|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Жена на около 30 години отишла при д-р Приал Моди – лекар по интегративна медицина. Жената преживявала сериозни промени в живота си, включително загуба на родител, край на дългогодишна връзка и стрес, свързан с работата. Тя решила да си вземе отпуск, за да преосмисли пътя си, но се чувствала изолирана и депресирана, а мислите ѝ били погълнати от самокритика и терзания.
„Бяха ѝ предписани антидепресанти, но тя страдаше от страничните ефекти“, казва д-р Моди.
Те започнали ежеседмични дихателни сесии, за които е доказано, че стимулират вагусовия нерв, и се фокусирали върху осъзнаването на умствените цикли, които тя е затвърждавала. До десетия сеанс симптомите ѝ се подобрили значително.
Много от психичните проблеми, включително тревожността и депресията, често се дължат на нарушена регулация на нервната система. Вагусовият нерв играе ключова роля във възстановяването на емоционалния баланс. Той действа като магистрала, която свързва жизненоважни органи с мозъка. Овладяване на методи за стимулирането му може да доведе до облекчение на упорити състояния, като същевременно помага за постигане на спокойствие и устойчивост.
Как стимулацията на вагусовия нерв поддържа настроението
Вагусовият нерв е основният комуникационен път между мозъка и тялото, който влияе върху настроението, емоционалната регулация и устойчивостта на стрес.
Стимулирането на вагусовия нерв – по естествен или механичен начин – спомага за намаляване на образуването на хормони на стреса като кортизол в организма и увеличава отделянето на успокояващи невротрансмитери. Повишеният вагусов тонус (или функцията на вагусовия нерв) може да доведе и до намаляване на възпаленията, които често са засилени при състояния като депресия и тревожност, казва Джоди Дювал, австралийски лекар натуропат с над 15-годишен опит и собственик на Revital Health, пред The Epoch Times.
Според д-р Моди режимът „борба или бягство“ е жизненоважен в животозастрашаващи ситуации, но когато сме в продължително състояние на стрес или реакцията ни на стрес е постоянно задействана от заплахи и ежедневни емоционални предизвикателства, настроението и душевното ни състояние ще бъдат засегнати.
„В такива състояния когнитивните ни функции се влошават, емоциите стават нерегулирани и реактивни, а психичното здраве се влошава, което често води до прегаряне, тревожност и депресия. Дори интерпретацията на социалните сигнали може да бъде нарушена“, казва тя.
Някои от първите открития за ползите от стимулацията на вагусовия нерв (VNS) идват от проучвания, изследващи въздействието ѝ върху хора с частични пристъпи. Първоначално изследователите са използвали VNS за контролиране на пристъпите, но са наблюдавали подобрения в психичното здраве на пациентите като неочакван страничен ефект.
След тримесечна терапия с VNS участниците показват повишени нива на 5-хидроксииндолеоцетна киселина – показател за активността на серотонина в организма. Това предполага, че VNS повишава активността на серотонина в мозъка.
В допълнение към тези промени те съобщават и за подобрения в качеството на живот, включително по-добра емоционална адаптация, подобрено социално функциониране и цялостно подобрено чувство за благополучие. Това вероятно се дължи на връзката на вагусовия нерв с областите на мозъка, които регулират настроението.
Оттогава VNS е одобрена от Американската агенция по храните и лекарствата за лечение на депресия. Антидепресивните ефекти на VNS обикновено се наблюдават в продължение на няколко месеца, като ползите са дълготрайни.
Дишане и сензорна стимулация
Бавното, контролирано дишане е мощен естествен начин за стимулиране на вагусовия нерв.
„Интегрирането на практиката може да осигури както незабавни успокояващи ефекти, така и постоянна емоционална устойчивост“, казва д-р Дювал.
Д-р Моди твърди: „Променяйки начина си на дишане, можем да създадем нови невронни пътища в мозъка, като подобрим невропластичността. Това дава възможност на хората да поемат контрол над здравето си и да се справят с предизвикателствата на живота.“
Друг метод, който може да помогне за регулиране на нервната система, е сензорната стимулация. Примери за това са плискането на лицето с вода, вземането на топъл душ или пиенето на студена напитка, покриването с тежко одеяло, стоенето бос на тревата или дори утешителни докосвания като плътна прегръдка или почесване по гърба.
Лидализ Гроблер – образователен психолог, споделя пример от работата си.
Тя работи със 7-годишно момиче, което се бори със сериозна тревожност, чести пристъпи на паника и силни истерии. „Първоначално родителите ѝ я възприемаха просто като „трудна“, но стана ясно, че нервната ѝ система е силно разстроена и склонна към претоварване“, казва Гроблер. Първата стъпка от лечението е да се помогне на нервната система на момичето да се успокои.
„Експериментирахме с няколко подхода, но най-ефективно се оказа едно просто действие: почесване по гърба“, казва тя. Почесването по гърба имаше незабавен успокояващ ефект и помогна на момичето да стане емоционално стабилно и спокойно.
„Не се опитвайте чрез мислене да излезете от състояние на нарушена регулация – това е нещо, свързано с тялото“, казва Гроблер.
Въпреки това е важно да се обърне внимание на основния проблем, който е предизвикал нарушената регулация, казва тя. Не бива да използваме техники за регулиране, за да отвлечем вниманието си от случващото се. Подобряването на функцията на вагусовия нерв обаче ще ни помогне да се върнем към по-балансирано състояние, което ще ни позволи да мислим ясно.
„Това ви дава възможност да се справите с конфликта от регулирана позиция, а не от позиция на нарушена регулация“, обяснява Гроблер.
Регулиране и повторно свързване
След прилагането на дихателни техники за регулиране на вагусовия нерв трансформацията при пациента на Моди е поразителна. Тя беше спокойна и уравновесена, с открита стойка. Дори страничните ефекти, произтичащи от приема на антидепресанти, включително треперенето и проблемите с говора, изчезнали. Приемането на хранителни добавки също помогнало.
Тя подобрила общуването с майка си, започнала нова романтична връзка и започнала да се занимава с хобита и социални дейности. С постепенна и внимателна подкрепа тя също така успяла да намали приема на лекарства и да се справи с развитата зависимост.
„Днес тя просперира и използва научените дихателни техники, за да управлява емоциите си и да се свързва отново с тялото си“, казва д-р Моди. „Тя е щастлива, осъзната и в хармония с нуждите си.“
