Българска история и култура

Евтини вносни стоки заличават престижа на българските занаятчийски изделия България има дълбоки традиции в занаятчийството. Седмица след отбелязването на Деня на занаятите в България – 29 юни, засягаме някои от предизвикателствата пред развитието на българските занаяти, както и възможността всеки един от нас да допринесе с осъзнатост и подкрепа за възраждането им. В страната ни все така липсват условия за разгръщане на предприемчивостта за стимулиране на занаятчийското развитие. Експерти сочат, че упадъкът на българското занаятчийство се обуславя, наред с икономическите фактори, и от промяната в законодателната рамка. В действащия към момента Закон за занаятите са посочени 57 занаята за разлика от предходните законоустановени 126, актуални до ...

Чудесата по нашите земи не са никак малко. Те по нищо не отстъпват на чудати събития, случващи се по различни места на света, за които разказваме с голямо възхищение. Силната връзка на българина с невидимия свят и висшите му добродетели са ни превърнали в интересен и чудат народ. Едно такова чудо е нестинарството - обвито в мистика и много красота, то не спира да вълнува и удивлява хората, които стават свидетели на неговата магия. В края на 2009 г. организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО включи нестинарството в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството, което трябва да бъде защитено и съхранявано. ...

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество” (вестник „Знаме“, година I, брой 23 от 27 юли 1875 г.) Културното наследство, което ни оставя Христо Ботев, е огромно и всички изписани до сега думи за величието на неговата неповторима личност са малко. Със своята гениалност, българският писател и революционер ни завещава безценни произведения с пример за висша отдаденост и непримирим дух. Без съмнение Ботев е основополагаща фигура в историята на българската литература. Най-въздействащите му творби са стихотворенията, които са част от неговото безстрашно революционно дело. Освен брилянтната поезия Ботев има ...

Светъл, патриотичен и свиден за всеки българин е 24 май! Той блести в празничния ни календар с мощта на знанието, което побеждава незнанието, на светлината, която побеждава мрака, и на доброто, което побеждава злото. България възхвалява и обезсмъртява делото на Светите братя Кирил и Методий по най-възвишения и нетленен начин – с празник.  В Деня на Св. св. Кирил и Методий наред с азбуката, книгата, самите тях и делото им, продължаващо делото на древните българи, честваме техния пример, който винаги ще ни поставя пред избора дали да го следваме. Сред избралите да го следват са възрожденските ни герои Левски и Ботев, считали себе си за негови ...

Неотдавна изпратихме сурвакарите, а пределите ни вече се огласят от звънците, хлопките и чановете на кукерите. Двата вида маскарадни игри, широко разпространени по българските земи, са разположени в преходните периоди: от старата към новата година и по време на възраждането на природата в началото на пролетта. Макар идеята им да е обща – благославяне за плодородие – при тях се наблюдават регионални специфики и различия. Произходът на маскарадните игри и същността на обредността им от край време занимават учените ни. За документирането на кукерската и сурвакарската обредност е направено повече, отколкото за който и да било друг календарен обред и въпреки това изглежда, че не всичко е казано. За да изясним въпросите, свързани ...

Обредната система на всеки народ – календарна или семейна – е съществена съставка от неговата култура. Тя запазва в най-висока степен етническото му самосъзнание и способства за неговото самосъхранение и развитие… Тя е призвана да поддържа колективната памет,  усета за минало и родова принадлежност. Чрез нея се осъществява връзката между поколенията,  предават се традиционните културни ценности. Р. Иванова и Т. Живков, Българските обреди Всеки българин посреща с радост Баба Марта или Първи март и в знак на тази радост носим мартеници – символа на празника. С това ще засмеем Баба Марта, ще ни огрее слънце, ще бъдем здрави и от уроки запазени. За българската народна вяра, ...

Днес се навършват 102 години от раждането на обичаната от мнозина българска писателка и поетеса Блага Димитрова. Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност. Блага Димитрова започва да пише още като ученичка в Класическата гимназия в София. Литературните ѝ интереси я подтикват ...

Освобождението на България е значима хронологична граница, но и условна разделителна линия в нашата история. Срещата със западната култура, така жадувана след дългата принадлежност към ориенталското, става факт.  Българите нямат търпение да прекратят османското политическо и културно влияние и да го заменят възможно най-бързо с европейския прогрес. Възстановяването на българската държава в края на XX век съвпада по време с „триумфа на запада“, когато страните от Западна Европа постигат невиждана дотогава глобализация, а културата им утвърждава господството си над останалия свят. България в този период на модернизация, наричан „епоха на подражание“ или „поевропейчване“, и в пресечната точка между двете култури, представлява интересен обект на изследване. Затова ...

Впечатляваща експозиция във връзка с 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от Св. Константин-Кирил Философ може да се види до края на месец май в Галерия на открито на Столичната община в градина "Кристал".   Открита и по повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, изложбата „Истории от глаголически времена“ (15 – 29 май, 2023) е подготвена от екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките (БАН). Целта на изложбата е да се покажат слабо познати аспекти на глаголическата писмена традиция и ролята на България за съхраняването и препредаването ѝ през ...

Преди 140 години на днешния ден в Княжество България е приет Закон за общините и градското управление. Той е утвърден с Указ № 697 на княз Александър I Батенберг и е публикуван в брой 117 на Държавен вестник. Законът за първи път регламентира устройството и дейността на местните органи на държавната власт – общинските съвети, кметовете и техните помощници. Първата община се открива в Шумен много преди това, със султански декрет, през 1831 г.. Състои се от 12-членна комисия от занаятчии, известна като Съвет на „оникилиите”, която издава първата закононаредба в България. Съветът на „оникилиите” може да се оприличи на местно българско правителство. Издават се наредби, ...