Берлин – някога шумен, оживен, легендарен. Днес? Шокиращ. Авторката на „Епок Таймс“ Лидия Рьобер ни отвежда на кратко посещение в стария си дом: столица, която капитулира – пред бедността, идеологията и себе си
„Берлин, ти си толкова прекрасен“ – това беше запомнящата се мелодия на една реклама за берлинска бира от 2013 г. И тогава този слоган все още имаше нещо истинско. Градът беше шумен, груб, но пълен с живот, енергия и самоирония. Няколко години по-късно берлинската компания за обществен транспорт рекламираше с хита „Без мен тази вечер няма да се прибереш вкъщи“ безопасното и спокойно прибиране от партита с обществения транспорт – тогава това не беше проблем. Част от тази реклама беше заснета в апартамента ми на Савиниплац в Шарлотенбург. Живях там почти 20 години. Кабриолетът ми стоеше открит цяла нощ на улицата. Никой не го докосваше.
Днес? Това вече е немислимо
Вчера се върнах в Берлин. Само за кратко. И не го познах. Под арките на S-Bahn срещу старата ми квартира: лагер с матраци, бездомници, миризма на урина. Парчета хартия и пластмаса се носят по тротоара, където преди децата от квартала караха колелетата си. Два пъти просиха от мен пари по кратката ми разходка до Ку’дам – не учтиво, а настоятелно.
А на бившия величествен булевард един мъж се лута през тълпата с разкопчани панталони. Никой вече не обръща внимание. Не от безразличие, а защото това се превърна в ежедневие.
Забелязвам всичко това, защото преди не беше така, и заради контраста: напуснах Берлин преди две години – заради един чист, малък град на север, който мнозина отхвърлят като „тъмна Германия“. Но там животът върви. Чисти улици. Хората се поздравяват. Мирише на пекарна, а не на запустение.
Какво се случи с Берлин?
Не става дума само за социалния упадък на отделни хора – това е системна загуба на контрол. Резултат от дългогодишно политическо пренебрегване. Символ на капитулация пред наркопрестъпността, жестоките новогодишни безредици, запустението, разрушените училища, празните магазини, експлодиращите наеми и бягството на средната класа. И докато районните администрации дискутират за полово-неутрални звездички, те се провалят в основното: сигурност, ред, инфраструктура. Жилища трябваше да се строят за милионите, вместо това се строят за инвеститорите. Вместо възхваляваната интеграция нараства усещането за отчуждение.
Берлин изгради в Тегел най-големия лагер за бежанци в Германия, около чиито съмнителни условия се вдигна много шум, и така градът се залива с още повече проблеми, а участниците и операторите – с невероятни печалби. Разходите достигат 250 евро на ден на човек – повече, отколкото трябва да платите за хотелска стая в луксозния сегмент.
Сбогом, Берлин – столица изгубила баланаса
В затворения правителствен квартал обаче публично се дискутират забрани за шофиране и термопомпи, докато под мостовете на S-Bahn се появяват лагери с матраци и градската картина запустява. Берлинският сенат иска да спести 3 милиарда евро само през настоящата година. За 2026 и 2027 г. са планирани съкращения от поне още 1,8 милиарда евро. Предишните правителства на провинцията вече превърнаха Берлин в център на бедността с масивни съкращения в здравеопазването, образованието и социалните услуги.
Особено тежко засегната е културата: финансирането за изкуство и култура се намалява с около 130 милиона евро, което съответства на около 12% от бюджета. В същото време наемите се увеличават стремително. През последните десет години средната цена на квадратен метър наем се удвои. Тези, които все още могат да си позволят Берлин, живеят в паралелен свят с био вино и абонаменти за доставка. Останалите се борят. За жилищно пространство. За достойнство.
На връщане към новия си дом исках да се кача на влака от гара Зюдкройц. Докато се изкачвам по стъпалата на гарата, там стои добре облечен мъж с посивяла коса, който прилича малко на 85-годишния ми баща – и рови в кошчето за боклук в търсене на бутилки за връщане. Не е пиян, не е занемарен. Просто е беден. И вероятно гладен.
И все пак: старият Берлин не е напълно изчезнал.
В кафенето в стария ми квартал сега работи млада сервитьорка, дружелюбна, отзивчива, до нея на тезгяха има книга за междувременно четене: Хана Аренд. Друг клиент, по-възрастен господин в тънко палто, се сбогува с нея с приятелски думи и усмивка и плаща много повече от обичайното. Няколко метра по-нататък видях как местни жители точно засаждат малки цветя в подножието на една липа край пътя, заедно, мълчаливо, но решително. Никакъв голям проект, никакви заглавия. Просто хора, които искат да си върнат малко парче от квартала си.
Може би Берлин все пак не е паднал, а именно се опитва да се намери отново – отдолу нагоре.
Може би някъде между всички пукнатини расте нова форма на сплотеност. Все още е само в зародиш. Но все още не е време и за окончателно сбогуване.
Берлин, ти беше прекрасен някога. Може би един ден отново ще бъдеш.
Мненията изразени в тази статия не отразяват непременно възгледите на Епок Таймс
