Зад всяка велика симфония стои дисциплинирана рутина, а тази на Моцарт била толкова взискателна, колкото и изпълнена с вдъхновение
Как се съчиняват повече от 600 музикални произведения, включително 21 сценични и оперни творби, 15 меси и над 50 симфонии само за 35 години? Работиш неуморно, следвайки интензивен дневен график – пишеш музика, свириш музика, преподаваш музика.
Такъв бил ежедневният ритъм на Волфганг Амадеус Моцарт – не просто изключително плодовит композитор, но и творец, чиито произведения се смятат за едни от най-великите шедьоври на класическата музика.
Ранобудна натура
Творческата енергия на Моцарт сякаш кипяла през нощта, а той започва работа рано сутринта, записвайки на хартия нощните си вдъхновения. Понякога идеите просто нахлували в съзнанието му, без самият той винаги да осъзнава откъде идват. Както описва той самия: „Когато съм… напълно себе си, изцяло сам… или през нощта, когато не мога да заспя, именно в такива мигове идеите ми текат най-добре и най-изобилно.“
Обикновено се събужда преди 6 часа сутринта и първото нещо, което прави, е да си оправи косата. Моцарт отдава огромно значение на външния си вид. До 7 часа сутринта приключва с прическата и останалите сутрешни грижи – но не без прекъсвания, когато го сполети изблик на музикален гений и го принуждава да седне на клавиатурата всред подготовката за деня. Бръснарят на Моцарт описва един такъв случай:
„Докато оправях косата на Моцарт една сутрин, точно когато довършвах опашката му, той изведнъж подскочи и въпреки че все още държах опашката му в ръцете си, отиде в съседната стая, теглейки ме след себе си, и започна да свири на пиано. Възхитен от свиренето му и от прекрасния звук на инструмента – за първи път чувах такова пиано – пуснах опашката му и не довърших ресането му, докато не стана.“
Постоянно творчество
След тази рутина и лека закуска от хляб и кафе, Моцарт започва първия си творчески период за деня. Според писмо от 1782 г. до сестра му, Моцарт композира от около 7:00 до 9:00 часа сутринта. След като има зад гърба си солиден период на непрекъсната творческа работа, от 9:00 до 13:00 часа преподава уроци по музика, след което обядва.
Следобедите често включват общуване или концерт, а през определени периоди от живота му – и допълнителни музикални уроци. Моцарт е и страстен играч на билярд – често се състезава (и побеждава) приятеля си, ирландския тенор Майкъл Кели. Но композиторският му ден далеч не свършва дотук.
Около 17:00 или 18:00 часа Моцарт отново започва да композира, потъвайки в музикални светове за няколко часа, понякога до 21:00 часа. След този втори период на творческа работа, Моцарт по време на сгодяването си отива на гости при бъдещата си съпруга Констанце, при която остава до 22:00 или 23:30, понасяйки това, което той нарича „неприятните забележки на майка ѝ“. След като се връща вкъщи, често отделя още време за последната си композиция – работи до 1:00 часа през нощта – преди най-накрая да си легне за едва около пет часа сън.
Моцарт описва периодите на творчески полет, в които влиза, когато няма разсейващи фактори:
„Тогава душата ми пламва от вдъхновение, ако обаче нищо не отклони вниманието ми. Творбата расте; продължавам да я разширявам, да я осмислям все по-ясно, докато не завърша цялата композиция в главата си, колкото и дълга да е… Тя не идва при мен постепенно, с подробно разработени отделни части, както ще стане по-късно, а въображението ми ми позволява да я чуя като едно цяло.“
Страст към живота
Моцарт следва този интензивен график въпреки лошото си здраве и слабата си фигура. Повечето източници го описват като дребен мъж (висок едва около метър и половина), бледолик и доста нелицеприятен на външен вид, въпреки изисканите му вкусове в облеклото. През живота си боледува от редица заболявания, включително едра шарка (която оставя белези по лицето му), тонзилит и множество стрептококови инфекции.
Въпреки физическите си слабости, духът му гори ярко, позволявайки му да остави на поколенията истинско музикално съкровище. Но при цялата му невероятна продуктивност, семейство Моцарт живее в хронична финансова криза, въпреки че винаги успяват да поддържат прислуга и карета.
Този напрегнат начин на живот, съчетан с крехкото здраве, си казва думата. Моцарт се разболява и умира през декември 1791 г., едва на 35 години. Според една теория причината за смъртта му е автоимунното заболяване пурпура на Хенох-Шьонлайн – усложнение от стрептококова инфекция.
Ако младият музикален гений беше живял по-дълго и беше продължил да работи със същия неукротим темп, какви още шедьоври щеше да създаде? Никога няма да научим. Но дори с краткия си земен път, Моцарт успява да остави неизличимо наследство в света на музиката – наследство, което го поставя сред най-великите музиканти на всички времена.

















