Дух и съзнание

Джовани Папини разговаря с писателя-фантаст Сър Хърбърт Уелс е (1866 – 1946) e любим писател на поколения. В навечерието на 160-годишнината от рождението на великия фантаст припомняме едно забравено интервю с него на италианския писател Джовани Папини, направено в началото на миналия век. Сър Хърбърт Уелс ме взе за журналист. „Роден съм“, веднага започна той, като ми посочи едно кожено кресло, „през 1866 година в Броумли, графство Кент. Бях продавач в един магазин, после учих биология. През 1886 година основах "Научно ученическо списание", където поместих и първата си статия, беше за философията на Сократ...“ Наложи се да му обясня кой съм и да го помоля да ...

„Гении и експерти” и „Как се говори за гений?” – две есета от великия италианец, който беше не само писател, но и философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ ...

През 1856 г. великият френски критик Сент Бьов пише:"Къде са тия славни времена, когато четейки книга, макар и читателят да беше писател, литератор по професия - по-малко разсъждаваше и маниерничеше... Щастливо време, къде си ти?". Самият Сент Бьов (1804-1869) твърди, че само хората от XVIII век (т.е. векът преди неговия) са умеели да четат. А ние? Какво да кажем за нашия ХХI век на компютрите, флашките и таблетите? (И какво ли друго ще дойде след тях?) А как са чели нашите прадеди? На светлината на свещи или газени лампи, седнали пред дебела книга, без да бързат, спокойни, преосмислящи всеки ред, всяка дума. Вечер, седнали пред камината ...

Историческо значение, еволюция и връзка с борбата за българска свобода Днес, 18 февруари, отбелязваме 153 години от трагичното обесване на Васил Левски. Делото и животът на тази фундаментална фигура в българската история винаги са будили и ще будят интерес. Уникалната личност на Апостола на българската свобода е предизвиквала и ще предизвиква винаги голям брой историци и изследователи. Един от тях, Иван Тренев, в предаване на студио „Нитон“ показа таен шифър, ръчно изработен от Васил Левски за революционните комитети. В разговора с издателя Николай Тончев той го описа като светиня и уникален артефакт, който се съхранява в частни колекции и в архива на БНБ. Шифърът се състои ...

Вече чувам как скептиците опонират: „Но музиката не е математика. Тя е емоция." Нека поговорим за красотата – тази, която те връхлита посред деня и за миг заглушава вътрешния ти монолог. Не говоря за красотата от козметичния щанд, а за онази, която те кара да спреш, да се вгледаш и да се запиташ кой отговаря за контрола на качеството във Вселената. Обичаме да се преструваме, че тази реакция е изцяло лична, необяснима, неподлежаща на анализ. Но красотата постоянно разваля тази приказка, като се държи подозрително, сякаш следва правила. И неудобната истина е, че тези правила изглеждат твърде много като математика. Математиката създава красота Знам какво си ...

Ако измъкнем държавата от уродливите ръце на мафията, която сега е превзела напълно институциите й, и за масонството ще се заговори в положителна светлина Румен Василев е роден в Търговище през 1961 г. Минал е през всички стъпала на журналистическата професия. Бил е отговорен секретар на няколко вестници и списания, създател на културните сайтове Lira.bg и Skif.bg Изследовател и автор, специализирал в малко познатите и скрити аспекти на Българското възраждане. Автор на: „Масонската ложа и Братството на Левски“, „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“, „Масонският код на Българското възраждане“, "Свобода или смърт" и "Невидимата искра на Възраждането", книги за ролята на тайните организации ...

Човешките същества са създадени да издържат на дискомфорт. Когато премахваме физическите предизвикателства от живота си, борбата се премества в ума ни Гледах сериал, който разказва за керван от имигранти и мечтатели, опитващи се да стигнат до Орегон през 1883 г. Опасностите са безкрайни. Хората умират отново и отново - от инциденти с коне, престрелки, гърмящи змии, заразена вода, жестоко време, глад и насилие. Всяко решение е въпрос на живот и смърт. Няма буфер. Грешките носят бързи и често фатални последици. Оцеляването изисква постоянна бдителност. Има много прилики между тази история и нашия днешен живот, но една тема се открои над всички останали: колкото по-цивилизовани ставаме, толкова ...