Ново изследване насочва към биологично обособен подтип на депресията и обикновен кръвен тест, който може да го идентифицира
В продължение на години изследователите предполагаха, че депресията може да бъде причинена от възпаление.
Натрупаха се множество доказателства, свързващи възпалението с болестта. Въпреки това противовъзпалителните лекарства многократно се провалиха при клинични изпитвания за лечение на депресия.
Как е възможно и двете да са верни?
Сега ново клинично проучване тип „доказателство на концепцията“, публикувано в JAMA Psychiatry, предлага отговор.
„Това пилотно проучване предоставя ранни данни, че при хора с депресия и повишено възпаление насочването към имунната система може да подобри симптомите“, споделя Еймар М. Фоли, първи автор на изследването и клиничен изследовател в Университета в Бристол.
Резултатите са предварителни, но подсказват, че проблемът с по-ранните изследвания може да не е бил самата теория, а по-скоро предположението, че всяка депресия е еднаква.
Теорията за възпалението
Аргументите в полза на тази теория започнаха с една съвкупност от оплаквания.
Много хора с депресия споделят едни и същи симптоми: пълно изтощение, по-бавно мислене и движение, прекомерен сън и загуба на интерес към неща, от които някога са се наслаждавали. Това наподобява отблизо онова, което учените наричат „поведение при болест“ – начинът, по който тялото пести енергия в борбата с инфекция.
От края на 90-те години биологичните доказателства започнаха да се натрупват. Проучване след проучване установява, че хората с повишен С-реактивен протеин (CRP) – кръвен маркер за възпаление – са изложени на по-висок риск от развитие на депресия.
„Виждахме все повече данни в подкрепа на идеята, че възпалението може да играе роля при депресията“, посочва пред The Epoch Times д-р Андрю Милър, професор по психиатрия и поведенчески науки в Университета Емори и един от първите учени, разработили тази теза.
Хора, живеещи с хронични възпалителни заболявания като ревматоиден артрит и възпалителни чревни болести, както и тези, възстановяващи се от сериозни инфекции, също са по-склонни да развият депресия.
След това дойде едно наблюдение, което убеди дори скептиците.
Онкологични пациенти, лекувани с интерферон-алфа – имуностимулиращ препарат – започнаха да развиват симптоми, наподобяващи тежка депресия. Хора, които никога преди не са страдали от депресия, внезапно съобщавали за дълбока умора, социална изолация и потиснато настроение.
„Учудващо, те бяха депресирани точно като пациентите, които виждаме в клиниката“, посочва още Милър.
Резултатите подсказват, че възпалението не само придружава депресията – то я предизвиква.
Правилната идея, грешните пациенти
Когато Милър и колегите му проверили теорията си, като дали на пациенти с депресивни симптоми мощно противовъзпалително средство, то не проработило.
„Лекарството не се разграничи от плацебото“, каза той. „Бяхме съкрушени.“
Но когато изследователите се върнали към данните, забелязали нещо интересно. Лечението като цяло се провалило, но не всички реагирали по един и същ начин – при някои имало осезаема полза.
Пациентите, влезли в проучването с най-високи нива на възпаление, отбелязали и най-значително подобрение. В тази група резултатите за депресия паднали с няколко точки повече в сравнение с подобни пациенти на плацебо – ефект, сравним с това, което изследователите обикновено наблюдават при действащ антидепресант.
Тази находка постави ново разбиране за депресията: тя не е едно единствено заболяване. При определена подгрупа хора движещата сила е именно възпалението.
Приблизително една трета от хората с депресия имат повишени възпалителни маркери в кръвта. Съвпадение – или може би не – около една трета от пациентите също не постигат достатъчно облекчение от антидепресантите.
Като групирали всички депресивни пациенти заедно обаче, изследователите на практика заглушавали всеки сигнал, който лечението би могло да покаже.
Според д-р Маниш Джа, доцент по психиатрия в Медицинския център UT Southwestern, подборът на пациенти с повишени възпалителни маркери е от ключово значение при изпитване на имунно насочени терапии. Тези маркери, обяснява той пред The Epoch Times, могат да разкрият подгрупата хора, чиято депресия „вероятно се корени“ в дисфункция на имунната система.
Проверка на теорията
Извлякло поука от предишния провал, новото проучване Insight включи само пациенти, при които депресивните симптоми много вероятно се дължат на възпаление.
Фоли и колегите ѝ включили 30 възрастни, чиято депресия не се е подобрила след опити с поне две антидепресантни лекарства и при които е налице персистиращо слабо хронично възпаление, установено чрез многократно аномално висок CRP, съчетано с ниска енергия и физически симптоми.
Участниците получавали или тоцилизумаб – имуномодулиращ препарат, широко използван при възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, – или плацебо. Тоцилизумаб понижил нивата на CRP до нормални стойности.
През следващия месец пациентите, получили лекарството, показали стабилни и постепенни подобрения в симптомите: тежестта на депресията, умората, тревожността и качеството на живот – всички достигнали стойности, смятани за клинично значими. До четвъртата седмица половината от получилите тоцилизумаб вече не отговаряли на критериите за тежка депресия – постигнали пълна ремисия.
„Това проучване е първото, което показва бърз антидепресантен ефект след прилагане на единична интравенозна инжекция с мощно противовъзпалително лекарство“, казва Карминe Париантe, професор по биологична психиатрия в Кралския колеж в Лондон, в имейл до The Epoch Times.
„Симптомите, които реагират, са свързани с енергията, мотивацията и умората. Те се съответстват пряко с онова, което знаем за въздействието на възпалението върху мозъка“, каза Милър.
Сред отбелязаните подобрения, посочва Джа, най-силният сигнал е бил при намаляването на умората.
Как възпалението променя мозъка
В продължение на десетилетия депресията е разглеждана основно като следствие от химически дисбаланс в мозъка – особено свързан със серотонина, познат като един от „химикалите на доброто настроение“. Тази идея вдъхновява разработването на селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин, или СИОПС – лекарства, предназначени да поддържат по-високи нива на серотонин в мозъка.
Теорията за серотонина обаче отдавна е спорна: СИОПС не работят при една трета от пациентите, а нивата на серотонин не съответстват последователно на депресивните симптоми.
„Когато говорите с психиатри, те не осъзнават колко всъщност знаем за начина, по който възпалението засяга мозъка“, посочва Милър. „Кои вериги, кои невротрансмитерни системи и кои форми на поведение са засегнати.“
Проучването е насочено към интерлевкин-6 (IL-6) – молекула, която взаимодейства с конкретни мозъчни вериги, свързани с мотивацията, чувството за награда и енергията. Когато тези вериги са засегнати от възпаление, хората се забавят и затварят в себе си.
Повишеният IL-6 многократно е свързван с депресия, като пациентите често съобщават за умора, ниска енергия и разнообразни физически оплаквания.
Възпалението също така нарушава действието на допамина. Макар допаминът да се свързва най-вече с удоволствието, изследователите посочват, че една от най-важните му функции е да ни помага да преценим дали нещо изобщо си заслужава усилието.
Когато нивото на допамин спадне, мотивацията се срива. Хората губят интерес и удоволствие от неща, които някога са им изглеждали смислени – явление, познато като анхедония, което много експерти смятат за една от определящите черти на депресията.
Тези промени поставят мозъка в режим на пестене на енергия. Макар тази реакция да е полезна в краткосрочен план – например при възстановяване от настинка – когато възпалението стане хронично, мозъкът може да заседне в същия режим дори без наличие на инфекция.
Прецизна психиатрия
По-широкото значение на малкото пилотно проучване надхвърля далеч рамките на едно конкретно лекарство. То проверява изцяло нов начин на мислене за лечението на депресията.
Днес двама души могат да получат една и съща диагноза – тежка депресия – въпреки напълно различни симптоми, житейски опит и биологична основа. И все пак и двамата обикновено се лекуват с едни и същи медикаменти, нерядко в продължение на месеци методом „проба и грешка“, без гаранция за облекчение.
Биологията на възпалението обаче не следва непременно един единствен път. Някои хора може да реагират на антидепресанти, но все пак да страдат от хронична умора, защото възпалението допълнително допринася за депресията им. Повече от един биологичен процес може едновременно да стои в основата на депресията при даден човек.
В психиатрията набира сила движение, известно като прецизна психиатрия, чиято цел е да идентифицира биологично обособени подтипове на психичните заболявания и да съпостави пациентите с лечения, насочени към конкретните механизми, стоящи зад симптомите им — вместо да залага на универсален медикамент или комбинация от хапчета.
Откритието на проучването потвърждава това нарастващо движение.
„Това проучване потвърждава съществуването на възпалителен подтип на депресията, който може да бъде най-надеждно идентифициран чрез кръвния тест за С-реактивен протеин и който се повлиява от противовъзпалителни средства“, каза Париантe.
По отношение на диагностиката това би могло да означава използването на обикновен кръвен тест – например за CRP – за разпознаване на пациенти, чиито симптоми се дължат поне отчасти на активност на имунната система.
„CRP е прост и евтин кръвен тест, който вече се използва широко в рутинната медицинска практика“, каза Фоли.
Няколко водещи изследователи, сред които Милър, Джа и Париантe, се застъпват за включването на възпалителен подтип на депресията в предстоящите издания на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства.
Ще са необходими по-мащабни проучвания, за да се установи дали възпалителните маркери могат надеждно да разграничат пациентите, при които целенасоченото лечение дава резултат, и дали тези резултати се запазват трайно.
За пациентите, чиито симптоми дълго са устоявали на стандартните лечения, тази перспектива предлага нещо, което по-ранните изследвания не можеха: обяснение защо депресията може да се прояви толкова по-различно при различните хора.
„Това ще се случи“, каза Милър. „Може да отнеме време, но мисля, че науката е готова да чуе тази история.“

















