Култура и изкуство

Общината обяви сроковете и приоритетите за кандидатстване по програмата за финансиране на културни инициативи До 9 август културни организации, творци и други допустими кандидати могат да подават проектни предложения по Столичната програма „Култура“ за 2027 г. Кандидатстването се извършва изцяло по електронен път чрез платформата kultura.sofia.bg. Програмата е основният механизъм на Столичната община за финансиране на културни проекти. Според обявените условия тя е насочена към инициативи с художествена и обществена стойност, които допринасят за развитието на културния живот в София и за разширяване на достъпа до изкуство. От Столичната община посочват, че тази година процедурата е открита по-рано, за да могат одобрените организации и независими творци ...

Автор на 124 произведения и вдъхновяващ диригент, Васил Казанджиев оставя трайна следа в българската и световната музикална култура Отиде си акад. Васил Казанджиев, големият български композитор, диригент и педагог. Роден на 10 сптември в град Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на елитната гимназия „Княз Борис Първи“ в Русе през 1952 г. постъпва в Консерваторията в София, където учи композиция при Панчо Владигеров и дирижиране при Влади Симеонов. Сред авторите, оказали ...

Въпреки завистта, интригите и ожесточените съперничества, великият композитор превръща личните изпитания в безсмъртни музикални шедьоври Творческият път на Георги Фридрих Хендел (1685–1759) започва в Хамбург, град, който по това време е нещо като „касичката на цяла Германия”, пълна със злато. Търговци и мореплаватели от цял свят, възраждат приказното великолепие не само на Хамбург, но и на древните градове от Ханзата. Под сянката на благополучието процъфтява и изкуството: в Хамбург е основана първата немска опера с музикален ръководител германеца, маестро Кайзер. В цяла Германия по това време се сформират оперни трупи, но се управляват само от италиански диригенти и импресарии. Така те затварят пътя на немските си ...

Последното интервю на великия композитор Това интервю е взето от сътрудник на списание "Петербургская жизнь" през ноември 1892 г., година преди смъртта на Чайковски и непосредствено преди премиерата на операта "Йоланта" и балета "Лешникотрошачката" в Мариинския театър. Петербург. Това е последното и, за съжаление, неизвестно на широката публика, а и на специалистите, интервю на великия руски музикант. Уважаеми Пьотр Илич, бих искал да започнем с въпроса: По кое време на деня работите? Работя от десет сутринта до един следобед и от пет до осем вечерта. Късно вечер и през нощта не работя. Предпочитам да се усамотя в имението край Клин. Как се раждат вашите музикални идеи? ...

В превод на Огнян Стамболиев Солиден том, красиво оформен (с метафизичен пейзаж на един от най-интересните български живописци Николай Караджов), на издателство „Авангардпринт” от Русе ни среща с един голям световен писател от северната ни съседка. МАРИН СОРЕСКУ (1936-1996) е вече познат на нашата културна публика главно от периодичния печат и преводите на Огнян Стамболиев. Изтъкнатият наш преводач и познавач на румънската литература ни предлага повече от 400 страници с поезията, драматургията и есеистиката на този безспорно оригинален автор. Появил се в литературата на северната ни съседка през 60-те години на ХХ век, заедно с известните и у нас Никита Станеску, Ана Бландиана, Йоан Александру, той е сред ...

С изключителен талант, репертоар без аналог и признание от самия Фьодор Шаляпин, Цветана Табакова остава една от най-незаслужено забравените звезди на българската опера Днешните любители на операта, а и музикантите не знаят почти нищо за Цветана Табакова (1905–1936), а тя е сред най-забележителните таланти на българската оперна школа, чийто потенциал мнозина изследователи поставят редом с най-големите български оперни имена. При това творила единствено за България. Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление, полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години. Не ни е оставила качествени в техническо ...

На 25 юли Държавна опера – Бургас ще представи операта на Джузепе Верди сред древния тракийски мегалитен комплекс край Приморско с гост-диригента проф. Ивайло Кринчев и солисти от бургаската трупа С операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди на 25 юли ще бъде открито седмото издание на фестивала „Опера на светилището“, организиран от Държавна опера – Бургас и Община Приморско. Спектакълът ще започне от 20:30 часа на откритата сцена при древния мегалитен комплекс Бегликташ. Фестивалът се провежда сред една от най-известните исторически забележителности в района на Странджа и през годините се утвърди като събитие, което съчетава оперното изкуство с природната и археологическата среда. Диригент на спектакъла ...

Класическата творба на Имре Калман ще бъде представена на 23 юли в Летния театър като част от Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ Една от най-поставяните и обичани оперети в света – „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, ще се завърне на сцената на Летния театър в Бургас на 23 юли от 20:30 часа. Спектакълът е включен в програмата на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“, които вече близо две десетилетия утвърждават града като едно от значимите средища на музикалния живот през летния сезон. Фестивали като този играят важна роля за популяризирането на класическата музика и музикалния театър. Те дават възможност произведения, които са част от световното културно ...

Изтъкнатият музиковед и дългогодишен драматург на Софийската опера говори за мисията на операта, кризата на музикалната критика и бъдещето на българската сцена Проф. Боянка Арнаудова (род. 1942 г., Русе) е сред големите авторитети в българската музикална академична общност. Повече от две десетилетия беше драматург на Софийската опера и наблюдаваше отблизо раждането, възхода и триумфа на десетки наши певци. Автор е на книгите „Музикално-драматургични особености в сценичното творчество на Марин Големинов“, "Монография за Марин Големинов", „Българската опера – мит и модерност“, „Златният век на българската опера”, ”Кратка история на операта” и др. Драга Боянке, ако ми позволиш, нека да водим този разговор  на „ти“ (макар лично аз да ...