За рекорден брой убити журналисти през 2022 г. съобщават от „Репортери без граници“, като броят на жертвите е 57
От доклад, публикуван наскоро от международната неправителствена организация „Репортери без граници“ става ясно, че има влошена тенденция на посегателства върху журналисти в целия свят.
533 е броят на вкараните в затвора журналисти за тази година, като миналата година те са били 488. Стряскаща е и тенденцията за смъртността при журналистите – през 2020 г. убитите журналисти са били 50, през 2021 г. – 48 и 57 през тази година.
Без наказание остават 87% от убийствата на журналисти. Страните рекордьори по нарушаване свободата на словото и вкарали своите журналисти в затвора са: Китай – 110 случая, Мианмар – 62, Иран – 47, Виетнам – 39, Беларус – 31.
От доклада става ясно, че след протестите в Иранската република, които започнаха през месец септември тази година, властите там са вкарали в затвора безпрецедентен брой журналисти в сравнение с последните 20 години.
Кристоф Делоар, генерален секретар на „Репортери без граници”, заявява: „ Затворите в страните с диктатори и авторитарни режими бързо се пълнят с журналисти”.
Политиците – водещ източник на натиск върху журналистите
От ежегодното проучване „Медии под обстрел„, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) става ясно, че най-разпространеният източник на външен натиск върху журналистите в България идва от политиците. Това споделят 72,5% от анкетираните журналисти.
Изследването на АЕЖ – България включва медии от цялата страна. То анализира в дълбочина различни проблеми в българските медии като: условията на труд, „културата на натиска“, външните и вътрешните фактори и автоцензурата. От 2022 г. има включени два нови панела, свързани с делата срещу журналисти и дезинформацията в резултат на войната между Русия и Украйна.
„Културата на натиска” в медиите става все пo-широко разпространена. Рекламните отдели се намесват „ударно” в редакционната политика, а икономическите интереси изместват политическото присъствие в определянето на редакционното съдържание. Самоцензурирането на журналисти се превръща в защитна практика срещу тази тенденция на намеса и влияние. В същото време расте усещането, че работещите журналисти са все по-ниско квалифицирани. Автоцензурата тържествува благодарение на различни форми на заплахи – от физическа саморазправа до загуба на работа и намаляващи доходи. Създават се устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма.
Това изявление от 2015 г. от проучване за свободата на словото на АЕЖ – България остава валидно и днес, като тази година автоцензурата в медиите и вътрешният натиск са сред най-притеснителните форми на ограничение на свободата на словото у нас. Това заявяват 69,9% от анкетираните, като 63,7% пък признават, че са ставали свидетели на натиск над журналист заради работата му.
Всеки десети журналист е заплашван със съд, а голяма част от анкетираните журналисти работят в три или повече медии, което е показател за несигурна трудова среда. Липсата на значим брой регионални медии също е ключов проблем за журналистиката у нас.
Концентрацията на медийната собственост е сред най-големите проблеми у нас
Сливането на икономически и политически интереси при ръководенето на медии и слабата подготовка на журналистите са сред водещите проблеми на медийната среда у нас. 61,3% от анкетираните смятат, че допълнителна квалификация на журналистите би подобрило тази среда. „Алфа рисърч” са обработили данните от проучването, събрани от 204 журналисти и медийни експерти.
Прецедателят на АЕЖ – България Ирина Недева сподели, че медиите са под постоянен натиск с цел политическа злоупотреба и припомни за случилото се на пресконференцията на ПП „Възраждане” на 5 октомври. На пресконференция в БТА Костадин Костадинов започна саморазправа с някои медии, като поиска техни журналисти да напуснат пресконференцията.
За един от последните случаи на натиск върху журналисти сподели Алексей Лазаров, гл. редактор на „Капитал”, в предаването „Въпросите” с Миролюба Бенатова по TV1. Той разказа, че прокуратурата е извикала на разпит в полицията автора на журналистически материал за злоупотребите с детски лекарства. Главният редактор и авторката Десислава Николова са извикани за разпит в СДВР заради въпросната статия със заглавие „Как се краде от лекарствата за деца и тежко болни”, публикувана в медията на 11 ноември тази година.
Според международни журналистически организации този тип проверки също са част от инструментариума за тормоз над журналисти, споделя водещата на горецитираното предаване.
„Свободата на словото и медиите е жизненоважна за демократичното общество“, това сподели посланикът на Кралство Нидерландия в България Н. Пр. Симон ван дер Бруг, който взе отношение по дискусията за медийната среда у нас.
Екипът на Епок Таймс ще продължи да следи темата за свободата на словото на глобално и местно ниво.
