В началотo на септември Асоциация Общество и Ценности излезе със становище във връзка с внесения през юли от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС проект на Декларация против език на омразата в българската политика. Пълният текст на декларацията, която подлежи на разглеждане и гласуване от българския парламент, можете да намерите тук.
Становището на Асоциацията, която представлява гражданско сдружение от 2007 г. за защита на достойнството и свободата на личността, брака и семейството в България, е адресирано до Народното събрание и две от постоянните парламентарни комисии – Комисия по външна политика и Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите, както и до Светия синод на Българската православна църква и медиите.
Становището изразява сериозно безпокойство относно внесената за гласуване от парламента декларация против езика на омразата в българската политика, като от Асоциация Общество и Ценности алармират, че вносителите, скрити зад борбата с „езика на омразата”, могат да я превърнат в основен източник на цензура.
Разследване на „престъпленията от омраза” могат да доведат и до силно противопоставяне между гражданите, религиозните общности, както и да застрашат българската демокрация.
Термини като „слово на омраза” и „престъпления от омраза” нямат общоприети дефиниции и не са ясно определени от Европейския съд по правата на човека или друг международен съд, което лесно може да доведе до непоследователно, лесно за манипулиране и отворено за интерпретации тълкуване, както и в последствие до избирателно налагане на наказания.
В становището на Асоциацията са цитирани 5 текста от проекта на Декларация против език на омразата в българската политика, като същите са коментирани по същество с аргументи за техния некоректен и противоречив характер като например:
Цитиран текст от декларацията:
1. “Престъпленията мотивирани от омраза и речта на омразата са незаконни спрямо правото на ЕС”
Коментар на текста в становището:
Това не е така. Предложението на Съвета за добавяне на словото на омраза и престъпленията от омраза към тежките престъпления на ЕС, наравно с тероризма, организираната престъпност, трафика на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца (в член 83, параграф 1 от ДФЕС) бе блокирано поради несъгласието на част от държавите-членки. По този повод, заедно с над 2300 граждани и 40 организации у нас излязохме с отворено писмо с искане България да защити свободата на словото, като се противопостави на предложението на Съвета.
Пълният текст на становището можете да прочетете тук, като Асоциация Общество и Ценности призовава преди да се пристъпи към гласуване, проектът за декларация да се подложи на широко обществено обсъждане с адекватно медийно покритие с фокус върху неговата “необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност”.
Опитите за налагане на политкоректно говорене не са новост, но в последно време темата придобива все по-големи мащаби. Точно чрез опитите за такова политкоректно говорене се внедряват в социалната тъкан на обществото концепции и идеи, слагащи все по-голям клин между морала и истината.
Нов тип цензура
Дадените в проекта на декларация критерии за реч на омразата и възможността те да не се ограничават до „заплахи, призиви към насилие, дехуманизиране, обиди и лъжи“ води до голяма степен тълкуването на понятието да е отворено, неясно и субективно, което ще затрудни гражданите в това да разберат дали действат в границите на закона. По този начин хората биха избягвали да участват в „чувствителни“ или евентуално „обидни“ теми за дадена група от страх, че техните коментари могат да бъдат квалифицирани като реч на омразата, създавайки среда, в която страхът от репресии задушава дебата.
Наскоро от певицата Милена Славова бе потърсена отговорност за изразено мнение по повод различната сексуална ориентация. Срещу Славова бе заведено дело, в което тя беше обвинена в дискриминация на ЛГБТИ общността във връзка с неин публичен коментар относно шествието София Прайд. Този месец певицата бе оправдана от Върховния административен съд.
Противопоставяне и разделение в обществото
На пръв поглед декларацията против езика на омразата в българската политика има за цел да ограничи „езика на омразата”. Разгледано в дълбочина обаче, тя обединява несъвместими термини, с които още повече разединява и противопоставя. Документът се опитва да постави под обща трактовка термини като „хомофобия” и „християнофобия”, което само по себе си води до подвеждане и объркване на гражданите в обществото.
В последно време „хомофоби” биват наричани хора, които се осмеляват публично да защитят както брака като свещен съюз, така и традиционното семейство – хора, които се уповават на християнски ценности и конституцията на Република България.
Съвременна платформа за доноси
Ключово искане, посочено в проекта на Декларация против език на омразата в българската политика гласи: „В сътрудничество с Министерството на вътрешните работи да се изгради отворена към гражданите платформа, на която съмнения за престъпления от омраза да бъдат докладвани и щателно проверявани”. Това звучи като създаване на модерна среда за донесения от вербовчици на Държавна сигурност. Поради огромната важност на последствията от евентуалното приемане на въпросната декларация, страната ни е изправена пред заплаха да се върне години назад, когато в нея действаше репресивен, тоталитарен режим.
В истински демократичните общества защитаването на правата и свободите на дадена група хора не бива да се случва за сметка на друга такава. Това води до още повече противопоставяне и разделение в обществото.
Всички измерими стандарти се използват за разделяне на обществото на съперничещи си групи и създаване на омраза и борба между тях. Социална класа, пол, раса, етническа принадлежност и религия – всички служат като основа за разделения. Комунизмът и други идеологии, повлияни от призрака, засилват враждебността между буржоазията и пролетариата, между управлявани и управляващи, прогресивни и „регресивни“, либерали и консерватори – и всичко това, докато правителствата разширяват правомощията си, за да създадат тоталитарна държава, която никой не може да спре. От „Как Призракът на комунизма управлява нашия свят“
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
