Веселин Стоянов Веселин Стоянов е син на музикалния деец Анастас Стоянов. Шестгодишен започва да учи при баща си, а след това при брат си – известния клавирен педагог Андрей Стоянов. Още като ученик в мъжката гимназията в Шумен, където музиката е един от важните предмети (!), прави първите си композиционни опити. През 1926 г. завършва Софийската консерватория и получава стипендия за Виенската музикална академия. Там се увлича от немската оркестрова музика. През 1930 г. завършва класовете по пиано и композиция на В. Ебенщайн и Ф. Шмидт и се завръща в България. През 30-те години концертира активно като пианист и работи като диригент в оперетните театри в ...

Слово за театъра от Ян Кот Ян Кот (1914 – 2001) е световноизвестен полски театрален критик, теоретик, есеист и преводач. Произхожда от еврейско семейство от Варшава, приело католицизма през годините на войната. Завършил Варшавския университет, професор в него от 1949 г. През 50-те години става известен с изследванията си върху драматургията на Шекспир и античната гръцка драма. Не приема официалната идеология и пише срещу нея. Принуден да емигрира, той се установява през 1969 година в САЩ, преподава в университетите в Бъркли и Йейл. Канен е като гост-професор в редица университети на Западна Европа през 70-те и 80-те години… През 1978 г. получава американско гражданство. Сред най-значителните ...

96 години от рождението на Асен Селимски Несравнимият Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини е роден в столицата на Мизия, Плевен – град дал, много певци на България! Силно, даровито поколение оперни артисти твори в Софийската опера от 60-те до 90-те години на ХХ век. Юлия Винер, Никола Николов, Любомир Бодуров, Надя Афеян, Рени Пенкова, Неделчо Павлов, Лиляна Барева, Благовеста Карнобатлова, Румен Дойков, Стоян Попов, Никола Василев, Павел Герджиков и още редица други, които посветиха таланта и живота си на първата ни музикална сцена. И макар да бяха певци от европейска или световна класа, въпреки възможностите да работят срещу по-високо заплащане, а също и оценка в чужбина, ...

Елисавета Йовович – несравнимата българска Травиата 125 години от рождението и 30 години от смъртта й Елисавета Йовович (1901 – 1996) живя дълго, плодотворно и до края на дните си остана вярна на своя девиз: Servire d, arte – "Да служиш на изкуството". И наистина, тя му служеше като солистка на националната ни оперна сцена, като солистка, педагог и режисьор на сцените на Стара Загора и Русе, като вокален педагог в България, Монголия и Франция. Името й остана в аналите на българската музикална култура, във времето, когато тя се професионализираше и започваше най-силният й творчески  период. Йовович е родена е на 23 март 1901 г. под ...

Дунавската ни столица отново ще посрещне голямата музика, Доходното здание - най-красивата сграда у нас, е дом на престижния фестивал От 13 до 29 март за 65-и път в Русе ще се проведе един от важните музикални форуми у нас – Международният фестивал «Мартенски музикални дни» https://www.marchmusicdays.bg/bg. 17 концерти, оперна премиера, 3 художeствени изложби, именити гости и богата програма от творби на класически и съвременни автори. Откриването е на 13 март от Русенския фестивален оркестър с диригент Емил Табаков, а солисти са пианистът Люка Дебарг и сопранът Красимира Стоянова. Ще бъдат изпълнени концертът от Сергей Рахманинов и финалната сцена на операта „Капричо“ от Рихард Щраус. Люка Дебарг ще има рецитал ...

Легендарната и несравнимата Елена Николай Може определено да се каже, че тази българска певица бе от световна величина. Името й ще остане в аналите на  певческото изкуство непосредствено до имената на нейните съвременници: Калас, Тебалди,  Дел Монако Тито Гоби и Борис Христов, на които бе равностойна партньорка на първата музикална сцена в света, Миланската Скала. Удивителен е пътят на момичето Стоянка Николова (това е рожденото й име) от пазарджишкото село Церово до първите оперни театри в света. Достоен е за биографичен игрален филм, каквито се правят в други държави, но не и у нас (това прекрасно изкуство – операта напоследък е в немилост пред властта!). Ето ...

Няма по-мощна реклама от всепроникващия до всеки човек език на изкуството и въплътената в изкуство история, а дипломацията чрез култура е в състояние да промени политическото напрежение в Европа и света Анжела Димчева (1963) е родена в София. Поетеса, журналист, критик, редактор, автор на 11 книги. Магистър по българска филология и английски език от СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по наукознание (УниБИТ). Автор на над 2500 публикации в 30 издания. Съставител на антологии. Две нейни книги са издадени в Украйна, а сборникът ѝ „Игли в съня“ – в Германия. Монографията ѝ „Дипломация чрез литература“ (2023) е изследване за приноса на България в културната дипломация. Награди: „Златно ...