В България на 1 февруари уважаваме една тъжна, но и много важна дата. Това е Денят за почит към жертвите на комунизма – традиция, която започва през 2011 г. по предложение на президентите на България д-р Желю Желев (1990–1997) и Петър Стоянов (1997–2002).
Червеният „призрак“, както неговият баща Карл Маркс нарече комунизма, преброди родните земи от 1944 г. до 1989 г. През тези 45 години негови жертви станаха над 300 000 българи. Хиляди бяха убити без съд и присъда, изчезнаха безследно, бяха изселвани, публично унижавани или изтезавани в лагерите на смъртта.
На тази дата през 1945 г. т. нар. „Народен съд“ осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Масовата екзекуция на жертвите е извършена часове по-късно, без да им бъде дадена възможност дори да се сбогуват с близките си. Липсва протокол, убитите са заровени в общ гроб без паметен знак за смъртта им. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца от страната са изселени 28 131 души. Не можем да си позволим да забравим как в България комунизмът воюваше срещу интелигенцията и християнството.
Но 1 февруари е нещо повече от паметен ден – той е предупреждение, че историята винаги може да се повтори.
Комунизмът в световен мащаб
Във всяка държава, в която е господствала, комунистическата идеология винаги е водила до заличаване на човешката индивидуалност, до загуба на свобода на словото и мисълта, непрекъснато промиване на съзнанието и до замяна на традиционните ценности с партийна култура. Тя отрича духовното, частната собственост и свободния пазар. Всичко това винаги е неизменно съпътствано с брутални репресии, физическа разправа с неудобните за режима хора и смърт.
Според „Черната книга на комунизма“ в световен мащаб този тоталитарен кървав режим е отнел живота на над 100 милиона души от избухването на болшевишката революция в Русия през 1917 г. Броят на неговите жертви са повече от тези през Първата и Втората световни войни, взети заедно. Въпреки тези престъпления, идеологията му продължава да съществува.
Само в Китай над 75 милиона китайци са загинали в смъртоносни партийни кампании като Големия скок напред, Поземлената реформа, Великата културна революция, Политиката за едно дете. От създаването си през месец юли 1921 г. Китайската комунистическа партия (ККП) сее смърт и разруха сред китайското население в продължение на повече от 100 години.
Една от последните кампании на ККП е преследването на 100 милиона последователи на духовната практика за усъвършенстване на духа и тялото Фалун Гонг, позната също като Фалун Дафа, следващи принципите Истинност, Доброта и Търпение. Този геноцид започва през 1999 г. и продължава и до днес. Привържениците на Фалун Гонг са подложени на бутално преследване, дискриминация, финансови и социални репресии, хвърляни са в затвори, трудови лагери, центрове за промиване на съзнанието и дори са обект на насилствено отнемане на органи.
ККП управлява мултимилиарден бизнес с органи в провежданите в Китай между 60 000 до 100 000 трансплантационни операции годишно. За целта тя принудително извлича жизненоважни органи от живи затворници на съвестта, които служат като банка за тези трансплантации. Техният основен източник са последователите на Фалун Гонг, следвани от мюсюлманските уйгури в Синдзян.
Как призракът на комунизма управлява нашия свят
За да разберем защо комунизмът води със себе си разруха, глад, смърт и тирания, трябва да опознаем неговата същност. Отличен анализ на всички негови аспекти прави американското издание на The Epoch Times в поредица под заглавието, „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“, с превод и на български. Тук ще цитираме извадки от книгата, които разкриват истинската природа на този деспотичен строй:
„Комунизмът е демон, който се опитва да унищожи човечеството. Встъпителното изречение в „Манифестът на комунистическата партия“ на Карл Маркс: „Призрак броди из Европа – призракът на комунизма“, не е случйност. Думата „призрак“ не е каприз от страна на Карл Маркс. Комунизмът не трябва да се разбира като идеологическо движение, политическа доктрина или неуспешен опит за нов световен ред. Вместо това трябва да се разбира като демон – зъл призрак, изкован от омраза, порочност и други разрушителни сили на Вселената.
След Студената война отровата на комунизма не само продължава да вреди на бившите комунистически държави, но също така се разпространява по целия свят. Оттогава идеологическото проникване на комунизма дава възможност на призрака да влияе на човешкото общество в глобален мащаб. Под влияние на комунистическите идеи безброй хора са загубили способността си да различават правилното от погрешното, да разграничават доброто от злото. Конспирацията на демона напредва към успеха.
Човекът е божествено създание. Божественото завещава богата култура за човешкото общество, основана на универсални ценности, предоставяйки му възможност да се завърне в рая. Комунизмът и традиционната божествена култура са несъвместими.
В основата на злия призрак са атеизмът и материализмът – сливане на елементи от германската философия, френската социална революция и британската политическа икономика, събрани като светска религия, предназначена да замени божествените и праведни вярвания.
Комунизмът е идеология на дявола, който превръща света в своя църква, като поставя всички аспекти на социалния живот в нейния обсег. Дяволът окупира мислите на хората, карайки ги да се бунтуват срещу божественото и да отхвърлят традицията и моралните устои. По този начин той води човечеството към собственото му унищожение.
Маркс и неговият съмишленик Фридрих Енгелс настояват за насилственото унищожаване на частните предприятия, социалните класи, нациите, религиите и семейството. Разрушителната Парижка комуна от 1871 г. е първият пряк опит на комунистическия призрак да завземе властта.
Последователите на Маркс твърдят, че политическата власт е централната тема на марксистката политология. Това е едновременно вярно и невярно. Политическата власт е едновременно важна и маловажна за комунистическия проект. Важна е, защото достъпът до политическа власт предоставя възможност за бързо покваряване на човечеството. С контрола върху лостовете на властта комунистите могат насилствено да прокарват своята идеология и да изкоренят традиционната култура само за няколко десетилетия или по-малко. Въпреки това тя е и маловажна, тъй като дори без държавния апарат, демонът има други начини да използва слабостите и недостатъците на човека: дори когато комунистите не държат политическата власт, агентите на призрака могат да заблуждават, съблазняват, принуждават и объркват обществото, подкопавайки реда и предизвиквайки сътресения, за да се премахне традиционното мислене. Комунизмът използва тактиката „разделяй и владей“ в усилията си да получи пълен контрол.
Комунизмът използва своята програма за създаване на „рай“ на земята, за да популяризира атеистичната концепция за „социален прогрес“. Той използва материализма, за да подкопае духовните стремежи на човечеството, да позволи на комунистическата идеология да се разпространи във всяка сфера на живота, включвайки не само философията и социалните дисциплини, но дори природните науки и религиозните учения. Подобно на злокачествен тумор, комунизмът метастазира, като при разпространението си заличава други вярвания – включително вярата в божественото. След това унищожава националния суверенитет и идентичност, както и моралните и културни традиции на човечеството, като по този начин води човека към унищожение.“
Призракът продължава да броди по света
Не бива нито за миг да се заблуждаваме, че метастазите на комунизма съществуват само в държави като Китай, Северна Корея или Виетнам. Неговият призрак върлува из целия свят. Той се прокрадва замаскиран под една или друга форма във всяко общество, било то на Запад или на Изток, използвайки най-силното оръжие – масовите и социалните медии, и образователната система.
Новото изчадие на комунизма, наречено неомарксизъм, вече не насажда класова вражда между буржоазия и пролетариат, а между една раса (бялата) срещу всички останали, или пък между хетеросескуални и ЛГБТК+, полиция и закони срещу криминални престъпници, където първите винаги са потисниците, а другите са потиснатите и онеправданите.
Ето защо, датата 1 февруари е не само почит към паметта на жертвите на комунизма, но и предупреждение за реалната заплаха, която той продължава да сее. Наш дълг е да го изобличаваме и да възпитаваме младото поколение да не се поддава на лъжливата му пропаганда под призиви като климатична катастрофа, глобални пандемии, равенство и приобщеност или джендър програми. Всички те целят да ни превърнат в част от него, в негови раболепни слуги, които ще живеят в дистопичен нов свят, където ще ядат насекоми, няма да притежават нищо, личният им живот няма да е неприкосновен, но въпреки това, ще са щастливи.
