|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Възрастта за сексуално съгласие в Европа варира между 13 и 18 години. В повечето държави е между 14 и 16 години. В България е 14 години. Законът може също така да посочи конкретните действия, които са разрешени.
На децата напоследък се дава автономията да се съгласяват не само на сексуални действия, но също така да се подлагат на необратими медицински процедури, като операции за смяна на пола или евтаназия.
До какво може да доведе тази тревожна тенденция за „съгласието на детето“?
Следва коментарът на Шарлот Алън – главен редактор на Catholic Arts Today и чест сътрудник на Quillette, с докторска степен по средновековни изследвания.
Коментар
Международната комисия на юристите, съставена от 60 изтъкнати съдии, адвокати и учени от всички региони на света, наскоро публикува доклад за необоснованото криминализиране на лица и общности и предложи принципи за облекчаване на присъдите при неприемливо сексуално поведение. Той е подкрепен от Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН – UNAIDS и Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН.
Докладът е шокиращ. В Принцип 16 се посочва, че сексуалното поведение по взаимно съгласие не може да бъде криминализирано при никакви обстоятелства, независимо от фактори като вид на сексуалната активност, пол, сексуална ориентация, полова идентичност на участниците в акта или семейното им положение. Всяка определена от закона минимална възраст за съгласие за секс трябва да се прилага по недискриминационен начин.
Освен това, принципът посочва, че сексуално поведение, в което участват лица, които са под установената в страната минимална възраст за даване на съгласие за секс, може да бъде по взаимно съгласие на практика, ако не е постановено другояче по силата на закон. В този контекст прилагането на наказателното право следва да отразява правата и възможностите на лица под 18-годишна възраст да вземат решения за участие в доброволно сексуално поведение и правото им да бъдат изслушвани по въпроси, които ги засягат. В съответствие с техните развиващи се способности и постепенна автономност, лицата под 18 години следва да участват във вземането на решения, които ги засягат, като надлежно се отчитат тяхната възраст, зрялост и най-добри интереси, като се обръща специално внимание на гаранциите за недискриминация.
С други думи няма нищо непременно лошо в това възрастни да правят секс с деца. Достатъчно е сексът да е „по взаимно съгласие“ и участващият млад човек да притежава нужната „зрялост“, за да „взема решения за участие в сексуални действия по взаимно съгласие“.
Идеята, че тийнейджърите и подрастващите – група, която западните общества традиционно се опитват да предпазят от необмислени и рискови решения – внезапно могат да придобият „зрелостта“ да „дадат съгласие“ за секс с възрастни, често опитващи се да експлоатират другите, всъщност е част от една тенденция. Това е силно селективна тенденция.
Не чуваме обаче фактически аргументи от страна на агенциите на ООН и други прогресивни в подкрепата си за социални реформи институции, които препоръчват да се разрешава на младежите под определена възраст да пушат, да пият, да шофират, да се женят или да купуват оръжие. Но чуваме същите тези групи да настояват да бъде позволено на непълнолетните да избират драстично променящи живота, дори животозастрашаващи действия, които прогресивните хора – привържениците на социалните реформи, одобряват по идеологически причини.
Идеологията на транссексуалните активисти почти сигурно е движещата сила зад почти единния консенсус в медицинските и политическите среди на Демократическата партия (включително администрацията на Байдън), че деца на възраст от 8 години, които се чувстват неудобно от своя биологичен пол, могат да дадат смислено съгласие за блокиране на пубертета и други „медицински грижи за утвърждаване на пола“, включително инжектиране на хормони за кръстосване на половете при по-големи тийнейджъри, които водят до безплодие.
Няма значение, че дори престижното медицинско заведение Cleveland Clinic, което подкрепя подобни лечения, предупреждава, че потискането на пубертета и предполагаемите нежелани физически промени не е напълно обратимо. Намалената костна плътност и размерът на мъжките гениталии са сред вероятните постоянни последици, а освен това има и множество възможни временни странични ефекти, включително главоболие, раздразнителност и увеличаване на теглото.
Подобна е ситуацията и с т. нар. „хирургия на високо ниво“, отнасяща се за отстраняването на гърдите на подрастващите жени. Сред трайните последици са обезобразяващите белези и невъзможността за кърмене, ако пациентката реши по-късно да има деца. Въпреки че много държави забраняват мастектомията на здрави гърди на лица под 18-годишна възраст, 16-годишните могат да се подложат на операцията, ако поне единият от родителите е съгласен.
През септември 2022 г. Световната професионална здравна асоциация на транссексуалното здраве (World Professional Association for Transgender Health) одобрява както хормоналната терапия, така и операциите, които се прилагат съответно от 14 и 15-годишна възраст. Съобщава се, че някои хирурзи са извършвали процедури за отстраняване на гърди на юноши на 13-годишна възраст. И защо не, пита д-р Йохана Олсън-Кенеди, директор на Центъра за транссексуално здраве и развитие към Детската болница на Лос Анджелис.
Дори толкова млади тийнейджърки „имат способността да вземат обосновано и логично решение“ дали да премахнат гърдите си, защото ако „искат гърди по-късно… [могат] да ги получат“ чрез импланти, заявява Олсън-Кенеди през 2018 г.
Също така през септември 2022 г. Калифорния стана първият „щат-убежище“, който позволява на непълнолетните да имат достъп до блокери на пубертета и хормони за смяна на пола в нарушение на ограниченията за тези медикаменти в родните им държави. В Колорадо, Илинойс, Минесота и Ню Йорк подобно законодателство е прието или е в процес на разглеждане. Освен това законодателите в щатите Калифорния и Вашингтон в момента са склонни да разширят статута на убежище за млади хора, избягали от къщи, които търсят достъп до трансджендър медикаменти без знанието или съгласието на родителите си.
Паралелно с това в световен мащаб се развива и движението за предоставяне на достъп на тийнейджъри, а в някои случаи и на по-малки деца, до асистирано самоубийство – по същество евтаназия – друга прогресивна кауза. В Канада, където миналата година повече от 10 000 души са сложили край на живота си чрез смъртоносна инжекция съгласно приетия през 2016 г. закон за медицинска помощ при умиране (Medical Assistance in Dying), през февруари парламентарна комисия препоръча да се разреши на „зрели непълнолетни“ с неизлечими заболявания, за които се счита, че са в състояние да вземат собствени решения, да получават лекарства, които да сложат край на живота им преди естествената им смърт. В момента достъпът до асистирано самоубийство в Канада е ограничен до пълнолетни лица.
От 2002 г. насам Холандия позволява на деца над 12-годишна възраст да избират със съгласието на родителите си да бъдат евтаназирани, а по-рано този месец разшири обхвата на закона и за деца на 1 година. През 2014 г. Белгия започна да разрешава доброволна детска евтаназия без възрастови ограничения.
Ако ви се струва, че нещата не вървят в правилната посока, сигурно е така. Всичко започва в Съединените щати през 70-те години на миналия век, когато щатите започват да разрешават на непълнолетните да получават противозачатъчни, без да информират родителите си. През 1979 г. Върховният съд на САЩ постановява, че бременна непълнолетна може да направи аборт без съгласието на родителите си, стига съдът да установи, че тя е „зряла и напълно компетентна да вземе това решение самостоятелно“.
Оттогава насам много щати с либерални закони за абортите дават на тийнейджърите достъп до процедурата без участието на родителите или съда. Няма значение, че както протовозачатъчните, така и абортът могат да имат медицински последици, за които традиционно се смята, че родителите трябва поне да са наясно.
Основният принцип е „автономията“ – неясно понятие, основано на предполагаемото право на сексуално удоволствие, за което се смята, че за юношите съществува в „развиващ се“ континуум някъде между пубертета и навършването на пълнолетие. В продължение на десетилетия прогресивните убеждаваха законодателите и съдиите, че налагането на ясни възрастови ограничения по въпроси, свързани със секса, а сега, изглежда, и по въпроси, свързани със самоубийството, е произволно нарушение на правата на човека.
Така се стига до парадокса, че непълнолетните се смятат за твърде незрели, за да сключат брак, но са достатъчно зрели, за да осакатяват телата си и да се самоубиват. А съвсем скоро може да се стигне и до утрешния парадокс: сексът между възрастни и деца, наричан някога „педофилия“ и приеман с отвращение, да е новата норма, защото въпросното дете по някакъв начин е „дало съгласието си“.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
