Пекин се сблъсква с оплаквания относно търговските си политики в Глобалния юг, които звучат забележително подобно на тези, идващи от Брюксел и Вашингтон.
Комунистическият режим в Китай изглежда си създава врагове навсякъде. Агресивните търговски политики на Пекин вече подкопаха така наречената добра воля в Съединените щати, Европа и Япония, където всички повишиха търговските бариери срещу китайските стоки, а новата администрация на Тръмп вероятно ще наложи още митнически и други ограничения.
Сега Китай вижда подобни оплаквания и съпротива от развиващите се икономики в Азия и Латинска Америка, така наречения „Глобален юг“. В допълнение към плановете на новоизбрания президент Доналд Тръмп за нови мита, това последно развитие поставя Китай в предизвикателна икономическа ситуация и предполага още по-големи трудности, докато Пекин се опитва да върне икономиката на страната в правилната посока.
Развиващите се трудности с Глобалния юг произтичат от поредица политически грешки от страна на Пекин, както вътрешни, така и международни. Те започнаха с пандемията COVID-19 и имотната криза, която бързо последва. Пандемията върна икономиката назад, но най-голямата щета бе нанесена от политиката за „нулев COVID“, която поддържаше локдауни и карантини в Китай дълго след като останалата част от света се отвори отново.
Този дълъг период на ограничения направи много за подкопаване сигурността на китайските работници и частни предприятия по отношение на способността им да печелят постоянно, усещане, което е породило общо нежелание за харчене. В допълнение към тази грешка беше нежеланието на Пекин да реагира на фалита на няколко строителни предприемачи, започвайки от 2021 г. Официалното бездействие позволи тези неуспехи да повлияят неблагоприятно на китайските финанси и икономика като цяло. Китайските власти превърнаха проблема в сериозна криза, спирайки строителството и понижавайки стойността на недвижимите имоти и съответно богатството на домакинствата, което допълнително ограничи потребителските разходи и инвестиционните разходи на частните предприятия.
Неспособен да раздвижи отново икономиката чрез рестартиране на китайския потребител и частните бизнес инвестиции, Пекин направи друга политическа грешка. Реши да инвестира сериозно в избрани държавни производствени операции. Изправен пред слабото потребителско, строително и бизнес инвестиционно харчене у дома, обаче, този допълнителен производствен капацитет принуди Китай да търси износ. Това се провали поради друга политическа грешка.
Тъй като Пекин в миналото е отказвал да преговаря честно с големите развити икономики в света, когато те се оплакваха от търговските практики на Китай, Съединените щати, Европа и Япония предприеха стъпки за ограничаване на търговията с Китай. Това обстоятелство принуди Пекин да погледне към Глобалния юг, който да поеме излишното производство. Но сега тези нации започват да се противопоставят точно както Съединените щати, Европа и Япония. Всъщност, оплакванията от тези развиващи се икономики звучат забележително подобно на тези, направени от бизнесмени, профсъюзи и политици в целия развит свят.
Оплакванията относно китайските продукти са станали често срещани в целия развиващ се свят. Данните от Международния валутен фонд предлагат прозрение, показвайки 19% увеличение на китайските продажби към тези икономики от началото на 2022 г. в сравнение с ръст от само 11% в продажбите от тези икономики към Китай. Търговският излишък на Китай с развиващия се свят се е увеличил с 56% от 2021 г.
В целия Глобален юг, бизнесмени и правителствени власти говорят за това как китайският внос е оставил хората без работа и е принудил местните предприятия да затворят или да направят големи съкращения. Тайланд например приписва на китайския внос затварянето на 1700 фабрики.
Изследване, проведено от базираната в Тайланд финансова група Kiatnakin Phatra, е установило, че бъдещето ще става по-предизвикателно дори за новите стартъпи.
В Индонезия министерството на комуникациите е посочило как малкият бизнес в страната е пострадал ужасно поради наводнението от стоки заради китайски внос. Виден индонезийски производител на играчки в град Сурабая наскоро обяви, че трябва да съкрати производството си поради удвояване на китайската конкуренция от 2018 г. Индонезия е блокирала китайската компания Temu, която продава китайски стоки директно от фабриката до вратата на потребителя. Освен това Индонезия финализира налагането на 200% мита върху китайския текстил и керамика.
Indian Chemicals, отбелязвайки, че печалбите ѝ са спаднали с около 30%а спрямо миналата година, се оплаква, че китайските продукти са навредили на компанията у дома и са я изтласкали от глобалните пазари.
Дори Бразилия, която все още има относително балансирана търговия с Китай, се оплаква, че китайската стомана, произведена с бразилска желязна руда, се връща, за да ограничи продажбите на бразилска стомана. Въпреки топлите отношения между бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва и китайския лидер Си Дзинпин, Бразилия е повишила митата върху китайската стомана, телове, авточасти и телекомуникационно оборудване.
Бангладеш, Южна Африка и други развиващи се икономики са предприели стъпки за ограничаване на потока от китайски стоки. До момента те са въвели общо 250 мита и търговски защитни мерки срещу Китай. Около 120 от тях са въведени от нации, които са се присъединили към Китай в така наречената група БРИКС (инициалите на учредителните ѝ нации – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).
От дипломатическа гледна точка тези въпроси са особено неудобни. Пекин е представял Китай като лидер на Глобалния юг и негов защитник срещу така наречената злоупотреба от европейските и американските бизнеси. Сега изглежда, че Пекин злоупотребява с тези икономики. С нарастващата враждебност към китайската търговия както от Европа, така и от Съединените щати, съчетана с очевидно застоялата вътрешна ситуация, Пекин няма къде другаде да се обърне. Това не предвещава бързо подобрение на икономическите перспективи на Китай.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
