|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Той избра името папа Лъв XIV
Избран е нов папа и той е американец.
Колегията на кардиналите избра кардинал Робърт Франсис Превост, вечерта на 8 май при третото общо гласуване на конклава.
Превост избра да приеме името папа Лъв XIV.
С първите си думи като понтифик, той пожела мир на всички хора и призова църквата да върви напред „без страх, ръка за ръка“.
Църквата трябва да изгражда мостове на мира по целия свят, каза той.
Папа Лъв XIV говори пред света на латински, италиански и испански, но избра да не говори на родния си английски.
Бял дим се издигна от комина на Сикстинската капела и камбаните на базиликата „Свети Петър“ зазвъняха в четвъртък вечерта. Това сигнализира, че тайният вот сред 133-мата кардинали избиратели — представляващи десетки нации от целия свят — е достигнал необходимото мнозинство от две трети и че избраният мъж е приел позицията.
Това беше най-многобройният конклав в историята, и кардиналите достигнаха до своя избор на втория ден от конклава.
Повече от час по-късно възгласи избухнаха от стотиците хиляди вярващи, изпълващи площад „Свети Петър“ във Ватикана, които чуха дългоочакваната латинска декларация на прото-дякона, „Habemus Papam!“ което означава „Имаме папа“, потвърждавайки на света, че Римокатолическата църква има нов лидер. Църквата беше в период на „sede vacante“, което означава „престолът е свободен“, откакто папа Франциск почина на 21 април.
Папа Лъв XIV, на 69 години, е роден в Чикаго, но прекара значителна част от служението си в Латинска Америка, пристигайки на конклава като архиепископ-епископ емеритус на Чиклайо, Перу. Той беше избиран два пъти за генерален настоятел на Августинския орден.
Той беше назначен за префект на Дикастерията за епископите и президент на Папската комисия за Латинска Америка от покойния папа Франциск на 30 януари 2023 г. Беше издигнат в ранг на кардинал през септември същата година.
Между двете събития, десетки хиляди вярващи от целия свят изпълниха площад „Свети Петър“ и Виа Дела Кончилиационе отвъд границите на града, размахвайки знамена, пеейки „Salve Regina“ и скандирайки фрази като „Viva el Papa“ — „Да живее Папата“.
Зад стените на Ватикана се провеждаше специфичен процес. Вотът беше потвърден, на новия папа формално беше предложен Тронът на св. Петър, и след това беше попитан името на кой светец желае да приеме като свое папско име.
Приемането на избора от новия папа отбеляза незабавния край на конклава „освен ако той не реши друго“.
Именно в този момент всички външни лица, които трябваше да обсъдят неотложни въпроси, като временния държавен секретар и секретаря за отношения с държавите, можеха да влязат в Сикстинската капела.
Новият папа беше отведен в малка стая до Сикстинската капела, „Стаята на сълзите“, за да облече белите папски одежди за първи път. Тя се нарича „Стаята на сълзите“, защото новоназначеният понтифик често се просълзява от вълнение.
След това той се върна в Сикстинската капела, за да заеме мястото си за кратка церемония, в която старшият кардинал-свещеник прочете откъс от Евангелието.
Протодяконът отправи молитва за новоизбрания папа и всеки от кардиналите вътре даде клетва за вярност към новия върховен понтифик.
Новият папа след това изпя химн, наречен Te Deum, и се отправи към Лоджията, позицията на балкона на втория етаж над вратите на базиликата „Свети Петър“, спирайки в Капелата на Павел, за да се помоли пред Евхаристията.
Папа Лъв XIV
Папа Лъв XIV следва папа Лъв XIII, който управляваше от 1878-1903 г. и беше смятан за велик реформатор, дипломат и интелектуалец.
Традицията за именуване отразява преименуването от страна на Христос на св. Петър, чието първоначално име е било Симон. Това е била стандартна практика от избирането на папа Йоан XII през 955 г. Обичаят е бил възприет от 130 от сега 267-те понтифици, като някои избират името, което са приели, когато са се присъединили към своите религиозни ордени.
Според Ватикана папите приемат ново име по няколко причини. В ранната църква, много от тях са го правили, защото първоначалното им име е било с езически произход. Други са приемали имената на своите непосредствени или скорошни предшественици като знак на възхищение и желание да следват стъпките им.
Папа св. Йоан Павел II, например, взе името на своя непосредствен предшественик, папа Йоан Павел I, който избра да комбинира имената на своите последни двама предшественици, папа Павел VI и папа Йоан XXIII, за да подчертае непрекъснатостта на тяхната работа, която включваше реформи, въведени по време на Втория Ватикански събор.
Папа Бенедикт XVI избра своето име, за да създаде връзка с папа Бенедикт XV, който ръководеше църквата по време на Първата световна война, както и със св. Бенедикт от Нурсия.
Междувременно, Франциск беше първият папа в историята, който прие Франциск като свое име. Въпреки че беше първият йезуитски папа, той не взе името си в почит към ранния йезуитски мисионер св. Франциск Ксаверий, а по-скоро св. Франциск от Асизи, известен като човек на мира и защитник на бедните.
Имена на видни светци, които все още не са използвани от нито един папа, включват Андрей, Йосиф, Яков и Лука. От уважение, нито един папа не е избрал името Петър.
