Помните ли Ричърд Гиър? Със сигурност. Той беше голяма звезда през 90-те години на миналия век, изигравайки запомнящи се роли във филми като „Хубава жена“, „Американско жиголо“ и последният от тази звездна поредица, който си спомням – „Изневяра“. След това Гиър до голяма степен изчезна. Забелязах това, но никога не се замислих защо. Сега вече знам. Холивуд „зачеркна“ Гиър заради критиките му към тиранията на китайския режим.
Историята на зачеркването на Ричърд Гиър е разказана в новата книга на Ерих Шварцел, озаглавена “Червеният килим: Холивуд, Китай и глобалната битка за културно надмощие“. Шварцел включва историята на Гиър в по-обширен разказ за по-големия бизнес план на Холивуд за Китай. Поуката от книгата на Шварцел е, че когато искаш достъп до пазар, контролиран от китайските комунисти, трябва да извървиш дълъг път, за да изпълниш заповедите им.
Враждебността на Гиър към китайския режим със сигурност не се дължи на факта, че Гиър има десни убеждения или че тълкува китайските интереси като противоположни на тези на собствената му страна. Нищо подобно. Гиър по-скоро е будист и като такъв е почитател и поддръжник на Далай Лама, когото китайските официални лица смятат за враг на китайската държава.
През 1993 г. Гиър прави словесно отклонение по време на връчването на награда за художествена режисура, за да изрази съжаление за „ужасяващата ситуация с човешките права в Китай, не само по отношение на собствения им народ, но и на Тибет“. Но големият грях на Гиър идва през 1997 г., когато снима филма „Червеният ъгъл“ – история за американски изпълнителен директор, който попада в капана на китайската наказателна система и преживява ужасите ѝ.
„Червеният ъгъл“ не е касов хит. През онази година той е изместен на втори план от големи филми като „Мъже в черно“ и „Сватбата на най-добрия ми приятел“. Така че китайците нямат интерес към него заради това, че е гледан от огромен брой хора. Това, което ги интересува е, че Гиър излиза извън рамките на актьорската игра във филма. Той се застъпва за филма като кауза.
Докато компанията „Метро-Голдуин-Майер“ гледа на филма само като на вълнуваща история, Гиър настоява, че той може да бъде „катализатор на промяна в света“, защото разкрива ужасите на китайския тоталитаризъм. Интересно е, че китайският президент Дзян Дзъмин посещава Америка по същото време, търсейки възможности за повече търговски сделки и по-близки дипломатически връзки с администрацията на Клинтън. Докато президентът Бил Клинтън организира официална вечеря между държавите за Дзян, Гиър организира „вечеря без държава“ от другата страна на улицата, на покрива на луксозен хотел, като покани колегите си знаменитости Ума Търман и Шарън Стоун.
Шварцел документира, че тъй като Гиър продължава да защитава каузата на Тибет и да обвинява Китай в нарушаване на човешките права, Холивуд все повече се чувства неудобно от публичната му позиция в защита правата на човека. Краят на 90-те и началото на 2000-те години съвпадат с период, в който американският филмов пазар достига ниво на насищане, а холивудските студия все повече се стремят да разширят дейността си в Китай.
В края на краищата Китай има повече от един милиард души. На ръководителите на филмовите студия в Калифорния не убягва фактът, че десетки милиони китайци се преместват от селските райони в градовете, превръщайки се в запалени потребители на западни продукти. Холивуд се захласна по перспективата да се възползва от този пазар за американски филми.
Разбира се, холивудските мениджъри разбират, че си имат работа с комунистически режим, който не се колебае да цензурира филмите, които допуска в Китай. Те са доста склонни да се съобразят с китайците по този въпрос. Шварцел посочва, че през 2006 г. във филма „Мисия: Невъзможна 3“ са редактирани сцени, срещу които китайците са възразили, а през 2012 г. продуцентите на филма за Джеймс Бонд „Скайфол“ премахват сцена, включваща убийството на китайски охранител, тъй като китайската цензори смятат, че това прави китайците да изглеждат слаби.
В тази атмосфера на холивудско ухажване на китайския комунистически режим Шварцел съобщава, че „Гиър е твърде радиоактивен, за да бъде нает“. Самото му присъствие в надписите на филма може да означава, че кино лентата няма да бъде одобрена за разпространение в Китай. В този момент Гиър става персона нон грата, поне що се отнася до големите филмови студия. Той ще трябва да се задоволи с участието си в независими игрални филми със скромен бюджет като „Арбитраж“ и „Вторият най-добър екзотичен хотел Мариголд“.
През 50-те години на миналия век Холивуд поддържа черен списък на актьори, за които се предполага, че са имали комунистически връзки и поради това са били смятани за твърде противоречиви, за да играят в големи филми. Колко иронично е, че днес Холивуд отново поддържа черен списък, само че този път за родоотстъпници като Ричард Гиър, които очевидно не са достатъчно приятелски настроени и почтителни спрямо китайския комунистически режим.
Гиър изненадващо мълчи за включването си в черния списък. През юни 2020 г. обаче Ричърд Гиър свидетелства пред Конгреса на САЩ в полза на законопроект, който цели да осигури на Съединените щати по-добър достъп до пазара на кашмир в Монголия. Гиър твърди, че законопроектът ще подкрепи икономиката на Монголия и ще я направи по-малко зависима от Китай, тъй като зависимостта в този регион бързо се превръща в контрол от страна на Китай.
В един момент Гиър повдига въпроса за филма, който изглежда го е изхвърлил от холивудския списък на желаните актьори – „Червеният ъгъл“. Гиър разсъждава дали днес Холивуд би направил подобен филм.
„Това просто не би се случило“, признава той.
Зачеркването или непредоставянето на покани за участие във филмови продукции на звезда от ранга на Ричърд Гиър показва колко сериозен е проблемът и в каква огромна степен Холивуд днес дели една постеля с мрачните си партньори от Изтока.
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс България“.
Динеш Д’Соуза е автор, режисьор и ежедневен водещ на подкаста „Динеш Д’Соуза“.
