Много хора ще останат силно изненадани когато разберат, че названието на народа ни е запечатано не само в топоними от наша територия, но и в такива, които са в земите на други балкански държави. Времето несъмнено е заличило голяма част от тях, но и това, което е останало не е за пренебрегване. Реликвите са доказателство за това, че името ни е древно и е възникнало много отдавна.
Нека започнем с място, на което най-малко очакваме да намерим следи от предците си. Благодарение на Иван Шишманов и Макс Фасмер, ние получаваме сведения за две селища на остров Крит, носещи името на народа ни. Дори за чужденец като Фасмер няма никакво съмнение, че названията Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο идват от етнонима българи: “Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.” (Vasmer, 1970, c.174).
Селищните названия Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο не са някакво странно изключение. Ползвайки работа на Шишманов, Фасмер допълва и Ζαγουριάνοι (Загоряни), Μοῦντρος (Мъдрец) Πλεμενιανά (Племеняне), Τοπόλια (Топола), Σφινάρι (Свинари) и ред други (Vasmer, 1970, c.174-175). Тези имена са ярко свидетелство за характера на езика на хората дали имената на селищата Ἄνω Βούργαρο и Κάτω Βούργαρο. Няма и сянка от съмнение, че те са българи.
Името на народа ни е запечатано не само в название на селища от остров Крит, но и от остров Тасос. Фасмер споделя, че топонима Булгаро безспорно е свързан с името на българите: „Thasos: An slavisch deutbaren Namen ist mir nur im nordwestlichen Teil der Insel der ON Βουλγάρο (Vulgáro) bei Conze, Reise 40, auf Karten auch Volgaro, aufgefallen, letzteres auch bei Miller, Athos 180 (Karte). Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.“ (Vasmer, 1970, c.229).
Работите на Шишманов и Фасмер са познати на акад. Димитър Ангелов. На него дължим напомнянето за важните за нас названия от територията на Гърция: “ λίμνη τοῦ Βούλγαρα, Vulgaria (езеро в Акарнания), Βουλγάρινη (село в Тесалия), Vulgar(is) (поток и планина в Тесалия), Βουλγάρα (връх в Тесалия), Βούλγαρι (село в Халкидически полуостров), Βουλγάρο (село в северозападния край на остров Тасос), Булгариево (село северозападно от Смолян), Βουλγάρικο (местност при Генадио в Епир) и др.“ (Ангелов, 1971, c. 372).
Много ценна информация засягаща топоними съдържащи името българи може да се намери в работа на блогъра О3ONE. Този изследовател е ползвал трудове на Макс Фасмер, Йордан Заимов, Йордан Н. Иванов, Патриарх Кирил Български, Иванка Гайдаджиева и успял да издири голямо количество интересни местни названия от Епир – древната земя на пеласгите и илирите:
1) Bulgjeri – пасище край Сивота/Муртос.
2) Bulgjeri Sasqidhë – дъбова горичка край Муртос.
3) Grava Bulgjer – пещера при градеца Муртос.
4) Bira e Bulgjerinës – пещера при село алб. Varfanj/Varfanji, дн. гр. Parapótamos (Παραπόταμος).
5) Prroi i Bulgjerit – поток край Smogovina, алб. Smogovinë, дн. гр. Sikokhórion (Συκοχώριου).
6) Bulgjeri – пасище при село алб. Kushovicë, гр. Agia Marína (Αγία Μαρίνα).
7) Trap i Urgarës – поли на планина, подножие при Кушовице.
8) Vurgara – рид при село Кушовице.
9) Rrahu Bulgjer – склон на рид при село Нунешати.
10) Shtegu i Bulgjerit – възвишение, бърдо при Nuneshati, Nuneshat, Nëneshat, Nënshat ose Neshat, гр. Nounesátion (Νουνεσάτιον).
11) Qaf’ e Bulgjerit – седловина при село алб. Mazrek, гр. Mazarakiá (Μαζαρακιά).
На същият блогър О3ONE трябва да благодарим и за информацията относно поредния топоним съдържащ народностното ни име: “Топонимът Вулгари – Греки е забелязан на руска топографска карта с мащаб 1: 25000, издание на ГЩ на СССР. Не сме го срещали досега в писмени издания със събрани етнонимни по произход топоними. Едно от по-сериозните е при Йордан Заимов (Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967, с. 112), който впоследствие е бил обогатен съвсем малко и препечатван в по-нови изследвания. Тук има някакъв беден списък. Топонимите са много повече. Вулгари – Греки се намира на полуостров Ситония, един от трите полуострова ЮИ от Солун, днес в Гърция. Може да се открие ССЗ от селището Кариди.”
Недалеч от Ситония (полуостров Халкидики – дом на пеласгите, бел.авт.) блогърът О3ONE е намерил още един важен за историята ни топоним: “При разглеждане на различни стари карти на Балканите, днес цифровизирани и достъпни в световната мрежа, от време на време попадаме на сведения, които не сме срещали в други източници. Едно такова сведение е наличието на село Bulgar Metof на карта, издадена от Джон Ероусмит през 1832 г.”
В Илирия – територия, на която днес се простира Албания, се срещат още топоними, вдъхновени от името на народа ни. За тях споменава езиковедът Афанасий Селищев:
“В окраинных областях некоторые пункты поселений названы не „Škja“, а „Bulgari„: Булгери (2b), Булгарец (4а), село Булгари существовавшее еще в ХVII-м в. в Драчской епархии. Во II-м отделе (в отделе исторических сведений) были сделаны указания на группу болгар в области Леша, на Мати, и на выходцев из Скадра; прозванных в Призренском крае Б о л г а р и ч а м и.”(Селищев, 1931, c. 265-266).
Присъствието на българи в Драч е важно поради факта, че там по времето на Античността, на епиграфски паметник с регистрация I.Epidamns 414 е документирано името Тервел, или по-точно Терей Тервелов, Терей син на Тервел: Tηρηύς Tρεβελλίου.
Макар да не сме в състояние да определим кога точно в земите на Гърция, Македония и Илирия са се наложили топонимите, съдържащи името българи, все пак имаме основание да смятаме, че това е станало не по време на Средновековието, а по-рано – в епохата на Античността.
Тракийската ономастика предлага прекрасен кандидат за етимологията на името българи. Това e епитетът на божеството на светлината Блегур -*Вλεγουρος (Вλεκουρος). Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Вл. Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro–горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1971, с.69). Епитетът е етнически, т.е. божеството е почитано от хора, носещи име *bhleguri (*бльгари). Доста по-рано името на тези наши предци е звучало малко по-различно.
Става дума за спомените от Омир хора Φλεγύες –яростни бойци, покровителствани от бога на войната Арес. Имайки предвид, че гърците превръщат тракийското племенно название бриги (Bρύγες, Bρύγαι) във фриги (Φρύγες) (Георгиев, 1971, с.69), не е трудно да се разбере и че на същата трансформация е подложено и названието на траките флегии (Φλεγύες). Неговата първоначална и правилна форма е *бльгии. То се явява прототип на нашето народностно име и се отличава със смайваща древност – възникнало е по време на Бронзовата епоха – времената преди Троянската война.
Основна използвана литература:
Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971.
Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.
Георгиев Вл., Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958.
Селищев А., Славянское население в Албании, Изд. Македонского Научного Института, София, 1931.
Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig, 1970.
Procoipius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002.
