Наследникът на традициите Иво Войнов разказва за магията на часовникарството и предизвикателствата в дигиталната ера
В свят, в който времето е най-ценният ресурс, изборът на часовник не е просто въпрос на функционалност – той е израз на индивидуалност, вкус и отношение към детайла. REMCO – емблематичният магазин за часовници и бижута на ул. „Солунска“ в столицата, вече повече от три десетилетия се опитва да е стандарт за качество и елегантност в България.
В магазините на REMCO ще откриете разнообразие на нови часовници, но и реставрирани, с гарантиран произход – истински колекционерски находки за онези, които ценят историята и майсторството.
REMCO, с основател часовникарят Войн Спасов, е наследник на първия специализиран държавен сервиз за швейцарски и японски часовници в България, създаден през 1971 г. Днес магазинът продължава да предлага гаранционен и следгаранционен ремонт на механични, кварцови и кинетични часовници, извършван от майстори с десетилетия опит. Това е мястото, където всяка детайлна поправка е израз на високото майсторство на занаятчийското изкуство, които българските часовникари продължават да развиват в ерата на смарт технологиите.
Един от тях е внукът на Войн Спасов, който продължава традицията на дядо си и заедно със семейството си развива REMCO. Иво Войнов е часовникар с близо 20 години опит в занаятчийското изкуство, който разказа пред „Епок Таймс“ своята визия за бъдещето на механичните часовници в дигитализираното ни съвремие.
Какво е магията на механичния часовник за Вас? В ерата на дигиталните технологии, какво прави механичния часовник толкова специален и непреходен?
Механичните часовници са върхът на фината механика в производството на часовници. Те са наследниците на първоначалната “по-груба“ и голяма по размер механика в часовникарството – като кулни, стенни, настолни, будилници и след това джобни часовници. Разбира се, да не забравяме факта, че най-древните часовници всъщност са слънчевите, които по прост и ефективен начин чрез окръжност, маркери и централна ос са показвали времето стотици години в древността чак до не толкова далечното минало. Разбира се, механичният часовник има и по-древен наследник, който има редица приложения в модерния свят, а именно: зъбното колело или зъбния механизъм, датиращ от 200 г. пр. н.е.
Принципът на работа на механичните часовници е същият. Чрез зъбни колела и пружина, която се навива или тежести, играещи тази роля, се предава тяга или сила, която задвижва зъбните колела и осигурява работата на механизма на даден вид часовник. Механичният часовник е не просто инструмент за измерване на време – той е символ на инженерно изкуство, традиция и човешка креативност. В свят, доминиран от дигитални дисплеи и атомни часовници, механичният механизъм продължава да впечатлява със своята прецизност и естетика.
Смарт часовниците са навсякъде – как механичните модели успяват да запазят своята стойност и привлекателност?
Смарт часовниците заляха пазара преди години, което неминуемо преобрази цялата часовникарска индустрия. Много марки преустановиха производството си. Някои от тях се преориентирха и започнаха да следват смарт тенденците. Други марки останаха на пазара, като включиха и смарт часовници в асортимента си. Някои световни изложения за часовници престанала да съществуват като например изложението в Базел, Швейцария. Много малки фирми фалираха или се преориентирха към новостите. Много майстори часовникари изгубиха работата си във фабриките за производство на часовници.
Механичните или кварцови часовници с батерия все още се произвеждат и продават, но с намален капацитет и се търсят само от хора, които ценят този аксесоар за отчитане на времето, както и от колекционери. Общо взето всички други хора имат или смарт часовници, или гледат времето на телефона или компютъра си или там, където има дисплей включително в автомобилите си и т.н. Вярвам обаче, че тенденцията може да бъде преобърната и хората отново да възприемат механичния часовник за нещо повече от устройство, а като безценно наследство и инвестиция в ценно бижу за много години напред. Не е трудно за младите хора да осъзнаят, че докато дигиталните технологии остаряват за няколко години, механичният часовник може да работи десетилетия, дори векове, предавайки се между поколенията.
Как се променя профилът на клиента днес? Търсят ли хората повече функционалност или емоция, когато избират часовник?
Все още има хора, които ценят истинския, вече според някои, ретро часовник и все още искат да закупят и да притежават този механичен аксесоар. За съжаление тези ценители драстично намаляват. Имах клиент, който подарил часовник на сина или внука си, а той го попитал какво прави този часовник освен да показва времето. Разбира се, емоционални покупки винаги ще има, независимо от продукта, но все повече и повече клиенти искат часовникът им да прави много, много неща отвъд показване на час, дата и ден.
Какво е най-голямото предизвикателство пред часовникарството в дигиталната ера и какво е бъдещето на REMCO? Има ли риск традиционният занаят да изчезне или напротив – да стане още по-ценен?
В момента перспективите пред нашата фирма са несигурни. Още преди години започнахме да внасяне, разпространяваме и продаваме и бижута, защото ситуацията в световен мащаб в часовникарството и производството на часовници го наложи.
Ние винаги се стремим клиентът да остане доволен, за да се върне и много често се случва дори да сме на загуба от ремонт на даден механичен часовник, но важното е, пак казвам, клиентът да остане доволен. Както дядо ми Войн Спасов казваше десетилетия наред: „Доволният клиент винаги се връща“. Надявам се обаче да се завърне интересът към класическите часовници, въпреки тенденцията часовникарството лека-полека да замира като занаят.
Възможно е в бъдеще да останат само най-известните, най-качествените и скъпи световни марки, които определено ще са малко на брой. Там качеството на самия часовник е от изключителна висота и прецизността на самото отчитане на времето е изключително висока. Някои от марките произвеждат всяка част от стотиците такива в един часовник на ръка и буквално самият часовник е ръчна изработка – високостойностен продукт на часовникарското изкуство. Останалите марки просто ще престанат да съществуват и част от тях ще се преориентират в производството на смарт артикули и часовници. Точно тук обаче ми се иска да изтъкна фактът, че за разлика от смарт часовниците, зависими от батерии и софтуер, задвижващата енергия на механичния часовник произтича от човешкото действие – навиването на пружината. За мен това създава истинска връзка между майсторската механика и нейния притежател, връщайки ни онези определени от традициите характеристики, които се надявам да имат силата да ни съхранят като човешки същества в свят, устремен към технологична безкрайност.
Часовникарството като занаят може почти да изчезне или да останат само най-добрите часовникари, които да поддържат колекциите часовници на хора с големи финансови възможности, притежаващи неизменни мотиви да използват класическия механичен или кварцов часовник. При тази много вероятна хипотеза часовникарският занаят ще придобие изключителна стойност, тъй като на пазара ще остане ограничен брой часовникари с доказан опит и висок професионализъм. Именно те, към които с времето ще се радвам да се причисля, имат отговорността да предадат тези традиционни човешки ценности, на които притежанието на механичен часовник може да ни научи – човешка грижа, търпение, уважение към майсторството и детайла, обръщайки съзнанието на човек към традиционното мислене за истинската ценност на предметите, с които се заобикаляме.
