Експерти казаха, че юанът няма да може да измести щатския долар
След като на 10 август Deutsche Bank обяви, че е получила разрешение от Народната банка на Китай – централната банка на страната – да бъде клирингова банка за RMB ( е официално упълномощена от Народната банка на Китай институция, която обработва трансгранични плащания, клиринг и разплащания в юани за съответния регион) във Франкфурт, като така стана първата в Европа, анализатори предупредиха, че това може да даде на китайския комунистически режим достъп до европейско-американската финансова система, което повдигна въпроси за глобалната финансова система.
И други големи европейски банки биха могли да последват този пример по икономически причини въпреки политиката на Европейския съюз за намаляване на риска от Китай, тъй като комунистическият режим настоява юанът да стане глобална валута.
Най-голямата банка в Германия, Deutsche Bank, е най-голямата банка за клиринг в евро в света и е класифицирана от Съвета за финансова стабилност като глобално системно значима банка.
„Deutsche Bank ще улеснява пряката цялостна обработка, клиринга и сетълмента на трансгранични транзакции в RMB [ренминби] за европейски финансови институции и предприятия, действайки като местен мост към китайските платежни системи“, заяви банката.
„Това засили финансовата свързаност между Китай и Европа“, каза членът на управителния съвет на Deutsche Bank Александър фон цур Мюлен.
Китайската държавна медия Shanghai Securities News съобщи, че този ход допълнително свърза китайските, европейските и глобалните пазари, като подобри възможностите за трансгранични услуги в RMB.
Дейви Дж. Уонг, независим политически икономист, базиран в САЩ, каза пред The Epoch Times, че превръщането на Deutsche Bank в първата европейска банка за клиринг в RMB показва значителна промяна в интернационализацията на RMB.
„Интернационализацията на юана премина от етап, в който „Китай активно го насърчава в чужбина“, към етап, в който „чуждестранни банки доброволно стават част от системата на RMB“, каза той.
В миналото процесът беше движен основно от китайски банки – като Bank of China и Industrial and Commercial Bank of China – които се разширяваха в чужбина, за да изграждат задгранични мрежи за клиринг в RMB, отбеляза той. „Сега голяма европейска банка – Deutsche Bank – участва пряко, което на практика означава, че RMB се интегрира в собствената финансова инфраструктура на Европа.“
Това е символичен пробив за стратегията на Пекин за интернационализация на RMB, защото Deutsche Bank е първата местна европейска банка, получила този статут, каза пред The Epoch Times Сун Куо-сян, професор по международни отношения и бизнес в университета Nanhua в Тайван.
„Това показва, че Китай се опитва да вгради инфраструктурата на RMB в сърцевината на финансовата система на Европа“, каза Сун.
Това не означава, че RMB се доближава до международния статут на щатския долар, каза Уонг.
„Най-големите проблеми пред RMB в момента остават не недостигът на клирингови банки, а липсата на напълно свободни капиталови потоци и конвертируемост на валутата, както и ограничената прозрачност и предвидимост на финансовите пазари в Китай“, каза той.
Опит за замяна на доларовата система
По-рано тази седмица централната банка на Китай заяви, че част от нейния петгодишен план е да запази стабилен валутния курс на юана и да разшири използването на валутата в международната търговия и инвестиции.
Китай разширяваше своята система за клиринг в RMB в опит да замени международната клирингова система, базирана на щатския долар.
През юни Китай обяви нови мерки, за да насърчи глобалното използване на юана.
Също през юни Standard Bank и Industrial and Commercial Bank of China бяха определени съвместно за „Клирингова банка за ренминби в Африка“, с капацитет да извършват клиринг в RMB в 19 африкански държави.
Въпреки това, предвид ограниченията на контролирания от китайския комунистически режим юан, е малко вероятно той да има капацитета да оспори щатския долар и базираната на него система SWIFT, според анализатори.
„Доминиращото положение на долара се основава на дълбоките капиталови пазари на САЩ, глобалната ликвидност, правното доверие, статута му на резервна валута и мощните мрежови ефекти“, каза Сун. Deutsche Bank даде на RMB по-силна опора в Европа и може да направи сетълмента в RMB по-удобен за търговията с Китай, „но това все още е по-скоро допълващ или резервен канал, отколкото заместител на долара“, каза той.
Този ход не представляваше истинска замяна на доларовата система, каза Сун. „По-правилно е да се разбира като изграждане от страна на Китай на паралелни и резервни канали, за да се намали зависимостта от базирания на долара клиринг там, където е възможно.“
Ако китайски и германски компании преминат от уреждане на транзакции в щатски долари към директно използване на RMB, „Китай намалява зависимостта си от системата на щатския долар с още едно ниво“, каза Уонг.
Ако все по-голям брой банки в Германия, Франция, Близкия изток и Югоизточна Азия изградят възможности за клиринг в ренминби, кумулативният ефект ще бъде формирането на алтернативна мрежа за разплащане, предупреди той.
Истински трудната част от превръщането на юана в международна валута са следващите етапи, каза Уонг. „А именно, да се накарат чуждестранни централни банки, пенсионни фондове, застрахователни компании, банки и инвестиционни фондове да бъдат готови да държат дългосрочно облигации, акции и други активи, деноминирани в RMB.“
Ако Китай наистина иска RMB да се превърне в глобална валута на активи, според Уонг той трябва постепенно да увеличи:
1. Отвореността на капиталовата сметка
2. Свободата за конвертируемост на RMB
3. Гъвкавостта на обменния курс
4. Либерализацията на лихвените проценти
5. Свободата на трансграничните капиталови потоци
Всички тези фактори биха отслабили способността на правителството да упражнява контрол, каза Уонг. „Колкото повече RMB се интернационализира, толкова по-малък контрол всъщност има китайският режим върху неговата стойност. Най-голямото препятствие пред глобализирането на юана не са Съединените щати, а собственият избор на Китай за неговата политико-икономическа система.“
Въпреки че Китай има втория по големина БВП в света, неговото финансово влияние и участие на международната сцена остават много ограничени, отбеляза Уан Хъ, старши анализатор по Китай, базиран в САЩ.
Китай е най-големият притежател на търговски излишък в света, поради което RMB не се насочва навън и е малко вероятно да се превърне в международна валута, каза Уан пред The Epoch Times.
Предвид политическата насоченост и идеологията на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) към краен, всеобхватен контрол, „ККП никога няма да позволи RMB да стане свободно конвертируем“, каза той.
Влияние върху отношенията между САЩ и ЕС
Всъщност зад интернационализацията на RMB стоят две едновременни цели, според Уонг.
„Първо, икономическа цел: да се намалят транзакционните разходи“, каза той. „Второ, стратегическа цел: да се намали способността на САЩ да налагат финансови санкции чрез системата на щатския долар.“
Уонг каза, че превръщането на Deutsche Bank в първата банка за клиринг в RMB в Европа носи значителни стратегически последици.
Германия е една от най-големите икономики в Европа и ключов европейски съюзник на Съединените щати, отбеляза той. „Фактът, че една от най-големите банки в Германия се превърна в клирингов център за RMB, представлява символичен пробив за интернационализацията на валутата в ядрото на западната финансова система.“
„Това, което наистина тревожи САЩ, не е само самата Deutsche Bank, а възможността втора или трета банка да последва примера“, каза той.
Съединените щати се надяват да запазят интернационализацията на RMB до голяма степен ограничена в райони извън тяхната мрежа от съюзници, докато Пекин цели именно да пробие това ограничение, каза Уонг.
Сун каза, че Вашингтон ще следи отблизо това развитие, защото всяко разширяване на клиринга извън долара с времето може да отслаби обхвата на американските финансови санкции и да намали зависимостта от доларовите платежни канали.
„Вероятният отговор на САЩ ще бъде наблюдение, регулаторен натиск и по-силна координация с европейските партньори по отношение на спазването на санкциите, правилата срещу изпирането на пари и финансовите рискове, свързани с Китай, а не пряка конфронтация с Deutsche Bank“, каза той.
Ходът на Deutsche Bank може да създаде известно напрежение в отношенията между САЩ и ЕС, ако Вашингтон възприеме Европа като помагаща на Пекин да изгради финансова автономия от доларовата система, каза Сун за въздействието.
„Но е малко вероятно сам по себе си да нанесе сериозна вреда на трансатлантическите отношения. По-големият въпрос е дали Европа разглежда Китай основно като икономически партньор или като системен стратегически риск“, каза той. „Този случай отразява балансиращия подход на Европа: поддържане на бизнес връзки с Китай, като същевременно продължава да твърди, че преследва „намаляване на риска“, а не пълно отделяне.“
Според Уан Съединените щати имат и други възможности да противодействат на този ход, като се насочат към финансовото сътрудничество между Deutsche Bank и ККП.
„Те биха могли например да използват американските закони срещу изпирането на пари или разпоредби, свързани с икономическите санкции срещу Русия и Иран, за да попречат на Deutsche Bank – след като получи статут на клирингова банка за RMB – да улеснява по заобиколен начин финансови транзакции за Русия или Иран. При такъв сценарий Съединените щати биха могли да наложат вторични санкции на банката“, каза той.
Пребалансиране между Германия и ЕС
Китай остава един от най-големите търговски партньори на Германия, а приблизително 5000 германски компании работят там.
Уонг отбеляза, че Германия вероятно е една от европейските държави, с които Пекин най-много се надява първо да постигне пробив.
Големи германски предприятия – като Volkswagen, BMW, Mercedes-Benz, BASF и Siemens – работят в Китай от години, каза Уонг. „Те не просто изнасят продукти, а са изградили фабрики и вериги за доставки и са направили дългосрочни инвестиции в страната.“
„Следователно отношенията между Германия и Китай надхвърлят обикновената търговия“, каза той. „Между тях се е развило дълбоко ниво на индустриална интеграция.“
Това последно развитие отрази една много прагматична логика на политиката, която Германия последователно поддържа: „политическата сигурност е едно, а корпоративната рентабилност — съвсем друго“, каза Уонг.
„Това всъщност е продължение на дългогодишната политика на Германия към Китай: предпазливост към Китай по отношение на сигурността, съчетана с нежелание за икономическо отделяне.“
Той посочи, че стратегията на Пекин е ясна: „Ако Германия може да бъде задържана на своя страна, става трудно да се формира напълно единен западен икономически фронт срещу Китай.“
„Погледнато от тази перспектива, превръщането на Deutsche Bank в клирингова банка за RMB не е изолирано финансово събитие“, каза Уонг.
Това, което заслужава внимание, не е тази конкретна банка, а дали Deutsche Bank бележи началото на тенденция, каза той.
„Ако в бъдеще повече германски и европейски банки се присъединят към системата за клиринг в RMB, интернационализацията на RMB ще престане да бъде просто китайска финансова инициатива и ще започне действително да прониква във финансовите системи на Европа и Съединените щати“, предупреди Уонг.
„В този момент Съединените щати неизбежно ще стават все по-тревожни“, каза той.
Сун каза, че Берлин иска да намали стратегическата зависимост от Китай, като същевременно избегне пълно икономическо скъсване. „Следователно ролята на Deutsche Bank в клиринга на RMB отразява повече бизнес прагматизъм, отколкото пълно политическо пренареждане към Пекин.“
За икономиката на ЕС този ход може да засили финансовата роля на Франкфурт, да улесни сетълмента в RMB за европейските фирми и да подкрепи търговските, финансовите и инвестиционните връзки с Китай, каза той.
„Но политически това усложнява политиката на ЕС към Китай: докато Брюксел говори за икономическа сигурност, риск във веригите за доставки и стратегическа зависимост, една голяма европейска банка помага за изграждането на финансова инфраструктура за RMB вътре в Европа“, каза Сун. „Това може да задълбочи напрежението между европейските търговски интереси и по-твърдия стратегически възглед на ЕС за Китай.“
Уонг каза, че между Съединените щати и Европа ще се развива процес на непрекъснато пребалансиране.
„Съединените щати искат Европа да се съгласува по-тясно с тях в областите на финансите, сигурността и технологиите“, каза той. „Междувременно Европа се стреми да запази своята стратегическа автономия и не иска цялата икономическа политика по отношение на Китай да бъде диктувана от Вашингтон.“
Германия също наблюдава, прави избори и търси баланс, каза Уан. „Това е баланс между политика и икономика, баланс между ЕС като цяло и ККП и баланс между съюза САЩ–Европа и ККП“, каза той.
„Така че до известна степен Германия в момента се намира на кръстопът.“
Луо Я и Reuters допринесоха за този репортаж.
