Някои българи днес, включително публични личности, погрешно си мислят, че омразата към Русия е едва ли не белег на демократичност. Но омразата никога не може да бъде белег на друго, освен на комунистически манталитет. Да, политиката на Руската империя в края на 19-и и началото на 20-и век е причинила много беди на новосъздадената българска държава. За големите рани, нанесени по-късно на народа ни от комунистическия Съветски съюз, изобщо не е нужно да говорим. Но руският народ е направил и много добрини на българския. И днес, на професионалния празник на пожарникарите, е редно да отдадем почит на руския белогвардейски офицер Юрий Захарчук – несменяемият командир на Софийската пожарна от 1923 до 1944 г.
Юрий Захарчук е роден в Киев на 26 ноември 1890 г. в дворянско семейство. Завършва право, както и Киевското военно училище. Става офицер в руската армия и стига до чин капитан. Избран е за член на Съда на честта. Едва 16-годишен започва да се занимава с пожарно дело при Имперските доброволци, организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла. След Окомврийската революция през 1917 г. се включва в белогвардейските части и се сражава под командването на ген. Пьотър Врангел. Жена му с 5-годишната им дъщеря остава в териториите, завзети от болшевиките. При евакуацията на врангеловата армия от Крим пристига в Цариград, където в 1921 г. организира пожарната команда в Боюкдере, издейства доставката на пожарни коли от Франция и дори поставянето на улични номера на къщите – нещо напълно непознато в Турция дотогава. Но всичките му усилия се сблъскват с тежкия ориенталски манталитет и щом посреща семейството си, успяло с помощта на еврейски търговец да напусне Русия през Крим, всички се преселват в София.
На 10 февруари 1923 г., по време на постановка в Народния театър избухва унищожителен пожар. Залата е препълнена, там е и кметът на София Крум Попов, а изходите са затворени заради скорошния атентат срещу Александър Стамболийски. Електричеството угасва, хората са в паника. За щастие в залата е и Юрий Захарчук. С гръмовния си глас той дава наставления на гражданите и предотвратява паниката. От двореца, който е само на крачка разстояние, дотичва и цар Борис Трети. Заповядва да донесат стълби, маркучи и дюшеци. Ситуацията е овладяна, публиката – евакуирана. Допуснати са само две жертви.
Тази вечер е паметна за Юрий Захарчук. Същата година той е назначен за командир на столичната пожарна от министъра на вътрешните работи и народното здраве генерал Иван Русев. Службата не е лека: 3 – 4 денонощия дежурство и едно денонощие почивка. Белогвардейският офицер въвежда военен ред и дисциплина, както и постоянна бойна и строева подготовка на пожарникарския състав. Обзавежда на 2-рия етаж в казармата на пожарникарите на ул. Екзарх Йосиф № 46 (която и днес е централна пожарна служба) прилично жилище, в което живее със семейството си, за да е близо до подчинените и гражданите и да е в постоянна готовност при пожар. Отговорен гражданин и християнин, той редовно посещава руската църква „Св. Николай“ до Военния клуб и често патрулира из София – в началото на бял кон, а после в пожарната кола.
Поставя в пожарната изрично условие – никой да не членува в политически партии! Поощрява личната отговорност, оценява по достойнство уменията на подчинените си, осигурява отлично обмундироване и най-съвременна техника на състава. Всички пожарникари са снабдени с модерните газови маски, а командата разполага и с два пълни боекомплекта азбестови костюми за гасене вътре в пожарищата. Лично води хората си, многократно рискува живота си в гасенето на опасни пожари, разработва и оттренира предварителни технико-тактически планове на операциите по потушаването им, така че службата му става изключително ефективна и образцова.
Кап. Захарчук често повтаря, че пожарникарят не блести със своята каска, а със своя дух и професионализъм! Разяснява, че хуманността на професията пожарникар е не просто самопожертвователността, а умението да победиш огъня, за да спасиш ближния си. Знаейки, че в медицината и в пожарната най-важен е факторът време, още преди да се снабди с автомобили в службата, обучава конете ѝ при сигнал за тревога веднага да застават между тегличите на каруците, всеки до своето буре с вода. За да сведе до минимум времето за реакция, капитан Захарчук създава клонове на службите в по-отдалечените квартали на София. Издейства и организира закупуването на първите пожарни коли от заводите „Рено“, а след това и 26-метрова пожарникарска автостълба Magirus, като лично работи в „Рено“ цял месец като монтьор, за да опознае новата техника. Превъоръжаването на пожарните команди става възможно благодарение на основания през 1924 г. обществен фонд „Пожарно дело“.
Така в кратко време организира противопожарната служба в София като една от най-добрите в Европа. Възпитаните и обучени от него кадри правят същото в останалите български градове. В 1926 г. организира доброволните пожарникарски отряди в действена национална структура. Насърчава поставянето на автоматични електрически пожароизвестителни устройства. През 1927 г. е приет Правилник на столичната общинска пожарна команда, утвърден от тогавашния кмет генерал Владимир Вазов. Захарчук е обединителната фигура на професията и от момента на назначаването му подпомага дейността на останалите пожарни командири в страната. През 1929 г. британски кралски специалисти наблюдават действията на пожарникарите и впечатлени пишат: „Софийската пожарна команда под ръководството на г-н Захарчук е с великолепни качества и е може би най-добрата в света“. Софийската пожарна е включена и в дипломатическия протокол. През 1930 г. капитан Захарчук организира тържествен парад по посрещането избраницата на Борис Трети, българската царица Йоана.
В 1931 г. в столичната пожарна команда създава първия екип за спешна помощ, като осигурява първата линейка със съдействието на Българския червен кръст. Създава „Спасителна станция“ – първообраз на „Бърза помощ“, с линейка лазарет, на която дежурят лекари доброволци. Създава и газово отделение с 14 маски за работа срещу задушване от пушек и газове. В 1932 г. за пожарникарите благодарение на усилията на кап. Захарчук за пожарникарите е осигурено правото на пенсия при 15 години трудов стаж и обезщетение в случай на смърт или злополука при изпълнение на служебните задължения. Същата 1932 г. Столичната пожарна команда печели състезанието по бързина и дееспособност в Европа, като побеждава дори немците, става първа и е призната за най-добра.
През 1934 г. Захарчук е назначен от ген. Петър Мидилев за Главен инструктор (инспектор) в Министерството на вътрешните работи и народното здраве, фактически пост на началник на Пожарната служба в Царство България, какъвто дотогава не е имало. Същата година той е движеща фигура за изработването на Правилник за устройството на противопожарната охрана. На огнеборците е възложено спасяването и подпомагането на населението при всички обществени бедствия – пожари, земетресения и наводнения, дори и при нападения от скакалци. От казармата на ул. Екзарх Йосиф № 46 кап. Захарчук ръководи организирането на пожарното дело в цялата страна, подчинени са му областните пожарни командири, а „Столичната пожарна команда“ е определена за главна база на инвентара на Отделението за Обществени грижи. Инвентарът се състои от санитарни коли, триосни товарни камиони, лодки, спасителни пояси, канджи, легла, дюшеци, палатки и други, които се разпращат, съответно нуждите на пострадалото население, при големи обществени бедствия и катастрофи. По покана на Пловдивската община Захарчук прави инспекция и изготвя доклад-анализ за необходимите действия, които залягат в общинския план, прави и всичко по възможностите си да съдейства на всички български градове.
В края на 1935 г. общо в страната пожарникарите достигат внушителния брой от 7638 шлема – колкото сухопътна армейска дивизия. За пръв път се провежда системно тактическо изучаване на обектите и се усъвършенства системата за подаване на команди със звукови сигнали. Сигналите, подавани от тръбач при пожар – най-полезното средство за командна комуникация, са регламентирани на около 200. В столицата и в големите градове започва монтирането към градската водопроводна мрежа на пожарни хидранти. Пресата сочи пожарната като един от най-добре организираните държавни ресори.
Цар Борис неведнъж споделя: „Дайте ми още 20-ина като Захарчук и аз ще преобразя България!“
Наричат го „Рицар на огнеборската чест“. Поканен е лично и присъства като почетен гост на коронацията в Лондон на английския крал и император на Британската империя Джордж VI, а кралят на Белгия Леополд III му връчва ордена на Белгийската корона.
Захарчук води и разяснителна и образователна дейност сред обществеността. Изнася сказки с противопожарна тематика и по Радио София. Захарчук оглавява и редакционните съвети на сп. „Пожарна охрана“ (излиза 1934 – 1940) и на в. „Противо аеропланна и газова защита“ (излиза 1943 и 1944 г. през бомбардировките за обучение на гражданското население). В годините на Втората световна войната службата става още по-напрегната, но началникът ѝ е все така неуморен, той спасява София от подпалени от бомбите ешелони на Военна рампа, пълни с експлозиви и муниции, за което незабавно пристигналият на място цар Борис, пренебрегвайки правилата, още там го награждава за втори път с орден „Св. Александър“. Царят отдавна и често му гостува, както и останалите от царския дом. За да се научат отрано на ред и дисциплина, престолонаследникът Симеон II и сестра му Мария-Луиза са чести гости на Захарчук. За тях столичните пожарникари измайсторяват работещ прототип на мотопомпа и умалени тренировъчни гимнастически уреди. За 21 години ръководство на пожарната служба над него се сменят много правителства, министри и кметове, но не и командирът на столичната и българската пожарна, неизменната респектираща фигура на бял унгарски жребец на парадите на пожарната и войската.
На 8 септември 1944 г. съветски войски нахлуват в България и я окупират. Българското правителство, обявило същия ден война на Германия, е свалено с преврат от Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. На 10 септември Захарчук е предупреден от верен служител, че въоръжени паравоенни са изпратени да го арестуват като „буржоазен пожарникар на починалия български цар“. Той аристократично и мъжествено отвръща: „Спокойно! Докато пистолетът е с мен, няма страшно!“. Знаейки добре на какви издевателства са способни съветската власт и слугите ѝ, потресен от за втори път застигащия го комунистически терор, той хладнокръвно се застрелва. В предсмъртното си писмо пише: „20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите“. Погребан е с голямо преклонение в руския парцел № 91 на Софийските централни гробища в парадна униформа с всичките си ордени и отличия. Двамата му заместници по-късно са разстреляни от комунистите.
Статията е изготвена по материали от Уикипедия.
