• За нас
  • Пишете ни!
петък, 17 април, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Дух и съзнание

„Мъдростта е по-ценна от диамантите“: Духовният живот е достъпен за всекиго

отДжеф Миник
4 октомври , 2025
"Мъдростта е по-скъпа от рубините": Умственият живот е достъпен за всички

Интелектуалният живот се нуждае от моменти на уединение, размишление и докосване до идеи, които обогатяват ума. Giammarco Boscaro/Unsplash

Великите мислители ни напомнят, че тишината, четенето и размишлението са началото на мъдростта.

Независимо от физическата си подготовка, всички американци признават стойността на фитнеса, играта на голф или тенис, ходенето или бягането – движението като цяло. Освен това сме по-съзнателни от всякога към храните, които консумираме. Разглеждаме внимателно етикетите с калории и добавки на бутилките и консервите в хранителния магазин или ограничаваме захарта и алкохола.

Същата грижа отделяме и за психическото си благополучие. Четем ръководства за самопомощ като „Наръчник за здрав ум“ и „Как да отгледаме спокойни деца в един тревожен свят“. Някои от нас търсят психотерапия или приемат лекарства при проблеми или депресия, докато други намират сила и утеха в религиозните си вярвания и практики.

Но какво да кажем за интелекта – този разсадник на идеи, въображение и разум? Колко от нас включват интелектуалния живот в стремежа си към пълноценно здраве?

Отворена покана

Интелектуалният живот: Ако това понятие изобщо предизвиква някаква представа, вероятно си мислим за някой блед, прашен учен, прекарващ дните си в библиотечния кабинет, заобиколен от книги, документи, лаптоп и празни чаши от кафе. Или пък си представяме професор с дълга редица от академични степени: B.A., M.A., Ph.D.

В своята книга „Изгубени в мисълта: Скритите удоволствия на интелектуалния живот“ обаче изследователката, преподавател и писател Зена Хитц твърди, че интелектуалният живот принадлежи на всички, които го желаят. „Ако интелектуалният живот не е привилегия за елита, а част от човешкото наследство, то той принадлежи преди всичко на обикновените хора“, пише тя. „Целият интелектуален живот, независимо колко изтънчен може да стане, произтича от човешките въпроси, които възникват в ежедневието ни.“

Класическата книга на А. Г. Сертиланж „Интелектуалният живот: неговият дух, условия, методи“ отправя същата покана. Произведението му е насочено по-специално към студенти и преподаватели, но както и Хитц в „Изгубени в мисълта“, Сертиланж отваря вратите на интелектуалния живот за всеки желаещ.

И така, какво представлява тази занемарена градина на мисълта, този интелектуален живот, към който всички са поканени?

Определенията варират, но имат общи черти. Грижата за интелекта изисква целенасочено уединение, размишление върху въпросите, които ни вълнуват, и източници на мъдрост – обикновено книги, музика или изкуство – които да подтикват вътрешните ни разговори. Крайната ни цел е мъдростта – да опознаем себе си възможно най-добре, да обикнем ученето и истината и така да станем по-пълноценни хора.

В кратката си книга „Как да живеем 24 часа на ден“ – ръководство, което продължава да се издава и след цял век, журналистът и писател Арнолд Бенет разделя седмицата на части и установява, че повечето от нас разполагат с няколко часа, когато биха могли да „размишляват върху истински важни неща – върху щастието си, върху основната посока, в която вървят, върху това какво им дава животът, върху ролята на разума в техните решения и върху връзката между принципи и постъпки.“

В програмата на Бенет литературата, историята и изкуствата са достойни за изследване. Той препоръчва да отделяме част от деня, да се оттеглим от света, да стимулираме мислите си с четене и изкуство и да размишляваме върху големите житейски въпроси. Разсейващите фактори – днес това са главно телефоните и екраните – са враг на такова размишление и трябва старателно да ги избягваме.

За да започнете да изграждате собствен интелектуален живот, ако решите да го направите, първо трябва да отделите ежедневно време за този проект, като избягвате всичко, което ви разсейва. По-долу са няколко препоръки от Хитц и колегите ѝ за навлизане в интелектуалния живот.

Отхвърлете амбициите и показността

Хитц казва: „Интелектуалният живот е източник на човешко достойнство именно защото стои извън политиката и социалния живот.“ Да учиш за кариерно израстване е добро нещо, но излизa извън рамките на проекта, за който говорим тук. Освен това да използваш наученото, за да се възвишиш над другите, напълно разрушава смисъла на това пътешествие към вътрешното „аз“. Не – интелектуалният живот означава да изучаваме и размишляваме върху философията, историята, литературата и изкуствата, за да обогатим душата си, а не като средство за материален успех или демонстриране на превъзходство.

Забързаният живот, който водим, поражда много въпроси като „Какво да вечеряме?“, „Да поканим ли чичо Тед за Деня на благодарността?“ и „Защо гласуваш за този човек за президент?“. Колкото и необходими да са, тези въпроси могат да заглушат по-големите житейски въпроси, които ни витаят наоколо: „Защо сме тук?“, „Какво е красотата?“ и „Водя ли достоен живот?“.

Независимо дали четем Аристотел или Достоевски, слушаме с цяло сърце произведение на Брамс или пишем стихотворение, когато се оттегляме в себе си, ще открием моменти на размисъл, в които възникват такива въпроси. И докато търсим отговори, ще се убедим, че самите въпроси пораждат нови въпроси.

Открийте благодатта на тишината

За тези, които не са свикнали с нея, тишината може да бъде ужасяваща. Шумът в нашия свят е постоянен. Разговори, радиостанции, клаксони, звънтящи телефони – натрапчивите звуци и бръщолевене са безкрайни.

„Искате ли интелектуален живот?“, пита Сертиланж. „Започнете, като създадете в себе си зона на тишина.“ Християнските писатели и вярващи отдавна смятат, че срещаме Бога в тишината на сърцата си. Там можем да срещнем и истинската си същност.

Тишината създава пространството, необходимо за среща както с нашата по-дълбока същност, така и с мъдростта на другите. (RossHelen/Shutterstock)
Тишината създава пространството, необходимо да се срещнем както с по-дълбоката си същност, така и с мъдростта на другите. RossHelen/Shutterstock

Отпивайте, не преглъщайте

„Умът се притъпява, а не се подхранва от прекомерното четене“, пише Сертиланж.

Бенет напълно се съгласява с това твърдение. „Познавам хора, които четат и четат, и без да почтни никаква полза. Те се отдават на четенето, както порочните хора се отдават на пиенето. Прелитат през литературните полета с автомобил, като единствената им цел е скоростта. Те ще ви кажат колко книги са изчели за година.“

Както и Сертиланж, Бенет подчертава важността да усвояваме прочетеното и след това да отделяме време – много време, ако е необходимо – да размишляваме върху четивото и как то може да освети мрака в нас.

Извън времето, което отделяме за интелекта, разбира се можем да продължим да четем каквото искаме за забавление.

Свържете се с мъдростта

В „Изгубени в мисълта“ Хитц неколкократно ни показва магията, която се случва, когато книги като неаполитанските романи на Елена Феранте или „Изповедите“ на Августин хвърлят светлина върху собствените ѝ мисли и размисли. Бенет препоръчва произведенията на стоиците Марк Аврелий и Епиктет: „Прочетете една глава – а те са толкова кратки! – вечерта и се съсредоточете върху нея на следващата сутрин. Ще видите.“

Така мъдростта на миналото може да послужи като тласък към скритата мъдрост в нас самите.

Истинското учене не идва от бързото четене, а от размишлението върху прочетеното и как то формира живота ни. (Lomb/Shutterstock)
Истинското учене не идва от бързото четене, а от размишлението върху прочетеното и как то оформя живота ни. Lomb/Shutterstock

Превърнете ученето в радост и опознаването на сърцето в приключението

Толкова е просто. Ако се придържаме към програмата си, усилията ни ще носят наслада. Отглеждайки вътрешна градина на мисълта, ние самите ставаме част от тази почва и тези цветове и ще пренесем – често несъзнателно – цветята на размисъла и ученето към семействата си, приятелите си и света.

„Нека си припомним широкия обхват на човешките начинания, както и дълбочината, достъпна за всеки, който има малко време да помисли“, завършва Хитц. „Нека дадем свобода на човешкия интелект и въображение в опита да основем всичко, което носим в сърцата си, на това, което има най-голямо значение.“

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
51c2ef07 2a56 477a 870c c3ecbab79742

Проф. Михаил Мирчев за изборите за Народно събрание – 19 април 2026 г.

0
0
копривена чорба на баба

Вкусна копривена супа

0
0
Каква е вероятността китайските електромобили да са произведени с принудителен труд и ще блокира ли Канадската агенция за гранична сигурност (CBSA) вноса им в страната?

Колко вероятно е китайските електромобили да са произведени с принудителен труд?

0
0
Национално представително проучване на "Алфа Рисърч" очертава  моментна картина на обществените нагласи две седмици преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 19-ти април в България.

Три социологически агенции очертават нов политически баланс: формацията на Радев води убедително

0
0
Европейският съюз обяви, че приложението за проверка на възрастта с цел защита на децата в интернет вече е готово

Европейският съюз обяви, че приложението за верификация на възрастта за защита на децата онлайн е готово

0
0
b492ea23 2edb 4b7b 9a7a e043587aee3f

Премиера на „Есенна соната“ от Бергман в Народния театър

0
0

Свързани Публикации

Честит Великден!

Христос Воскресе!

0
0
Родова снимка, Държавен архив - Перник

Великден в спомени на Вита Зарина, родена през 1911 г. в с. Перник

0
0
Световната премиера на „Несломими: неразказаната история на "Шен Юн“ в AMC Lincoln Square в Ню Йорк на 24 март 2026 г. Самира Буау/The Epoch Times

Новият документален филм „Несломими“ е история за изкуство, непоколебимост и вяра

0
0
Полуживотът на един напълно свързан свят

Полуживотът на един напълно свързан свят

0
0
Ключови уроци от Древен Рим: Разложението на семейството и обществото

Ключови уроци от Древния Рим: Упадъкът в семейството и обществото

0
0
Георги Раковски

Георги Раковски – един от най-великите мъже на XIX век, че и днес! (Част II)

0
0
6f449fa8 cdf1 4e0e b55b 1beb7f08c6d6

Владимир Афенлиев: Установихме фрапиращи разлики в цените на едни и същи медикаменти, заплащани от държавните болници

0
0
7f3af3c2 c278 40e4 b692 684ff1957489

100 години „Турандот“ в Старозагорската опера

0
0
51c2ef07 2a56 477a 870c c3ecbab79742

Проф. Михаил Мирчев за изборите за Народно събрание – 19 април 2026 г.

0
0
Иран поиска военни репарации от 5 арабски държави

Иран поиска военни репарации от 5 арабски държави

0
0
Следваща публикация
wooden crate with cabbage it field

Какви зеленчуци да засадим през октомври

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria