На 23-ти декември Българската православна църква отбелязва паметта на един от светите Седмочисленици (Св.св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий) – Св. преподобни Наум Охридски. Публикуваме неговото житие, записано в „Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)“.
ЖИТИЕ НА СВЕТИ ПРЕПОДОБНИ НАУМ ОХРИДСКИ
Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител в Охрид бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Представил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско подстрижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
