65-ият конгрес на Европейската асоциация по регионална наука поставя София в центъра на международния научен дебат за бъдещето на регионите, градовете и хората
България се превърна в международна сцена за един от най-значимите научни форуми, посветени на развитието на регионите и градовете. Над 600 учени от 55 държави се събраха в София за 65-ия конгрес на Европейската асоциация по регионална наука (ERSA), който се провежда под мотото „Глобални предизвикателства и регионални отговори в епоха на преход“.
Форумът беше открит в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов. В продължение на три дни – до 28 август – водещи представители на европейската и световната академична общност обсъждат въпроси, които пряко засягат бъдещето на България и Европа: регионалните неравенства, конкурентоспособността, иновациите, демографските промени, транспорта и мобилността, пазара на труда, устойчивото развитие, енергийния преход и последиците от геополитическите промени.
Глобалните проблеми имат конкретен адрес
В откриващото си изказване акад. Николай Витанов постави акцент върху една от ключовите идеи на форума – че големите глобални процеси се проявяват най-силно на местно и регионално ниво.
„Живеем във време на дълбоки технологични, икономически, демографски и климатични промени. Тези процеси са глобални, но техните последици се проявяват конкретно – в нашите градове и региони, в местните икономики, в университетите, училищата и общностите“, заяви той.
По думите му устойчивите решения не могат да бъдат универсална формула, приложима по един и същи начин навсякъде. Те трябва да се съобразяват със спецификата, ресурсите и потенциала на отделните територии, да се основават на надеждни данни и научни доказателства и да включват хората, които ще ги реализират на практика.
Това превръща регионалната наука не просто в академична дисциплина, а в ключов инструмент за вземането на информирани публични решения.
Университетите като двигатели на регионалното развитие
Особено място в посланието към участниците заема ролята на образованието и науката за преодоляване на регионалните различия.
„Университетите не са само места за обучение и научни изследвания. Те са средища на талант, иновации и обществена енергия – естествени партньори на бизнеса, институциите и местните власти“, подчерта акад. Витанов.
Според него висшите училища могат да бъдат реален двигател на регионалната трансформация – чрез създаване на нови знания и технологии, подготовка на висококвалифицирани кадри, изграждане на партньорства с бизнеса и създаване на качествени работни места.
Това е особено важно за регионите извън най-големите икономически центрове, където задържането на младите хора и създаването на перспективи за професионална реализация се превръщат във все по-голямо предизвикателство.
София като научен център
Домакини на международния конгрес са Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Университетът за национално и световно стопанство. Самото домакинство поставя българската академична общност в пряк контакт с изследователи и научни центрове от десетки държави.
Приветствие към участниците изпрати президентът Илияна Йотова, а еврокомисарят Екатерина Захариева се включи в откриването с видеообръщение.
Откриващата дискусия беше водена от вицепремиера Атанас Пеканов и председателя на Европейската асоциация по регионална наука проф. Роберта Капело.
В церемонията участваха още ректорът на Софийския университет проф. Елиза Стефанова, ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров и председателят на Българската асоциация за регионална наука проф. Косьо Стойчев.
От демографията до изкуствения интелект – въпросът е как се променят регионите
Зад академичните термини, които ще бъдат обсъждани на конгреса, стоят едни от най-важните въпроси за европейското общество.
Как да се намалят различията между динамично развиващите се центрове и изоставащите региони? Как градовете да останат конкурентоспособни в условията на технологична трансформация? Как демографските процеси ще променят пазара на труда? Как регионите могат да привличат инвестиции, таланти и млади хора? Как зеленият и енергийният преход могат да бъдат едновременно устойчиви и социално справедливи?
Това са въпроси, които не могат да бъдат решени само на национално или европейско равнище. Те изискват познаване на местната среда, качествени данни и научен анализ.
Именно тук се срещат науката и политиката за регионално развитие.
България като част от европейския разговор за бъдещето
Провеждането на 65-ия конгрес на ERSA в София е признание за ролята на България като част от европейската научна и академична общност. Събирането на учени от 55 държави в българската столица е възможност не само за представяне на научни резултати, но и за създаване на международни партньорства, обмен на идеи и привличане на внимание към предизвикателствата и потенциала на българските региони.
В момент, когато Европа търси отговори на едновременно протичащи технологични, икономически, демографски, климатични и геополитически промени, регионите все по-често се оказват мястото, където тези процеси се сблъскват с реалния живот.
Затова и посланието от София е ясно: глобалните предизвикателства изискват регионални решения, а устойчивото бъдеще започва от способността на всяка общност да използва собствените си знания, хора и потенциал.
До 28 август София ще бъде именно такова място за среща на идеи – между наука и политика, университети и бизнес, европейски и глобални изследователи, национални стратегии и реалните потребности на регионите.
