Специфична вариация в гена на витамин D рецептора може да определи дали високите дози добавки намаляват риска от диабет при хора с предиабет
Близо 115 милиона американци са на път към диабет. Ново изследване предполага, че евтина и широкодостъпна добавка може да забави това развитие – но само при някои от тях.
Генетична особеност при около 70% от възрастните с предиабет може да определи дали високите дози витамин D ще намалят значително риска от развитие на диабет тип 2. Това показва проучване.
Изследването се основава на Проучването за витамин D и диабет тип 2. Над 2000 американски възрастни с предиабет са разделени на случаен принцип в две групи – едната приема 4000 единици витамин D, а другата – плацебо, в продължение на до 3 години и половина. Първоначално проучването не открива значителни промени сред участниците. Препоръчителната дневна доза за средностатистически възрастни е между 600 и 800 единици.
Когато обаче учените анализират ДНК на участниците, се очертава по-сложна картина: тези, носещи специфични вариации – известни като AC или CC – в ген, наречен ApaI, реагират силно на добавката. За периода от 3 години и половина участниците с вариант AC или CC имат с 19% по-малък шанс да развият диабет. При около 30-те процента с вариация AA не се наблюдава никаква полза.
„Диабетът има толкова много сериозни усложнения, които се развиват бавно в продължение на години“, казва водещият изследовател Бес Доусън-Хюз в изявление. „Ако успеем да скъсим времето, което човек живее с диабет, можем да намалим някои от вредните странични ефекти или поне да смекчим тяхната тежест.“
Разграничението е важно, тъй като предиабетът – състояние, при което кръвната захар е по-висока от нормалното, но все още не достига нивата на диабет – засяга повече от двама на всеки петима американски възрастни и често прогресира незабелязано. Идентифицирането на хората, при които приемът на витамин D би имал ефект, би позволило на лекарите да прилагат добавката много по-прецизно, отколкото позволяват сегашните общи препоръки.
Един ген влияе върху това как тялото реагира на витамин D
Витамин D, постъпил в кръвта, се преобразува в активната си форма в организма. Рецепторите за витамин D са широко разпространени и се срещат в множество клетки из цялото тяло.
Когато витамин D се свърже с клетъчните рецептори, той помага на клетките да изпълняват функциите си. В клетките на панкреаса витамин D улеснява отделянето на инсулин, който регулира кръвната захар.
Хората с вариациите AC и CC реагират на витамин D и затова се възползват в по-голяма степен от приема на добавката.
Резултатите биха могли да помогнат за разработването на персонализиран подход за предотвратяване на диабет тип 2, казва старшият автор Анастасиос Питас, професор в Медицинското училище на университета Тъфтс.
„Част от привлекателността на витамин D като потенциален превантивен инструмент се крие в това, че е евтин, широкодостъпен и лесен за прием“, отбелязва той.
Изследователите подчертават обаче, че са необходими допълнителни проучвания, за да се установи кои хора биха се повлияли от по-високи дози витамин D. Доусън-Хюз посочва, че в бъдеще би могъл да се приложи прост и достъпен генетичен тест за идентифициране на тези, при които добавката е най-вероятно да даде резултат.
Препоръки за нивата на витамин D
Първата стъпка е да си направите изследване на нивото на 25-хидрокси витамин D, казва пред The Epoch Times Даяна Куса, старши диетолог в болница Плейнвю в щата Ню Йорк, която не е участвала в проучването.
„Ако се установи, че нивата ви са ниски, може да обмислите прием на добавка, както и да преразгледате хранителния си режим и навиците си за излагане на слънце“, казва тя.
Куса препоръчва на тези, които решат да приемат добавки, да вземат между 600 и 800 международни единици (IU) дневно витамин D3 за поддържане на общото здраве.
„При установен дефицит или в рамките на конкретни превантивни проучвания може да се наложат по-високи дози“, добавя тя.
Действащите препоръки предвиждат 600 IU дневно за хора до 70-годишна възраст и 800 IU за тези над 70 години. Прекомерният прием на витамин D може да бъде вреден – установена е връзка с повишен риск от падания и фрактури при по-възрастните хора.
Слънчевата светлина, посочва Куса, е един от най-ефективните естествени източници на витамин D и редовното прекарване на открито може да помогне за поддържане на добри нива.
„Важно е обаче да се внимава – не бива да стоите прекалено дълго на слънце без подходяща защита, тъй като прекомерното излагане увеличава риска от рак на кожата“, предупреждава тя.
От излагане на слънце не може да се получи предозиране с витамин D, уточнява тя, но приемът на високодозови добавки може да доведе до токсичност – „затова към добавките трябва да се подхожда внимателно, за предпочитане под лекарско наблюдение.“
Естествените хранителни източници на витамин D включват тлъсти риби като сьомга, риба тон, скумрия, сардини и пъстърва. Сред другите добри източници са говежди черен дроб, гъби, яйчни жълтъци и рибено масло от черен дроб на треска.
„Тези храни, богати на белтъчини и здравословни мазнини, могат да подпомогнат поддържането на стабилни нива на кръвната захар, когато се консумират умерено“, казва Куса.
