• За нас
  • Пишете ни!
вторник, 10 февруари, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Мнения

Може ли прекалено удобният живот да навреди на здравето ни?

отМоли Енгълхарт
10 февруари , 2026
Твърде ли удобно живеем, за да сме здрави?

"Преминаване на Мисисипи по леда", 1878 г., К.К.А. Кристенсен. Картината изобразява каравана от покрити каруци. Обществено достояние

Човешките същества са създадени да издържат на дискомфорт. Когато премахваме физическите предизвикателства от живота си, борбата се премества в ума ни

Гледах сериал, който разказва за керван от имигранти и мечтатели, опитващи се да стигнат до Орегон през 1883 г. Опасностите са безкрайни. Хората умират отново и отново – от инциденти с коне, престрелки, гърмящи змии, заразена вода, жестоко време, глад и насилие. Всяко решение е въпрос на живот и смърт. Няма буфер. Грешките носят бързи и често фатални последици. Оцеляването изисква постоянна бдителност.

Има много прилики между тази история и нашия днешен живот, но една тема се открои над всички останали: колкото по-цивилизовани ставаме, толкова ставаме по-слаби. Колкото по-близо сме до земята, толкова по-„див“ е животът и толкова по-силни трябва да бъдем, за да оцелеем.

В началото на епизод 5 от сериала разказвачът размишлява как градовете омекотили хората—как цивилизацията премахва непосредствените последици и създава илюзия за сигурност.

Ако това е вярно за 1883 г., днес е още по-вярно.

Вече не сме просто омекотени от градовете. Омекотени сме от системи, удобства и слоеве защита между нас и реалността. От различни гледни точки това е добре. Никой наистина не иска да живее в свят, където смъртта дебне зад всеки ъгъл. Съвременната медицина, хигиената, инфраструктурата и мерките за безопасност са спасили безброй животи.

Но медалът има и обратна страна.

tekst

Отдалечили сме се толкова много от живота чрез естествените последици от действията си, че сега съществуваме в подплатена версия на реалността. Свят, в който неправилните решения рядко имат непосредствен резултат. Свят, създаден, за да ни бъде удобно на почти всяка цена.

Къде тогава е златната среда?

Къде е мястото, на което можем да останем вкоренени в реалността и свързани с последствията от изборите си – без да живеем в свят, където отиването до тоалетната може да означава ухапване от змия?

Способни ли сме изобщо да намерим този баланс? Или комфортът вече е станал нашата полярна звезда?

В университетите и институциите днес наблюдаваме възхода на „предупрежденията за тригери“ и „безопасните пространства“, изградени около идеята, че самият дискомфорт е форма на вреда. Но дискомфортът не е грешка в човешкото преживяване. Той е част от живота. Част от растежа. Част от устойчивостта.

Човешките същества са създадени да издържат на дискомфорт. И когато премахваме физическите предизвикателства от живота си, не елиминираме борбата – просто я преместваме в ума си.

Започваме да си измисляме проблеми. Увеличаваме значението на факторите, предизвикващи стрес. Търсим идентичност чрез страдание, защото биологичната ни същност очаква съпротива, срещу която да се бори. Без реални несгоди умът ни си ги измисля сам.

Подозирам, че голяма част от съвременното отчаяние произтича от това несъответствие. Еволюирали сме за оцеляване, за движение, за несигурност, за слънчева светлина, студени сутрини и смислен труд. Сега живеем в климатизирани кутии, взирайки се в екрани, излъчващи синя светлина, изолирани както от опасност, така и от цел.

Изследванията показват, че синята светлина нощем нарушава физиологичното ни състояние, докато светлината на изгрева и светлината на огъня подпомагат митохондриалната функция и общото здраве. Телата ни все още реагират на ритмите на природата, дори когато начинът ни на живот вече не го прави.

Пионерите, преодоляващи реки, болести и насилие, нямат време да се чудят дали не са родени в грешното тяло. Оцеляването оставя малко място за екзистенциални кризи. Трудностите им са брутални, но реални. Умовете им са заети с оцеляване, принос и общност.

Мисля за собствения си живот. Нивото на ограничение и натиск, което изпитвах в Калифорния, беше достатъчно, за да преместя семейството си през цялата страна. Но не се качихме във фургон за едногодишно пътуване. Качихме се в кемпер и шофирахме два дни. Неизвестното все още беше плашещо. Рисковете бяха реални. Но не бяха нищо в сравнение с тези, поемани от семействата, бягащи от глад, война и потисничество в по-ранни поколения – повечето от тях не оцеляха по пътя.

И така, питам се: дали комфортът тихо разрушава устойчивостта ни?

Дали сме се защитили толкова добре от последствията, че вече не знаем как да бъдем силни?

Или все пак сме, въпреки всичко, в по-добро положение от тези, които са живели преди нас?

Дискомфортът е необходима част от живота. Ако винаги се опитваме да го избегнем, умовете ни така или иначе ще го намерят. Отговорът не е в елиминирането на дискомфорта. Отговорът е в избора на трудности и знанието, че можем да се върнем към благата на съвременния комфорт, когато наистина се нуждаем от почивка.

Имаме вътрешна канализация. Имаме електричество. Имаме парно отопление и климатик. Имаме сигурност, която предишните поколения не можеха дори да си представят. Тези удобства са благословия, но те трябва да бъдат място, където се възстановяваме, а не място, където да се крием от живота.

За някои хора изборът на дискомфорт може да означава тренировка за маратон. За други – изкачване на планина или учене на ново умение, което изглежда плашещо.

За мен това е опитът да отглеждам ферма в Централен Тексас. Отглеждането на четири деца. Работата за организирането на живот и препитание по начин, който понякога изглежда невъзможен.

И може би това е балансът, който търсим – не връщане към постоянна опасност, а връщане към смислено усилие. Не отхвърляне на комфорта, а отказ да позволим той да ни определя.

Изразените в тази статия гледни точки са мнения на автора и не отразяват задължително възгледите на The Epoch Times.

ВИЖТЕ СЪЩО
New York coronavirus 700x420 1
Тясно свързаният с китайския режим Ню Йорк в момента е епицентър на ККП вируса в САЩ
7
За кого се грижи Световната здравна организация?
Bildschirmfoto 2020 04 19 um 09.13.23 800x450 1
Си Дзинпин се оплака от германския вестник „Билд“ – какъв отговор получи?
chinese students coronavirus 700x420 1
С дезинформационната си кампания Китай цели да убеди и света, и себе си
GettyImages 12078105 08 700x420 1
Тайван показва на Америка пътя напред
sweden china diplomacy rights
Китай масирано сплашва критиците си по света
GettyImages 1182136168 china 700x420 1
Съвременно „гестапо“ тероризира Китай вече 21 години
GettyImages china tibet monks 483597794 e1552360596594 700x420 1
Китайската „Културна революция“ на път да се повтори в Тибет
Споделете тази статия
Tags: Препоръчани

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

0ea98aef 1dbe 4a88 8424 38e65b8c7bdb

Неостаряващ гений

0
0
Тервел Замфиров слаломира успешно между спорта и ветеринарната медицина.

Тервел Замфиров продължава семейните традиции в спорта и медицината

0
0
6b58a711 9080 4c56 b62c 1d326ee0e59e

Саудитска Арабия със строга и директна позиция по отношение на войната в Судан

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
Оригинален родопски пататник

Вкусен родопски пататник на тиган – лесна рецепта

0
0
Основателят на Фалун Гонг  г-н Ли Хонгджъ говори в DAR Constitution Hall във Вашингтон, окръг Колумбия. (Марк Зоу/Epoch Times)

Основателят на Фалун Гонг: COVID-19 се цели в поддръжниците на ККП

0
0
89819ca3 f82c 482a 9256 67b80c22b213

След януарския „токов шок“: не приемайте сметката за окончателна — реагирайте навреме

0
0

Свързани Публикации

Си Цзинпин ускорява колапса на Китай

Си Дзинпин ускорява краха на Китай

0
0
Град Риад

Саудитска Арабия слага край на „емирската ера“ в Персийския залив

0
0
Судан днес

Судан: Битката за Кордофан

0
0
2bfd5672 ffff 4084 aa0a 8746e781e362

Судан: финалният удар

0
0
Проф. Михаил Мирчев

Проф. Мирчев: Тръмп и Путин са се разбрали за Балканите още в Аляска

0
0
ab85f109 7e66 4dc4 b482 571abb735bdc

Софийската опера ще проведе „Опера на площада“ 2026 г.

0
0
93784792 b668 4146 b746 8cf46e562ec3

Софийската филхармония ще свири на сцената на Берлинската филхармония под палката на Найден Тодоров

0
0
Си Цзинпин ускорява колапса на Китай

Си Дзинпин ускорява краха на Китай

0
0
Зеленски заяви, че САЩ са поставили краен срок до юни за прекратяване на войната между Украйна и Русия

Зеленски заяви, че САЩ поставят краен срок до юни за прекратяване на войната между Русия и Украйна

0
0
2148834002

Кексът ти е лепкав и суров в средата? Ето 5 често срещани грешки

0
0
Следваща публикация
Тервел Замфиров с Бенямин Карл от Австрия (злато) и Ким Сан-гюм от Южна Корея (сребро) триумфират на Зимните олимпийски игри Милано-Кортина 2026.

Бронзовият медалист от Зимните олимпийски игри Тервел Замфиров се завърна в България

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria