|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Становищата на неправителствени организации и граждани призовават за отхвърляне на обединения законопроект за споделеното родителство
В Комисията по конституционни и правни въпроси на 51-вото Народно събрание бяха получени становища във връзка с приемането на първо гласуване на трите законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатури 51-454-01-50 на ПГ „Възраждане“, 51-454-01-52 на ПГ „Има такъв народ“ и 51-454-01-54 на ПГ „ГЕРБ-СДС“, и тяхното обединяване в общ законопроект.
Национална асоциация „Поход за Семейството“ (НАПС) представи на 7 май своето становище по обединения законопроект.
НАПС е юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, защитаваща брака от мъж и жена (както е описан в чл. 46 на българската Конституция), традиционните християнски и общочовешки семейни ценности и добродетели, и правата на родителите и децата в тяхна взаимна полза, без да се противопоставят.
Представяме избрани части от становището на НАПС, като целият документ може да бъде разгледан от тук.
Споделеното родителство вече е възприето в някои държави, но в мотивите за законодателните промени няма представени никакви конкретни и ясни, обективни и безспорни научни доказателства, проучвания, изследвания и заключения, които да показват, че този вид упражняване на родителските права води до по-големи ползи за децата, и има по-малко недостатъци от предлаганото в момента решение в страната ни, освен в случаите на съгласие на двамата родители, които се покриват изцяло от Семейния кодекс и в настоящия му вид. Опитите за налагането на новата концепция за споделено упражняване на родителските права, зачерква хилядолетна история и традиции в разбирането на българското обществото за брака, и взаимоотношенията между родителите и децата, основани на християнските ценности и култура – въвеждат се идеи, които са приложени за първи път в Австралия и Белгия едва през 2006 г., преди по-малко от 20 години.
При споделеното родителство има редица предизвикателства, които няма как да бъдат посрещнати:
- Отдалеченото място на живеене на двамата родители не позволява те заедно да отглеждат и възпитават детето си, с равно време на достъп до него и без отделяне на неговата постоянна среда – приятели, училище, личен лекар, разширена подкрепяща семейна среда (баби, дядовци и други роднини) и т.н. Това води до стрес за детето и със сигурност не е в негов най-добър интерес. Ограничават се правата на родителите за смяна на местоживеенето и свободата на придвижване, защото това ще доведе нарушаване на условията на споделеното родителство.
- Отсъствието на единия родител заради служебни и лични ангажименти, заболяване и други, може да не позволява отделяне на достатъчно време за детето в определен период от време, както се очаква от двамата родители, и може да доведе от отнемане или ограничаване на родителското му право за бъдещи периоди. Това може да постави също детето в риск, защото се отглежда само от единия родител, с последваща възможна намеса на социалните служби и т.н.
- Кърменето на детето в ранната му възраст не позволява истинско споделено родителство в интерес на детето, тъй като майката е тази, която трябва да бъде до детето през цялото време в периода на кърмене.
- Родителят, който трябва да плаща издръжка за детето, съгласно настоящото законодателство, може да оспори това задължение, защото страните вече ще си споделят родителските права изцяло и никоя от тях няма да е задължена да подкрепя финансово отглеждането на детето от другата. Това може да доведе до множество съдебни спорове доколко е спазено времето за престой на детето при всеки от родителите, доколко родителите разходват средства за детето по време на престоя му, каква сума са изплатили и т.н.
- Споделеното родителство може да е напълно неприемливо, когато единият родител е зависим от алкохол, наркотични вещества или хазарт; недееспособен; водещ начин на живот, който не възпитава детето по подходящ начин, или е в конфликт с моралните и етични ценности на новото семейство на детето с втори баща и т.н. Но детето ще бъде задължено да бъде със съответния родител, докато съдът не излезе с решение за прекратяване на споделеното родителство, доколкото според текстовете на Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и други нормативни актове това ще бъде направено възможно.
- Когато за детето се налага да се вземе бързо решение относно медицински процедури, пътуване в или извън страната и други, споделеното родителство може да доведе до фатално или недопустимо забавяне или отлагане, тъй като единият родител може да не бъде открит или да има напълно противоположното мнение от другия родител (дори, само за да затрудни отношенията му с нов брачен партньор например) и т.н.
Всички посочени по-горе казуси и огромен брой други, които ние не можем да предвидим и изброим по обективни причини, водят до извода, че споделеното родителство, когато двамата родители не са постигнали съгласие, няма да реши проблемите, а просто ще ги разположи в различна плоскост, с други предизвикателства и отново няма да бъде постигнат най-добрия интерес на детето, докато институциите не заработят правилно.
Поради всички аргументи изложени по-горе в това наше становище, предлагаме, на основание на чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народните представители да отхвърлят целия обединен законопроект и вместо него да бъдат предложени и обсъдени необходим оптимален брой ефективни и ефикасни промени в нормативни актове, които да помогнат за правилното прилагане на настоящото законодателство в тази област на семейното право, без да бъде приемана никаква част от предложените в този обединен законопроект текстове, които, както вече беше представено в редица становища на други организации и лица, са изключително спорни и, създават нови противоречия и опасности, конфликти и противопоставяне в обществото, и не дават никакви гаранции за решаване на проблемите на разведените родители и постигане на най-добрия интерес на децата.
Наред с НАПС, фондация „Асоциация Анимус“ внесе също становище относно общия законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с което коментира в детайли правни норми, създаващи рискове и правна неяснота.
В становищата на Яна Лолова, Василена Цветкова, Теодора Маркова, Севастияна Залозная, изложени като граждани, се посочва позицията им против автоматично въвеждане на споделено родителство, като „Всеки случай трябва да се разглежда внимателно, индивидуално и с уважение към нуждите на детето, а не към амбициите на родителите.“
В становището си, изразено в ролята ѝ на „баба“, Гергана Ангелова Николова посочва категоричното си несъгласие с предложените промени в Семейния кодекс, които по думите ѝ: „Задължават съда да постановява споделено упражняване на родителските права дори при тежък конфликт, насилие или липса на съгласие“, „Поставят децата в риск от емоционално и психическо увреждане, когато родителите не могат да си сътрудничат“, като „Въвеждането на автоматична презумпция ще доведе до повече съдебни дела, конфликти и травми за децата“. В становището си тя посочва още, че в много европейски държави като Германия, Финландия и Франция съдът преценява индивидуално за всеки случай дали съвместното упражняване на родителство е възможно.
Георги Трифонов Павлов посочва в своето становище като гражданин, че „Децата не са предмети за разпределение. Те имат нужда от спокойствие, сигурност и стабилност.“
Всички становища призовават предложенията за изменение и допълнение на Семейния кодекс да бъдат отхвърлени.
