Дискусиите по започването на преговорен процес за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз продължават да търпят развитие. След като българският парламент на 24 юни вдигна ветото върху началото на преговорите, стъпвайки върху т.нар. „френско предложение“, първоначалната реакция в Македония бе бурно негативна. Освен гражданските протести срещу „асимилацията на македонската нация“, още на същия ден срещу предложението се обяви и македонският външен министър Буяр Османи. В социалните мрежи дипломатът заявява, че има два проблемни момента: историческите въпроси и македонският език. Именно на тях се набляга в приетата от българския парламент резолюция, одобрена и от Министерски съвет на 29 юни 2022 г. Македонският премиер Димитър Ковачевски също обяви, че в този си вид предложението не може да бъде прието.
Какво се случи оттогава? Френската преса представя доста точен цитат на думите на Еманюел Макрон от срещата на върха в НАТО на 30 юни: „Ние продължихме своите консултации с македонските и българските власти… На базата на тези консултации съм убеден, че ще намерим компромисно решение, което удовлетворява чувствителностите на всеки. Да е в интерес на България и в интерес на Северна Македония, да е приемливо за всички.“ Османи заявява, че „македонският език и идентичност“ са предпазени от новото предложение. Президентът Стево Пендаровски и премиерът Димитър Ковачевски също изразяват мнение, че то е по-приемливо за РСМ. На свикания на 3 юли Национален съвет за сигурност Пендаровски препоръчва на правителството да добави фраза към документа, която да отбелязва, че „от отварянето на преговорите с ЕС и до тяхното приключване, ако някоя страна, било българската страна или някоя друга, опита да накърни македонския език и идентичност, Македония незабавно ще се оттегли от преговорите.“ Така управляващите в РСМ си оставя вратичка да започнат, но и да спрат във всеки момент преговорите, ако те прехвърлят границата на търпението им. Този акт съответства на тезата на българското МВнР, че ново френско предложение за РСМ няма и че българският интерес е защитен. Това бяха и думите на френската посланичка в България Флоранс Робин. Че България може да се чувства спокойна, дава увереност и изказването на Християн Микоски, лидер на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ: „Ако Европа не е готова да ни приеме, нас, цивилизованите македонци, там, където трябва да бъдем, тогава ние ще изчакаме да се появят хора, които разбират, че Македония и македонската идентичност са над и преди всичко.“
Какво се случва в Република Северна Македония?
В нощта срещу 6 юли напрежението в Скопие ескалира до арести и ранени, включително полицаи. Едно общество, изградено с насилие, основано върху лъжи, е като кула от карти, която може да падне при най-малкия полъх на вятъра. Пътят към ЕС и приемането на неговите демократични ценности причини в народа на РСМ бурен ураган. Да се надяваме, че ще бъде за добро и ще доведе до душевен катарзис. Защото когато кулата от карти падне, те ще се подредят по естествен начин. И истината (след дълги години) ще се види каквато е. А именно: че като държава Македония е основана на 2 август 1944 г. на първото пленарно заседание на „Антифашистичкото Собрание на Народното Ослободување на Македонија“ с името Демократична Македония. Всъщност младата държава за по-малко от век е променила името си пет пъти. През 1945 г. е преименувана на Народна Република Македония (година по-късно става част от Югославия – бел.авт.) През 1963 г. е преименувана на Социалистическа Република Македония. След това започва безкрайният спор с Гърция дали да бъде Република Македония (с това име Македония е призната от САЩ, Великобритания, Русия, Китай, България и др.) или Бивша Югославска Република Македония. В крайна сметка на Преспанските споразумения от 2018 г. се стига до компромис с Гърция и Македония приема сегашното си име – Република Северна Македония.
Нека се опитаме да разберем сънародниците си отвъд Беласица и Осогово. Предадени от комунистическата власт в България през 1945 г., те са оставени без никаква опора до 1989 г. в ръцете на комунистическа Сърбия, подкрепяна от комунистическия Съветски Съюз. Същият Съветски Съюз, за който първият лидер на БКП след 9 септември 1944 г. Георги Димитров казва, че дружбата с него „ни е нужна като слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество“. Под ръководството на БКП през Пиринска Македония преминават две вълни на македонизация – непосредствено след 9 септември 1944 г. и отново през 1970-те. Дори и сега руският президент Путин си позволява да изразява недоволството си към България, използвайки темата за Македония. На 24 май 2021 г. той говори за „кирилицата, дошла в Русия от македонските земи“. И макар това да не е съвсем невярно фактологически, то бърка директно в раната, появила се в населените с българи земи с активното съдействие на Русия и Съветския съюз. Защото тук дори не става дума за територии. А за хора и за техните души. Души, които, лишени от истината, са лишени и от същността си. Но тази същност няма как да им бъде натрапена насила. Хората в РСМ сами трябва да узреят за истината.
Да се върнем на развитието на събитията в Скопие днес. Ето как са обяснени нещата във френската преса: „След новите преговори президентът Стево Пендаровски и премиерът Димитър Ковачевски заявяват, че внесеното предложение е „основа на голям консултативен процес“. Президентът на Съвета на ЕС, Шарл Мишел, се показва по-ентусиазиран и поздравява новото предложение, което „отговаря на изразените опасения“. При липсата на окончателно съгласие следващите дни ще бъдат от изключително значение за определяне на подробностите. Междувременно десетки хиляди македонци излизат по улиците от 29 юни, за да протестират срещу френското предложение и заявяват, че техният етнос и език не подлежат на преговори. Протестиращите размахват плакати, обвинявайки България в „етноцид“.
Любопитна подробност е, че понятието „етноцид“ се появява в търсачките първо на украински език. Обяснението е: „заличаване на културна идентичност“. И друг любопитен паралел се прави между отношенията Украйна – Русия и Македония – България. Отново във френската преса четем, че „Мето Колоски, от македонското обединение „Диаспора“, е сравнил поведението на София с това на руския президент Владимир Путин. „Путин каза, че Украйна и украинците са създадени от Сталин. Българският президент Радев каза, че Македония и македонците са създадени от Тито“, обяснява той в Twitter.
Защо българският президент споменава Тито, но пропуска ролята на Сталин и Георги Димитров? Та нали именно Димитров, под давление на СССР, предава на Югославия костите на Гоце Делчев? Душевният катарзис в България също тепърва предстои.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
