10 години без Умберто Еко
„Гении и експерти” и „Как се говори за гений?” – две есета от великия италианец, който беше не само писател, но и философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ ...





















