Състезание с Индия за първото кацане на южния полюс на Луната
Русия успешно изстреля първата си космическа станция за кацане на Луната от 47 години насам в надпреварата за намиране на вода на Луната.
Ракетата „Союз – 2.1б“, носеща сондата „ЛУНА-25“, стартира от космодрум „Восточний“ в Далечния изток, на около 5550 км източно от Москва, в петък, 11 август, в 02:11 ч. московско време. Видеоматериал от руската космическа агенция „Роскосмос“ показа, че автоматичната станция „Луна-25“ е излетялa успешно.
Това е първата мисия на Русия до Луната от 1976 г. насам, когато тя беше част от Съветския съюз.
Съветският съюз, Съединените щати и Китай са единствените три държави, които са осъществили успешно кацане на Луната. Сега Индия и Русия си поставят за цел да бъдат първите, които ще кацнат на южния полюс на Луната.
Индия изстреля лунния си кораб „Чандраян-3“ на 14 юли т.г. Очакваното време на пристигане на индийския космическа станция е приблизително същия ден като това на руската.
От „Роскосмос“ заявиха пред Ройтерс, че двете мисии няма да си пречат, тъй като са планирани различни зони за кацане. „Няма опасност те да си пречат или да се сблъскат. На Луната има достатъчно място за всички“, заявиха от компанията.
Преди това Индия се опита да кацне на южния полюс на Луната през 2019 г., но не успя; нейният спускаем апарат се разби в лунната повърхност.
Ледена вода
Русия се стреми да стане първият световен лидер, който ще постигне успешно „меко“ кацане на южния полюс на Луната. От „Роскосмос“ заявиха, че искат да покажат, че Русия „е държава, способна да достави полезен товар на Луната“, и да „осигурят на Русия гарантиран достъп до лунната повърхност“.
Луната е 100 пъти по-суха от Сахара, но учените смятат, че тя съдържа ценни запаси от воден лед. Картите на НАСА през 2018 г. показаха лед от замръзнала вода в сенчестите части на Луната, а през 2020 г. НАСА потвърди, че в осветените от Слънцето области наистина има вода.
Кацането на Луната е затруднено поради неравния терен, но южният ѝ полюс е ценен, тъй като учените смятат, че на него има голямо количество лед. Замръзналата вода в скалите би могла да се превърне от бъдещите изследователи в ракетно гориво, кислород и евентуално в питейна вода.
Според Ед Блумер, астроном от британската Кралска обсерватория в Гринуич, станцията за кацане на Луната има за цел да вземе проби от лунни скали и прах, които ще бъдат от решаващо значение за разбирането на лунната среда преди изграждането на каквато и да е лунна база.
Виталий Егоров, популярен руски космически анализатор, заяви пред Асошиейтед прес, че изучаването на Луната „не е цел“. Той добави: „Целта е политическа конкуренция между двете свръхсили – Китай и САЩ – и редица други държави, които също искат да претендират за титлата космическа свръхсила.“
Очаква се руският космически кораб да пътува до околностите на Луната за около 5,5 дни. След като стигне дотам, той ще обикаля около Луната за период от 3 до 7 дни на височина около 100 км, преди да се спусне на лунната повърхност.
Русия понесе санкции след нахлуването си в Украйна, което затрудни достъпа на Москва до западни технологии, което се отрази на космическата ѝ програма.
Първоначално корабът „Луна-25“ е трябвало да носи малък луноход, но според анализатори идеята е била изоставена, за да се намали теглото на кораба с цел по-голяма надеждност.
Ройтерс и Асошиейтед прес допринесоха за този доклад.
