския сектор на Украйна, който преди войната представляваше 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Това са щетите по пътищата, железопътните линии и другата инфраструктура като пристанищни терминали и т.н., които се оценяват на 35,3 млрд. долара и продължават да нарастват, съобщи през октомври Киевското училище по икономика.
Ръководни експерти от земеделския бранш посочват, че много фермери могат да оцелеят през текущата година, живеейки от доходите си от добрата година преди войната. А прогнози гласят, че до половината от тях ще имат сериозни финансови проблеми, ако конфликтът продължи до 2024 г.
Ройтерс допринесе за този материал.
