Д-р Иво Анев: Минералната вода в София се пропилява; инфраструктурата и сграден фонд за милиони чакат десетилетия своето възстановяване
Към Част I
Интервю с д-р Иво Анев за това с какво разполагаме като минерални води, как го използваме и как можем да го запазим и стопанисваме качествено
Иво Анев е доктор по икономика и управление от УНСС (Университет за национално и световно стопанство), академичен преподавател, експерт и автор на множество стратегически документи в сферата на водите и управлението на водните ресурси. Ръководител и икономически експерт на екип „Историческа баня“, създал една от три финансирани от ОП “Софияплан” концепции за възстановяване на северното и източно крило на Централна минерална баня – София. Съавтор на система за оценка на туристическите дестинации в България по международен проект DEMINA.
Д-р Анев, вярно ли е, че в България минерална вода блика зад всеки ъгъл, че сме страната с най-изобилни минерални води в Европа след Исландия?
Разполагаме със значително количество минерални води, но не е вярно твърдението, че само Исландия е по-богата от нас в това отношение. Пред нас със сигурност са страни като Италия, Франция, Унгария, а вероятно и Сърбия.
Това обаче не трябва да ни кара да си мислим, че сме бедни, по-скоро – да ценим ресурса, с който разполагаме, и да го ползваме разумно.
Какво всъщност представлява минералната вода?
Минералната вода е вода, идваща от водонепропусклив подземен слой. Тя не е биологично и химически замърсена и е с относително постоянен състав. За да бъде определена една вода като минерална, тя трябва да бъде проучена и определена законово като такава.
Вярно ли е, че Столична община е богата на минерални води?
Столична община е богата на първо място на разнообразие от минерални води, а впоследствие – и на количество. Често се твърди, че на територията на общината се срещат 8 от 9 известни типа минерални води. Голяма част от тях са разкрити със сондажи между 50-те и 70-те години на XX век. В този смисъл, можем да кажем, че тяхното съществуване е застрашено, тъй като става дума за съоръжения, които достигат 50 – 70-годишна възраст, а слабото им ползване осигурява и липсата на добра поддръжка на съоръженията.
С какъв ресурс разполагаме?
На територията на Столична община на база прецизиране на данните от труда на проф. П. Пенчев и инж. В. Величков „Находищата на минерални води в района на София“ можем да твърдим, че има минерална вода с обем от 300 л/сек.
Много ли е това?
Това приблизително се равнявана на битовото потребление на вода в град Перник или два пъти повече от есенния отток на Перловската река след сливането й с Боянската река.
Как можем да оценим този ресурс?
Оценката на този ресурс е труден процес. Причината е, че водата e фактически безплатна (собственост на всички граждани). Тя няма цена и дори когато я плащате като битова услуга, вие плащате за нейното довеждане, пречистване, отвеждане и канализационно пречистване.
Все пак това има как да се оцени консервативно: приравняване на цената на водния компонент, към цената на довеждането и пречистването от водопроводната мрежа; за термалния компонент на минералната вода приравняване на цената за загряване по най-ефективния (или евтин) общодостъпен метод; минералният компонент считаме за безплатен.
Колко би струвала минералната вода в Столична община тогава?
Дадените за управление на Столична община находища на минерална вода имат общ дебит от 83.49 л/сек., средната им измерена температура е 35.73 °C. Следователно стойността на водата се равнява на над 4 850 000 лв годишно, а на термалната енергия в нея – на над 5 478 000 лв годишно. Също така това би спестило вредни емисии на близо 11 000 средностатистически автомобила годишно.
В момента тази вода носи по-скоро разходи за общината, отколкото приходи, но това може да се промени, тъй като този ресурс има своята стойност, която може да бъде и мултиплицирана.
Каква е причината за ниските нива на експлоатация на минералните води в Столична община?
Причината на първо място е загубената традиция за ползването на минералните води за водолечение или СПА на територията на общината. След 1986 г., със затварянето на Централна баня, започва цялостен упадък, водещ до негативно отношение към баните.
Единствената минерална баня, която оцелява, е тази в Панчарево и това е плод на значителни усилия. Тя обаче е относително малка и не е широко популярна дестинация нито за софиянци, нито за гостите на града. През 2022 г. беше възстановена и банята в Банкя.
На второ място – широко разпространеното виждане, че трябва да се подкрепя само това, за което има налично пазарно търсене и ясна и значима директна печалба. В този смисъл през последните 30 години бутилирането на вода беше успешно наложено, например минералната вода за баня „Горна баня“ бе дадена на концесия за бутилиране.
Често не се отчита това, че и бутилирането преди 30 години е било нишов и незабележим бизнес, а в момента е голяма и значима част от икономиката на града и страната ни.
На трето място е дефицитът на стратегическо и визионерско поведение от страна на държавата и общината (в това число и следване на собствените си стратегии). Причината за това е конформизъм по отношение на стратегии и политики от по-висок порядък (ниво ЕС), като повечето действия се съобразяват с наличието на външно финансиране (ЕС или частно), а не с местна стратегическа визия, свързана с конкретните ресурси и капацитети, с които разполагаме.
Има ли решение на проблема с разхищението на минерална вода?
Да, има и предприети стъпки, например „План за обновяването на Централна минерална баня“ (2021 г.).
Важно е и да се степенуват начините на ползване на минералната вода, като по този начин не се допускат действия, които да оставят без вода недвижими културни паметници като Горна баня.
Примерно степенуване на начините на ползване може да бъде:
- свободното ползване от населението
- използването за здравни услуги в сгради недвижими културни паметници
- за здравни и развлекателни услуги в сгради, които не са недвижими културни паметници
- за всички останали нужди (бутилиране, отопление, поливни нужди и други)
Някои функции, могат да се комбинират и по този начин да се получи още по-голяма ефективност на ползване.
Конкретно решение би било и в общината да има цялостно звено, което се занимава с водите и водната инфраструктура, както и такова – с оперирането и развитието на минералните бани. В момента банята в Банкя и аквапарк „Възраждане“ са част от дейността на „Софийски имоти“ ЕАД, чиято основна функция е стопанисване и управление на недвижимото имущество на общината, а не управлението на минерални бани.
В Част III д-р Таня Беличенова – специалист по педиатрия и физикална терапия и рехабилитация, специалист и лицензиран преподавател по нови СПА и уелнес технологии, работила като ръководител на рехабилитационно отделение, управител на СПА и медицински центрове на четири- и петзвездни хотели, понастоящем главен експерт по балнеология, СПА и уелнес на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите на дестинация Велинград и Западни Родопи, носител на всички награди в СПА индустрията, представящ България пред делегации от високо правителствено ниво от много държави – ще ни представи здравния туризъм във Велинград.