Живак, олово, никел: това са само три от 228 вещества, които морските вятърни електроцентрали могат да отделят в морето. Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия реагира спокойно на тази новина и се позовава на строгите контролни критерии в страната.
Вятърната енергетика играе ключова роля в енергийния преход. В момента над 30 800 големи турбини произвеждат електричество в Германия. От тях малко над 1600 са разположени в морето.
Едно международно изследване под ръководството на Федералния институт за корабоплаване и хидрография (BSH) може да нанесе сериозен удар на този начин на производство на електричество. Изследователите под ръководството на д-р Елена Хенгстман установиха, че морските ветрогенератори могат да отделят 228 химически вещества в морската среда.
Това показаха проучвания с участието на френския изследователски институт за морските ресурси и белгийския институт за селскостопански, рибарски и хранителни изследвания.
Сред веществата преобладават материали от системите за антикорозийна защита. Те представляват около 70 процента от всички отделяни химикали. Към тях се прибавят около 10 процента масла и смазочни материали, необходими за работата. Също така в околната среда могат да попаднат охлаждащи и пожарогасителни средства.
Най-голямата част – 64 процента от веществата, принадлежат към групата на органичните съединения, следвани от неорганичните – 19 процента. От 228-те идентифицирани вещества 62 се считат за особено опасни за околната среда. Това е така, защото те фигурират в приоритетни списъци – например на Европейската агенция за химикали или в Европейската рамкова директива за водите, която класифицира веществата според въздействието им върху околната среда.
Според BSH сред тях се намират вещества, които могат да бъдат токсични, трудно разградими, с хормонално въздействие или канцерогенни, или пък да се натрупват в хранителната верига. Обаче колко материал всъщност отделят морските ветроенергийни паркове и какво е въздействието на тези емисии върху морската среда, трябва да се изследва по-задълбочено. Това е основата за защитата и устойчивото използване на моретата.
За антикорозийна защита на стоманата конструкторите използват така наречените жертвени аноди. Те предпазват съоръжението от износване чрез електрохимичен процес. При това жертвените аноди постепенно губят материал. Основните компоненти на жертвените аноди според изследването са алуминий и цинк. Но те съдържат също олово и кадмий, както и в малки количества живак, никел и манган. Когато жертвените аноди се разграждат с времето, тези вещества попадат в морето.
Хенгстман подчерта: „Нашето изследване дава важна основа за навременното разпознаване на материалните емисии от морските ветроенергийни паркове.“
Като важна част от енергийния преход ветрогенераторите трябва да произвеждат електричество „в интерес на климатичната и екологична защита“. Тяхното разширяване трябва да става „по екологосъобразен начин“. Това изискване поставя Законът за възобновяемите енергии на Германия.
При тези резултати от изследването възниква въпросът дали е оправдано по-нататъшното изграждане и експлоатация на морски ветроенергийни съоръжения.
Федералното министерство на икономиката и енергетиката (BMWE) има ясна позиция по този въпрос. Пред Epoch Times пресекретарят Тим-Никлас Вентцел заяви, че новите резултати няма да повлияят на текущия енергиен преход. „Изследването няма последствия за целите за разширяване на федералното правителство“, каза той.
Министерството обосновава позицията си с факта, че Германия е „пионер в международен мащаб“. За това говори и BSH. Вентцел обясни: „Решенията за одобряване и разрешенията за морски ветроенергийни паркове се издават според изискванията на Закона за морската вятърна енергия (WindSeeG) от Федералния институт за корабоплаване и хидрография само когато наред с другото не се застрашава морската среда.“ Особено значение се отдава на член 1, параграф 1, точка 4 от Конвенцията на ООН за морското право за предотвратяване на „замърсяването на морската среда“.
Ако операторът иска да изгради вятърна турбина в немското Северно или Балтийско море, според Вентцел той трябва „още в планователската фаза да представи концепция за емисиите в Федералния институт за корабоплаване и хидрография“. Тя трябва да описва възможните емисии и мерките за тяхното предотвратяване или намаляване.
Фактът, че морските ветроенергийни съоръжения отделят вредни за околната среда химикали, не е новост за федералното правителство. И BMWE, и Федералната агенция за околната среда (UBA) твърдят, че знаят за това.
UBA не можа да даде конкретни отговори на нашите въпроси като „Какво влияние оказва това върху морската екосистема?“, „Могат ли тези вредни вещества да попаднат в нашата хранителна верига чрез рибите?“ или „Какво означават резултатите за бъдещото разширяване на вятърната енергетика?“.
Вместо това Андреа Вайс, говорителката на агенцията, се позова на доклад на UBA за индустрията и лицензиращите органи, публикуван през април 2024 г. Неговите резултати са включени в новото изследване на BSH от Хенгстман и колеги.
Междувременно остана без отговор въпросът за сухоземните ветроенергийни съоръжения. Докато има 1639 морски ветроенергийни съоръжения, на сушата работят около 29 900 турбини.
Предвид разширяването на морската вятърна енергетика Федералният институт за корабоплаване счита за важно да се наблюдават материалните емисии и да се изследва въздействието им върху морската среда. Същевременно тези емисии трябва да се намалят чрез използване на по-екологични материали и технологии.
Изследването показва също, че някои емисии биха могли да се избегнат технически. За това биха могли да допринесат алтернативни системи за антикорозийна защита, затворени охлаждащи системи или биологично разградими работни материали.
Обаче според BSH липсват отраслови стандарти, каквито се използват например в корабоплаването. Затова изследването препоръчва задължителни технически насоки, които да важат за одобряването и експлоатацията на морски ветроенергийни паркове.
Изследването сравнява също как САЩ, Великобритания и Германия регулират материалните емисии от морските ветроенергийни паркове. Подходите се различават значително и засега липсва цялостно регулиране. В САЩ и Великобритания властите оценяват екологичните аспекти по време на процедурата за разрешаване, като отчитат потенциално отделените химикали.
BSH установява в Германия задължителни технически и екологични изисквания за морските проекти. Това включва управлението на отпадъците, антикорозийната защита, третирането на отпадъчните води и използването на охлаждащи или пожарогасителни системи. Така цинковите аноди за антикорозийна защита са забранени в немските морски води, както и биоцидните покрития за контрол на обрастването.
Такива насоки трябва да важат не само на национално, но и на международно равнище, изискваше Федералният институт за корабоплаване. В края на краищата материалните емисии от морските ветроенергийни съоръжения се разпространяват трансгранично в морската среда. Различните участници трябва също да бъдат включени навреме, за да се приложат насоките бързо.
По този въпрос Хенгстман заяви: „Общоевропейската координация и минималните изисквания за мониторинг и намаляване могат да направят необходимото разширяване на морската вятърна енергетика по-екологично.“ Това защитава както климата, така и морската среда.
