На миналогодишната среща на върха на НАТО в Литва съюзниците се съгласиха да отложат поне временнокандидатурата на Украйна за членство, в полза на неясно дефинирани „споразумения за сигурност“ между Киев и отделни държави-членки.
Но тъй като ситуацията на бойното поле в Киев се влошава, изглежда, че перспективата Украйна да се присъедини към НАТО в не толкова далечно бъдеще е отново на масата.
„НАТО балансира изключително фино между поддържането на украинската отбрана, като същевременно се стреми да деескалира конфликта и да сведе до минимум риска от пряк конфликт с Русия“, заяви пред The Epoch Times Андрю Корбет, преподавател в катедрата по отбранителни изследвания в Кингс Колидж Лондон.
„В крайна сметка това е безсмислено, тъй като просто удължава агонията на Украйна“, каза Корбет.
Миналия месец украинският президент Володимир Зеленски представи пред служители на Белия дом дългоочаквания „план за победа“ над Русия.
Подробностите не са оповестени публично, но Андрий Ермак, главният съветник на Зеленски, заяви, че планът предвижда, наред с други неща, ускорено присъединяване на Украйна към НАТО.
Според Мехмет Сейфетин Ерол, турски политически анализатор, подобно искане „не изглежда много реалистично при настоящите обстоятелства“.
„Дори преди войната, когато условията бяха по-благоприятни, това искане не беше реализирано поради разногласия между държавите-членки на НАТО и несигурност в украинската политика“, заяви Ерол пред The Epoch Times.
На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. съюзниците от НАТО принципно се съгласиха, че Украйна в крайна сметка ще се присъедини към алианса.
Но офиално Киев кандидатства за членство едва към края на 2022 г. – около шест месеца след като Русия започна първоначалното си нахлуване в Източна Украйна.
Две години по-късно Украйна все още не е поканена да се присъедини, въпреки пълната подкрепа за военните усилия на Киев от страна на повечето членове на НАТО.
Разногласия на съюзниците
През юли, на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, 32-те настоящи членове на алианса повториха мантрата, че „бъдещето на Украйна е в НАТО“.
„Ще продължим да подкрепяме Украйна по нейния необратим път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“, заявиха те в съвместна декларация.
Но в повторение на миналогодишната среща на върха в Литва, членовете също така заявиха, че Украйна ще бъде поканена да се присъедини само когато „съюзниците се съгласят и условията бъдат изпълнени“.
Междувременно базираното в Брюксел ръководство на НАТО не крие желанието си да види Украйна в алианса.
След като замени Йенс Столтенберг като шеф на НАТО в началото на този месец, Марк Рюте, бившият министър-председател на Холандия, пътува до Киев.
На съвместна пресконференция със Зеленски на 3 октомври Рюте заяви, че Украйна е „по-близо до НАТО от всякога“.
„И ще продължи по този път, докато Украйна не станете член на нашия алианс“, добави той.
Но въпреки оптимизма на новия генерален секретар, някои от съюзниците все още изразяват резерви.
Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция, която също е член на НАТО, наскоро заяви, че въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО не е нещо с която трябва да се избързва.
В изказвания, направени пред NBC през септември, той каза, че някои съюзници от НАТО „не искат Украйна да бъде държава-членка“.
„Когато вземаме решения за приемане на нови членове, винаги вземаме предвид позицията на другите държави-членки на НАТО“, каза Ердоган.
Преди да се присъединят към Западния алианс, потенциалните нови членове трябва първо да получат одобрението на всички съществуващи членове на НАТО.
Роберт Фицо, министър-председател на Словакия, друга страна членка на НАТО, е по-категоричен в противопоставянето си на идеята Украйна да се присъедини към алианса.
В последните си коментари Фицо се закле да наложи вето на кандидатурата на Киев, докато заема поста си.
„Докато съм начело на словашкото правителство, ще насочвам членовете на парламента, които са под мой контрол… никога да не се съгласяват с присъединяването на Украйна към НАТО“, заяви той пред телевизия STVR на 6 октомври, според Euro News.
От встъпването си в длъжност миналата година Фицо открито критикува на безусловната западна подкрепа за Украйна и призовава за преговори с Русия.
Той допълнително заяви, че присъединяването на Украйна към НАТО, особено в настоящия момент, „би било добра основа за трета световна война“.
Петер Сиярто, външен министър на Унгария, също член на НАТО, наскоро изрази подобни настроения.
Според изявление на външното министерство, дадено на множество медии, по време на пресконференция в Будапеща на 8 октомври той предупреди, че присъединяването на Украйна към НАТО, докато тя е във война с Русия, би било сериозна предпоставка за по-широк конфликт.
„Всеки със здрав разум, който помисли за това, не иска да създава тази опасност“, каза Сиярто.
„Така че унгарската позиция е ясна“, добави той. „Няма възможност Украйна да се присъедини към НАТО“.
„Обявяване на война“
Страховете от ескалация произтичат до голяма степен от член 5 на устава на НАТО, който задължава членовете на алианса да се притекат на помощ един на друг, ако някой от тях бъде подложен на външна атака.
Ако Украйна се присъедини към алианса сега, някои съюзници се опасяват, че ще станат де факто участници – по силата на член 5 – в продължаващия конфликт с Русия.
„Членовете на НАТО не искат да провокират по-нататъшни действия от страна на Русия“, каза Ерол, основател и президент на Анкарския център за кризи и политически изследвания.
Той добави, че руският президент Владимир Путин „ясно е заявил, че Москва разглежда евентуалното членство на Украйна в НАТО като обявяване на война“.
От самото начало Русия заявява, че нейната „специална военна операция“ в Украйна е „естествен отговор“ на бавното, но постоянно разширяване на НАТО на изток през последните три десетилетия.
Според Москва НАТО се е приближава все повече към границите на Русия – въпреки по-ранните обещания да не го прави – след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
През юни Путин препотвърди условията на Москва за прекратяване на конфликта в Украйна.
Наред с изтеглянето на украинските сили от всички територии, претендирани от Русия, тези условия включваха гаранции, че Украйна завинаги ще остане извън чадъра на НАТО.
Корбет омаловажи опасенията, че приемането на Украйна в НАТО неизбежно ще доведе до глобална война.
„Член 5 не е толкова прост, колкото често цитираното „нападение срещу един е нападение срещу всички“, каза той. „За да се присъедини една държава към НАТО, всички съществуващи членове трябва да се съгласят“.
„А при сегашните политически настроениея на някои от тези държави, включително възможността за президентство на Тръмп [в Съединените щати], това изглежда изключително малко вероятно“, твърди Корбет.
„Държави, които в момента участват във война, така или иначе не могат да се присъединят [към алианса]“, добави той. „Така че възможността НАТО да бъде въвлечена във война с Русия – чрез незабавното приемане на Украйна – е също толкова малко вероятна“.
В предишни изявления американски служители изясниха позицията на Вашингтон в това отношение, като заявиха, че влизането на Украйна в НАТО ще се случи едва след края на войната.
„От известно време ясно заявяваме, че в крайна сметка това е процес, който ще се придвижи напред в края на този конфликт“, заяви говорител на Държавния департамент през април.
Територия срещу членство в НАТО
Предложената договореност „територия срещу НАТО“ – при която Русия би запазила де факто контрол върху територията, която нейните сили вече държат – е от време на време обсъждана от коментатори и дипломати през последните две години. Идеята, която понякога се нарича модела на Западна Германия, беше отхвърлена през юли от тогавашния генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Според предложението на Украйна би било позволено да влезе в НАТО – въпреки категоричната съпротива на Москва срещу такъв ход.
Корбет смята, че тази идея има малък шанс за успех, като се има предвид заявеното нежелание на Киев да прави териториални отстъпки.
Тези, които се застъпват за такава договореност, каза той, „сякаш забравят, че Украйна е суверенна държава със собствена позиция“.
„Дори при обещание за членство в НАТО… не вярвам, че Зеленски би изоставил тези региони от своята държава на Русия“, твърди Корбет.
Нещо повече, добави той, такъв ход „рискува просто да даде възможност на Русия да се прегрупира и подсили, преди отново да започне настъпление в удобен за Русия момент“.
Този уикенд западните лидери, включително президентът Джо Байдън, трябваше да се срещнат в Рамщайн, Германия, където се очакваше Зеленски да разкрие своя план за победа.
В последния момент обаче Байдън се отказа от срещата, позовавайки се на извънредни ситуации, свързани с времето в южните щати.
Скоро след това цялото събитие, което трябваше да подчертае продължаващата подкрепа на Запада за Украйна, беше отложено за неопределено време.
„Все още работим как точно да протеча ангажимента ни в Рамщайн“, заяви говорителка на Белия дом на 8 октомври. „Нашият ангажимент към Украйна беше голяма част от това и той е непоколебим“.
След внезапната отмяна на срещата съдбата на „плана за победа“ на Зеленски вече изглежда все по-несигурна.
„Има сериозна липса на доверие в плана на Зеленски“, каза Ерол. „Украинската армия сега е хваната между обещания [за победа срещу Русия] и реалностите на бойното поле“.
Според Корбет планът на Зеленски „е колкото инструмент за влияние върху западната подкрепа – на ниво лидерство и общество – толкова и жизнеспособен военен план за постигане на успех на бойното поле“.
„Много е лесно да се говори за „победа“, когато условията за тази победа не са определени“, добави той. „И бих предположил, че тези условия са доста променливи в момента“.
Reuters допринесе за този доклад.