|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Съществуват доказателства, че полуфабрикатите увеличават риска от сърдечносъдови заболявания, психични разстройства, респираторни заболявания, метаболитен синдром и рак
Днес над 73% от хранителните продукти са свръхпреработени. Въпреки че и те, и натуралните храни се наричат „храна“, между тях има огромна разлика, защото полуфабрикатите не се отглеждат в почвата, а се произвеждат във фабрики.
Освен конвенционалните добавки като консерванти, оцветители и ароматизатори, се появяват и много нови добавки. Изобретени са стабилизатори, емулгатори, стягащи агенти, набухватели, антислепващи агенти, овлажнители, оцветители и други, които променят вкуса, цвета и текстурата на храната.
Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) изброява поне 3972 вещества, добавяни към храните. Може би водени от нарастващото желание за по-богати и разнообразни вкусове или от натиска на забързания начин на живот, хората са свикнали с тези вещества и дори ги смятат за естествена част от съвременната диета.
Тогава и сега
В миналото семействата са използвали сол и оцет за консервиране на храната, но с настъпването на индустриалната епоха хората все повече разчитат на готовата храна от супермаркета.
„Към средата на 20-и век се използват все повече хранителни добавки“, казва Мона Калво, доктор по хранителни науки и преподавател в катедрата по медицина в Icahn School of Medicine at Mount Sinai.
Едва напоследък хората започнаха да обръщат по-голямо внимание на това какво консумират.
През 50-те до 70-те години на миналия век FDA започва да оценява безопасността на често срещаните добавки в храните, споделя Калво пред The Epoch Times.
Оценката на безопасността включва научен преглед на всички релевантни данни, включително токсикологичен анализ, като се провеждат и тестове вкл. върху животни и клетки, а съставките са добавяни към описанието на храните, след като FDA даде своето одобрение. Потребителите могат да установят какво се съдържа в опакованите храни по етикетите с хранителните данни и съставките, каза Калво.
Най-широко използваните, одобрени от FDA вещества, добавяни към храните, са известни като „общопризнати като безопасни“ (GRAS), въз основа на широката им историческа употреба преди 1958 г. или на оценката им за безопасност през 70-те години на миналия век.
Въпреки това няма ограничение за количеството на някои вещества, класифицирани като GRAS, които могат да се добавят към храните. В много случаи добавеното количество се основава на насоките за текуща добра производствена практика (CGMP).
С течение на времето класификацията GRAS може да бъде отменена за някои вещества, ако на FDA бъдат представени убедителни доказателства за опасения, свързани с безопасността при употребата им. Забележителен пример е официалното премахване на трансмазнините от списъка GRAS през 2015 г.
Г-жа Калво посочва още един нерешен въпрос: Няма надзор върху това какви количества от тези съдържащи добавки храни се консумират в действителност.
„Много от често използваните добавки в храните са получили одобрение GRAS между 1970 и 1975 г., когато хората не са могли да предвидят днешната ситуация“, каза тя.
През тази епоха все по-малко жени са работили извън дома и хората са консумирали повече домашно приготвена храна от естествени съставки. С преобладаването на ултрапреработените храни в днешната диета, консумацията на някои добавки естествено е надхвърлила първоначалните очаквания.
След като дадена добавка бъде одобрена за конкретна функция, производителите на храни бързо я включват в широк спектър от продукти, включително хляб, бисквити, инстантни супи, колбаси и замразени, предварително опаковани ястия.
Д-р Хайме Урибари, специалист по нефрология в Медицинското училище „Икан“ в Маунт Синай, който отдавна е загрижен за конкретни хранителни добавки, заяви пред The Epoch Times, че „след като дадена опакована храна, съдържаща добавка, се появи на пазара, FDA не разполага с механизъм за редовно тестване на нейната безопасност, например чрез периодични проверки на проби“.
Полезното и ненужното
Обективно погледнато, някои добавки в храните могат да имат повече ползи, отколкото недостатъци, казва г-жа Дънфорд.
Консервантите, например, спомагат за удължаване на срока на годност на храните. Добавянето на умерено количество нитрити към сушеното месо може да предотврати ботулизъм – остро инфекциозно заболяване, което се отнася към групата на хранителните токсични инфекции.
Тя обаче посочва, че много добавки, които подобряват цвета, вкуса и други сетивни аспекти, „по същество не са необходими“.
В различни изследвания учените са доказали опасностите за здравето от консумацията на свръхпреработени храни, включително тясната им връзка с ранната смърт, сърдечносъдовите заболявания, психичните разстройства, респираторните заболявания, метаболитния синдром и рака.
По-конкретно, кохортно проучване (проследяване на група хора в продължение на години), включващо близо 45 000 души на средна и по-голяма възраст във Франция, установи, че при всяко 10-процентно увеличение на приема на свръхпреработени храни рискът от смъртност се увеличава с 14%. Според обзор на проучване от 2024 г., публикувано в BMJ, са открити убедителни доказателства, свързващи свръхпреработените храни с 50-процентно увеличение на смъртността от сърдечносъдови заболявания, 53-процентно увеличение на резултатите от общи психични разстройства и 12-процентно увеличение на риска от диабет в зависимост от дозата.
Макар че част от повишените рискове могат да бъдат приписани на използването на съставки с високо съдържание на захар, сол, мазнини и фибри, някои добавки, считани преди за безопасни, също заслужават внимание.
„Фосфатните добавки са една от тези, за които съм много предпазлива“, каза г-жа Дънфорд.
Фосфатни добавки
Проучване от 2023 г., публикувано в Journal of Renal Nutrition, установява, че от всички 3466 тествани американски пакетирани храни повече от половината съдържат фосфатни добавки.
Фосфатните добавки обхващат набор от вещества с различни функции като стабилизиране, сгъстяване, емулгиране, регулиране на киселинността и алкалността, подобряване на текстурата, подобряване на вкуса, осигуряване на антиоксидантни свойства, консервиране и оцветяване. Някои фосфати изпълняват няколко функции едновременно.
Многобройни проучвания сочат, че опасностите за здравето, свързани с консумацията на свръхпреработени храни, са свързани с високия прием на неорганични фосфати.
Степента на усвояване и ефективността на използване на фосфора от организма варират в зависимост от източника. Когато човек се храни с естествени храни, освобождаването на фосфор е сравнително бавно и не целият фосфор се усвоява. За разлика от тях хранителните добавки с неорганични фосфати се абсорбират бързо в кръвния поток, като значително повишават нивата на фосфатите в кръвта и освобождават хормони, които стимулират отделянето на фосфати. Тези хормони могат да имат редица неблагоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата система, бъбреците и костите, което води до намаляване на нивата на витамин D, загуба на костна маса, калциране на съдовете и нарушен капацитет на бъбречната филтрация.
Използването на неорганични фосфатни добавки при експерименти с животни или клетки води до незабавни странични ефекти.
„Това дава достатъчно основания да се предполага, че това може да се случи и при хората“, казва д-р Урибари.
Повече от 50 вида фосфатни добавки, включително около 30 вида неорганични фосфати, са одобрени от FDA и се използват често. Тези добавки са класифицирани като GRAS, което означава, че допустимите им количества и видове до голяма степен не се регулират. Според проучване от 2023 г., публикувано в Nutrients, 59% от готовите ястия и 47% от преработените меса съдържат неорганични фосфати.
Препоръчителният дневен прием на фосфор е 700 милиграма. Повечето американци консумират значително по-голямо количество, като възрастните жени консумират средно 1189 милиграма на ден, а мъжете – 1596 милиграма.
Едно проучване, проследяващо възрастни жени в Швеция в продължение на девет години, показва, че при тези с по-високи нива на фосфор в организма, дължащи се на консумацията на повече богати на фосфор свръхпреработени храни, рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания е с 57% по-висок. Друго проучване, в което участват близо 10 000 възрастни американци, показва, че смъртността започва да се увеличава значително при дневен прием на фосфор над 1400 милиграма.
Емулгатори
Емулгаторите са друга категория вещества, които преди са били смятани за безвредни, но сега е доказано, че имат неблагоприятни ефекти.
Емулгаторите, които спомагат за комбинирането на устойчиви съставки, могат да подобрят текстурата на храната. Например, те могат да предотвратят отделянето на фъстъчено масло. Те са сред най-често използваните добавки в промишлените храни, като в един продукт често се използват множество емулгатори.
FDA е одобрила 171 емулгатора, докато Европейският съюз разрешава само 63. Френско проучване установява, че седем от десетте хранителни добавки, които се консумират най-често от възрастните, са емулгатори. Проучване от 2024 г., публикувано в The Lancet Regional Health Americas, показва, че повечето от 33-те милиона пакетирани храни, закупени от американските домакинства, съдържат емулгатори, включително 81% от бонбоните и дъвките, 88% от пудингите и сладоледите и 87% от замразените ястия и пиците.
Проучване, публикувано в Nature, изследва влиянието на два често срещани емулгатора – карбоксиметилцелулоза (CMC) и полисорбат-80 (P80). Изследователите добавят тези емулгатори към питейната вода на мишки в концентрация 1%. При тези мишки са установени увредена чревна микрофлора, чревно възпаление и повишено преместване на токсини в кръвта. Освен това емулгаторите предизвикват повишен апетит и затлъстяване. Тези ефекти се запазват в продължение на поне шест седмици след преустановяване на добавянето на емулгатори.
FDA разрешава максимална добавка от 1% за P80, докато CMC – класифициран като GRAS – има допустима добавка до 2%.
В контролирано проучване върху хора, публикувано в Gastroenterology, 16 здрави възрастни доброволци са разделени на случаен принцип на две групи. Групите консумирали една и съща храна, но храната на едната група включвала 15 грама CMC на ден – доза, сравнима с тази, която консумират хората, които ядат много преработени храни. Резултатите показват, че приемът на CMC увеличава случаите на намалено разнообразие на чревната микрофлора и изчерпва полезните късоверижни мастни киселини. Допълнителни тестове разкриха ерозия на слоя чревна слуз и бактериална инфилтрация.
Изследователите отбелязват, че широкото използване на емулгатори в храните „може да е допринесло за увеличената честота на хроничните възпалителни заболявания“.
Споменатото по-горе френско проучване също така установява, че хората, които консумират много емулгатори, са с по-висок риск от сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, както и от рак като цяло.
Авторите на проучването на Nature отбелязват, че много от консумираните добавки са получили статут GRAS в началото и „не са били внимателно тествани“. Освен това при тестовете на хранителните добавки обикновено са използвани животински модели, предназначени за оценка на острата токсичност и рисковете от насърчаване на раковите заболявания, а „такива тестове може да се окажат неадекватни“.
Непредсказуеми дългосрочни ефекти
Г-жа Дънфорд заявява, че проблемът с добавките не възниква при употребата им веднъж или два пъти. „Проблемът е, че ги приемате в големи количества за дълъг период от време“, посочва тя.
Когато се разглеждат тези епидемиологични ефекти, причинно-следствената връзка е трудно да се докаже, казва д-р Урибари. Например, за да докаже убедително, че определена добавка влияе на човешкото здраве, изследващият ще трябва да раздели десетки хиляди хора на две групи на случаен принцип, едната група да консумира добавката, а другата – не, и това да продължи пет години. Това е същата причина, поради която на учените им е отнело толкова много време да установят вредното въздействие на тютюнопушенето върху белите дробове.
Г-жа Дънфорд заяви, че трудността при провеждането на подобни експерименти се крие и във факта, че хората всеки ден ядат разнообразни храни. Дори един и същ хранителен продукт, например бял хляб, може да съдържа различни съставки и добавки в зависимост от марката или пекарната.
Друг проблем е, че добавките, които са безопасни поотделно, могат да проявят неочаквани взаимодействия, когато се комбинират.
„Ние не знаем какво се случва, когато съберем всичко това заедно“, каза г-жа Дънфорд. „Няма проучвания за безопасност в тази област.
„Това е адитивният ефект на добавките, който потенциално може да стане токсичен.“
Разумни избори
„Ние не сме създадени да ядем преработени храни“, казва д-р Нейтън Гудиър, медицински директор на центъра за интегративно лечение на рак Brio-Medical в Аризона, пред The Epoch Times.
Човешкият организъм е по-добре подготвен да се справя с храните, които съществуват в природата, отколкото с тези, които са изкуствени, казва г-жа Дънфорд.
Д-р Урибари посочва, че заетите работници не винаги могат да приготвят храна от нулата и може да се наложи да използват някои полуфабрикати, което е неизбежно. „Но това е въпрос на количество и на по-избирателен подход“, каза той.
„Аз съм много ограничена във времето майка с малки деца. И в много случаи избирам преработени храни, но се опитвам да направя всичко възможно децата ми да балансират с по-естествени храни“, споделя г-жа Дънфорд. Тя добавя, че гарантира, че децата ѝ ежедневно ядат плодове, ягоди и зеленчуци, както и по-малко преработени протеини, когато е възможно.
Д-р Гудиър обаче посочва, че днес става все по-трудно да се намери истинска храна. Той описва цялото население като участващо в епидемиологично проучване на хранителни добавки. „Никой не е изключен“, обобщава той.
