|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
След като САЩ напуснаха Съвета по правата на човека на ООН, Китай полага енергични усилия за увеличаване на влиянието си в организацията
Президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед на 4 февруари за повторно изтегляне на Съединените щати от Съвета на ООН по правата на човека и прекратяване на американското финансиране на агенцията на ООН, която се занимава с палестинските бежанци.
В информационен бюлетин на Белия дом до пресата се посочва, че Съветът на ООН по правата на човека „не е изпълнил целта си и продължава да се използва като защитен орган за страните, извършващи ужасяващи нарушения на човешките права“. И че в него са страни като Китай и Иран, въпреки че погазват правата на своите граждани.
Съветът по правата на човека на ООН бе създаден през 2006 г., за да осигури по-ефективен механизъм, насочен към защита на човешките права и предотвратяване на тяхното незачитане. Той се събира три пъти годишно – през март, юни и септември, като особено важна е мартенската сесия. В неговия уебсайт е уточнено, че е „отговорен за укрепване на насърчаването и защитата на правата на човека по целия свят, и за справяне със ситуации на нарушения на правата на човека, и за изготвяне на препоръки по тях“.
Съветът замени предишния орган, известен като Комисия за правата на човека на ООН. Тя бе преструктурирана поради убеждението, че не може да функционира ефективно, тъй като заседаваше само веднъж годишно. Комисията беше обект на обвинения, особено от страна на САЩ, че дава платформа за тиранични режими и им предоставя прикритие и маска на уважение, докато в същото време те репресират своите собствени граждани.
58-ата сесия на Съвета по правата на човека, която започна на 24 февруари и ще продължи до 4 април, има доста проблеми за разрешаване след оттеглянето на членството на САЩ и замразяването на американското финансиране. Тези нови обстоятелства позволяват на Китай и други авторитарни държави да се възползват от новосъздадената ситуация, тъй като такива режими винаги търсят пролуки да използват недостатъци в международните институции. Което на свой ред предизвиква разбираеми опасения сред защитниците на човешките права по целия свят.
Това е мнението на Долкун Иса – вицепрезидент на Организацията на непредставените нации и народи, и член на Лидерския съвет на Световния конгрес на свободата. Той е автор на „Китайският капан на свободата: Моят живот в бягство“ (2023). През 2016 г. Иса получава Награда за правата на човека от Мемориалната фондация на жертвите на комунизма и Световната награда за демокрация.
Според него дискусиите около правата на човека през последните години стават все по-сложни на международната сцена. Както и все по-очевиден става фактът, че Съветът по правата на човека е изправен пред сериозни препятствия в изпълнението на своите основополагащи цели, въпреки първоначалната си обещаваща структура. С течение на годините намаляват възможностите за държавите, които наистина се ангажират с човешките права, особено след премахването на общите дебати по време на юнската сесия на Съвета.
Тоталитарни режими, като този в Пекин, оказват силно отрицателно въздействие върху Съвета по правата на човека, където намират платформа да представят изцяло фалшив образ на състоянието на човешките права в своите страни. Което буди сериозни опасения в глобален аспект.
Китайската комунистическа партия (ККП) използва различни стратегии на международната сцена, за да защити репресиите срещу своите граждани. Това важи най-вече за уйгурите, религиозната общност Фалун Гонг, тибетците, както и борбата на Хонконг да намери място в програмата на Съвета. През 2022 г. в него бе представена проекторезолюция за справяне с проблема с правата на уйгурите в Синдзян. Тя беше подкрепена от 17 държави, но отхвърлена от 19 под влиянието на Китай. Един от факторите, увеличаващи влиянието на Китай в Съвета, е предоставянето на китайска икономическа помощ и дипломатически натиск в световен мащаб.
За това свидетелстват мълчанието на мюсюлмански страни и тяхната подкрепа към Китай, въпреки дискриминационните политики на неговия комунистически режим спрямо мюсюлманските уйгури.
Като цяло много страни дават приоритет на националните си интереси, вместо на осъществяването на реалната цел на институцията за правата на човека, на която са членове. По този начин международните усилия за спазване на човешките права стават все по-сложни и противоречиви.
Въпреки че докладите, публикувани от Върховния комисар на ООН подкрепят твърденията, че китайското правителство извършва престъпления срещу дисидентските малцинства в страната, липсата на конкретни действия в това отношение допълнително поставя под въпрос ефективността и обективността на Съвета.
Иса предупреждава, че оттеглянето на САЩ от него е друг важен фактор, който още повече изостря сериозността на този въпрос. Тъй като проправя пътя на Китай и други авторитарни страни да увеличат допълнително своето влияние в организацията.
Той посочва, че една от основните причини за оттеглянето на САЩ е същественото намаляване на значението и влиянието на Съвета като истинска сила на доброто. Което е видно от факта, че броят на страните с тоталитарни политики в организацията превъзхожда тези, които зачитат правата на човека. Следователно оттеглянето на САЩ е важно развитие, което допълнително подкопава доверието към Съвета по защита на човешките права.
Възможно е съюзниците на САЩ да последват техния пример, което означава, че се увеличава вероятността страните, които нарушават човешките права да играят все по-активна роля. Енергичните усилия на Китай за увеличаване на властта си в рамките на международния орган налага действия за защита на демократичните ценности.
Според Долкун Иса, държавите, които се застъпват за правата на човека, трябва внимателно да оценят настоящата ситуация и да признаят необходимостта да се обединят в изграждането на хуманен и справедлив световен ред. Сериозността и неотложността на този проблем разкриват нуждата от преоценка на международното сътрудничество.
Експертът се опасява, че Съветът за правата на човека може бързо да се превърне в платформа, доминирана предимно от страни – нарушители на човешките права. И че тази ситуация ще повлияе негативно на глобалната борба за правата на човека, повдигайки сериозни въпроси относно целта и мисията на такива международни институции.
Идеята за „човешки права“, оформена под лидерството на комунистически Китай е заплаха за страните с демократични ценности. От съществено значение срещу нея е обединеният отпор на истинските защитници на човешките права. Иса е убеден, че е от решаващо значение всяко демократично правителство да помогне за прекрояване на глобалното пространство за правата на човека и да възстанови доверието в международните органи, чиято мисия е тяхното спазване.
