Има два момента в денонощието, които повечето от нас пропускат, загубени в суетата на ежедневието. Те са толкова кратки, че траят само около минута. Толкова фини, че се долавя само от внимателното око. И толкова важни за древната астрология, че определят към коя от двете небесни армии принадлежим.
Тези моменти са преходът между деня и нощта – когато слънчевият диск докосва хоризонта.
Нито ден, нито нощ
Погледнете навън преди изгрев или след залез. Небето не е съвсем тъмно, нали? То свети с мека, разлята светлина, сякаш атмосферата пази спомен за образа на Слънцето. Древните са нарекли това време „полумрак“ и са го изучавали внимателно, разделяйки го на три прецизни етапа. В примера разглеждаме тези етапи при залез, но градусите са аналогични и при изгрев:
Гражданският полумрак настъпва когато центърът на диска на Слънцето е на 6° под хоризонта. При ясно небе човек с нормално зрение все още може да работи на открито без изкуствено осветление, но различаването на цветовете и детайлите започва да става затруднено. Това е времето, когато градските власти включват уличното осветление – границата между светлина и тъмнина за човешки живот на човека.
Навигационният полумрак завършва когато Слънцето е на 12° под хоризонта. При ясно небе хоризонтът вече се различава трудно, измерването на височините на звездите за навигационни цели става невъзможно. Моряците от миналото са зависели от този момент – точката, когато можеш да видиш едновременно и звездите, и морската линия, за да определиш позицията си.
Астрономическият полумрак приключва едва когато Слънцето е на 18° под хоризонта. Тогава небето става съвсем тъмно и вече могат да се различат дори най-слабите, видими с невъоръжено око звезди. За астрономите това е истинското начало на нощта.
Ефектът на тази удължена видимост на Слънцето – до 18° под хоризонта, се получва заради светлината на слънчевата корона и атмосферата на Земята, която действа като среда разпространяваща тази светлина. След като слънчевият диск залезе под хоризонта, неговата светлина продължава да се отразява и разсейва в горните слоеве на атмосферата, постепенно избледнявайки, докато Слънцето не слезе достатъчно ниско, че короната му и нейната светлина да се скрият напълно. Същото се случва и сутрин, но в обратен ред – небето започва да свети дълго преди слънчевият диск реално да изгрее.
Хората, които работят със светлина – фотографи, художници, кинематографисти, знаят, че най-красивите моменти за снимане се случват точно в тези преходни периоди. Те ги наричат с поетичните имена „Златен час“ и „Син час“:
Златният час настъпва около залеза и около изгрева, когато слънчевата светлина е топла, мека и златиста.
Синият час идва веднага след залеза или малко преди изгрева, когато небето придобива дълбок синьо-виолетов тон, а хоризонтът свети с нежни багри, преливащи между оранжево и розово.
Тези моменти са магични не само визуално, но и символично. В тях светът сякаш спира дъх – денят още не е станал нощ, нощта още не е станала ден. Това е времето на прехода между тези две състояния.
Древната астрология и тайната на „сектата“
А сега нека направим връзката с нещо, което много хора не знаят за астрологията. В древната елинистична астрология – онази, която е процъфтявала в Александрия, Рим и Атина през 1-4 век от нашата ера, съществува понятието „секта“ (от гръцкото αἵρεσις – háiresis). Това не е нищо мистично или зловещо. Думата просто означава фракция, отбор или дори политическа партия. Това са двата космически отбора, двете армии от планети, които се подреждат зад светилата – Слънцето и Луната.
Павел Александрийски, астролог от 4-ти век, обяснява тази концепция поетично:
„Понеже всичко се управлява от Слънцето и Луната и нито едно от нещата, които съществуват в космоса не възникват без властта на тези звезди, необходимо е да обясним слънчевата и лунната секта. На Слънцето е отреден денят, изгревът сутрин и мъжките знаци; то има като свои копиеносци-пазители звездата на Сатурн и звездата на Юпитер. На Луната е отредена нощта, залезът вечер и женските знаци; тя има като свои копиеносци-пазители звездата на Марс и звездата на Венера.“
Представете си космоса като два противоположни лагера:
Дневната секта (Слънчевата фракция):
Светило-лидер: Слънце ☉
Благотворна планета: Юпитер ♃
Злотворна планета: Сатурн ♄
Нощната секта (Лунната фракция):
Светило-лидер: Луна ☽
Благотворна планета: Венера ♀
Злотворна планета: Марс ♂
Всяка секта има своето светило, своя бенефик (добротворна планета) и своя малефик (злотворна планета). Това е перфектната симетрия на космическия баланс.
А Меркурий? Той е хамелеонът, медиаторът. Когато изгрява преди Слънцето (утринна звезда), той се присъединява към дневната секта. Когато залязва след Слънцето (вечерна звезда), той е част от нощната секта. Меркурий е единствената планета, която мени сектата си, според положението си спрямо Слънцето.
Защо е важен моментът на прехода?
И ето че стигаме до най-интригуващата част: „Как се определя към коя секта принадлежите?“. Отговорът е удивително прост и същевременно по философски дълбок: всичко зависи от това дали сте родени денем или нощем. Ако сте родени докато Слънцето е над хоризонта – вие сте „дневен човек“, част от слънчевата секта. Ако сте родени докато Слънцето е под хоризонта – вие сте „нощен човек“, част от лунната секта.
Клавдий Птолемей, най-великият астроном и астролог на древността (2-ри век н.е.), е бил привърженик на прецизните астрономически наблюдения. За него имало значение точният момент, когато центърът на слънчевия диск пресича линията на хоризонта. Да, атмосферата продължава да свети дълго преди изгрева и дълго след залеза 18° на географската ширина на България, според сезона (и зодиакалния знак), варира между 40 – 90 мин. Този преходен период създава градация на полумрак, но астрономическият преход между деня и нощта се случва в един конкретен, кратък, измерим момент.
Видимият размер на слънчевия диск (без короната) е около половин градус на небето. При скоростта, с която Слънцето се движи, целият диск преминава през хоризонта за около две минути – веднъж сутрин при изгрев и веднъж вечер при залез. И ако стесним това разстояние с цел прецизност – от центъра до края му, времето на прекосяването на линията на хоризонта се свежда до около минута.
За древните астролози това не е била теоретична игра, а разбиране, че всеки от нас се ражда в определена космическа „среда“. Ако сте родени денем, вие сте част от лагера на дневните планети (Слънце, Юпитер, Сатурн), и във вашата карта те са у дома си – силни, спокойни, готови да ви подкрепят. Ако сте родени нощем, нощните планети (Луна, Венера, Марс) са вашите съюзници.
Когато планета е в „своята“ секта, тя „се радва, ликува“. Заобиколена е от приятели, в познато пространство, и може да изрази качествата си свободно и позитивно.
Когато планета е „извън секта“ – например Марс в дневна карта или Сатурн в нощна карта, тя е като гост на чужда територия. Действа с повече напрежение, в чужда среда, заобиколена от опоненти.
Връзката между полумрака и астрологията
Сега виждате ли връзката? Полумракът ни учи, че преходите в природата не са моментни, а постепенни. Денят се превръща в нощ с преливане, светлината избледнява бавно, атмосферата пази спомена за Слънцето дълго след като то е залязло.
Но астрологията ни учи и на точност. Въпреки че полумракът продължава поне половин час, има един конкретен момент, когато слънчевият диск докосва хоризонта – който определя космическата ви принадлежност. Този момент е границата между двата свята на светлината и тъмата, между двете секти на хороскопа.
И не, това не е мистика. Това е наблюдение на циклите – денем Слънцето доминира на небето, а лъчите му заслепява взора ни. Нощем, това което виждаме и от което се вдъхновяваме, е меката светлина на Луната. Родени сте като част от едно от тези две царства, и това оставя отпечатък върху начина, по който планетите взаимодействат във вашия хороскоп.
Повечето хора познават астрологията като слънчев знак, като „Аз съм Лъв“ или „Аз съм Дева“. Но това е само върхът на айсберга. Древната астрология е била сложна, многопластова система, в която всеки детайл има значение – не само в кой знак е Слънцето ви, но и в коя част на денонощието сте родени, защото Слънцето денем е по-силно и уверено, а нощем по-вглъбено и невидимо.
Концепцията за сектата ни показва, че в космоса има съюзи, фракции. Планетите не работят независимо една от друга, а формират отбори. И вие сте част от един от тези отбори още от момента, в който сте поели първия си дъх.
Когато разберете сектата на хороскопа си, вече знаете кои планети са ваши естествени съюзници и кои работят срещу вас. Това ви дава дълбочина, нюанс, разбиране за това защо някои неща в живота ви идват лесно, а други – с усилие.
За да разберете всичко това обаче, трябва да знаете точния момент на раждането си. Не приблизително „вечерта“, а точно. Защото в тази една минута време, в която центърът на Слънчевия диск прекосява хоризонта, се случва нещо магическо – единият отбор отстъпва, а другият поема властта.
Точно както фотографите ловят златния и синия час, точно както моряците са използвали навигационния полумрак, точно както астрономите изчакват астрономическия здрач – така и древните астролози са наблюдавали с почит и прецизност този свещен момент на прехода.
Поглед напред, отвъд хоризонта
Ако тази статия ви е накарала да погледнете с други очи на небето, на преходите между деня и нощта, и на древната мъдрост, която ги изучава – вие вече сте част от хората, които виждат повече.
Астрологията не е просто колонка с хороскопи във вестниците. Тя е система за разбиране на космическите ритми, на планетарните съюзи, на начина, по който Вселената е устроена като грандиозна симфония от светлина и тъмнина, от дневни и нощни сили.
Моментът, в който сте родени – денем или нощем, в светлина или в мрак, докато Слънцето властва или докато Луната царува – този момент определя към коя космическа фракция принадлежите. И с това познание можете да разгърнете пълния потенциал на вашата карта, на вашия живот, и на вашата съдба. Така че следващия път, когато гледате залеза или изгрева, не пропускайте онзи магическия момент, онази една минута време, през който центърът на диска на Слънцето прекрачва прага на хоризонта. Това не е просто красива гледка, а момента на великата промяна между деня и нощта.
И ако темата ви допада, може да изгледате отворената лекция „Дневни и нощни планети – тайната на сектата“.
Ако искате да се запознаете с други практики на традиционната астрология, сте добре дошли да разгледате моя блог „Жребият на астролога“ и Фейсбук-страницата „Храмът на Урания“, както и курсовете за обучение, които предлагам.
За всички запленени от планетарните цикли и периоди, предлагам статията „Концепцията за планетарните дни и часове“, която обяснява как планетите редуват влиянието си в дните от седмицата и часовете на денонощието.
Приятно четене и вдъхновение към повече знание!
Използвана литература:
Robert Hand, “Нощ и ден. Забравени и изгубени астрологически техники”, Лира Принт
Chris Brennan, “Hellenistic Astrology: The Study of Fate and Fortune”
Demetra George, “Ancient Astrology in Theory and Practice, Vol. I”
Benjamin Dykes, превод на “Матесис” на Фирмикус Матернус
Star Walk 2: https://starwalk.space/en
Онлайн-форум: https://www.physicsforums.com/
Уикипедия
