Коментар
След дълго нарастващото недоволство, новоназначеният директор на NASA Бил Нелсън, бивш астронавт и сенатор, отправи критики към китайския режим за липсата на отговорност при неконтролираното приземяване на 21-тонната ракета Long March-5.
В прессъобщение, публикувано в официалната страница на NASA на 8 май Нелсън посочва: „Страните, които осъществяват космически полети, трябва да минимизират рисковете за хората и сградите на Земята от връщащите се в атмосферата космически отлонки и да подосигурят информираност по тези въпроси. Ясно е, че Китай не успя да спази този стандарт.“
От изстрелването на ракетата Long March-5 на 29 април, нейният носител пое неконтролирано падане, но типично за характера на режима, нито Китайската космическа програма, нито Пекин предприеха нещо, за да предупредят чуждестранните правителства за блуждаещите отломки или да дадат някакво обяснение.
Мисията на Long March-5 предизвика мащабна глобална тревога поради три основни причини:
Първо: носителят на Long March-5 е огромно тяло с тежест около 21 тона, което го прави шестото или седмо най-голямо тяло, завръщало се някога от Космоса – се казва в интервю с Марлон Сордж – главен инжинер в Центъра за Изследване на орбитални отломки на Авиокосмическата корпорация в САЩ. Той е изчислил, че 20% до 40% от масата на ракетата ще падне на земята, или 5 до 10 тона (колкото тежестта на градски автобус), пътуващи с 27 359 км/ч.
Второ: Long March-5 не е проектиран на контролирано спускане, което да е спосоно да избегне населените райони.
Трето: Long March-5 се движи в орбитата с наклон от 41,5 градуса, което означава че ще премине през най-гъсто населените региони на Земята, увеличавайки риска, макар и малък, да засегне хора и имущество в над дванадесет държави.
Предишно изстрелване на Long March-5 през май 2020 г. беше проведено, за да се тества пилотираната космическа капсула от второ поколение. Ракетата премина над Ню Йорк, след което отломките ѝ паднаха в населени райони на Кот д’Ивоар.
(STR/AFP чрез Getty Images)
Отломките от последното изстрелване на Long March-5 достигнаха Земята на 9 май и се разбиха на запад от Малдивите в Индийския океан.
Отразявайки невежеството на Китай по отношение на собствените му космически отломки, Службата по космическо инженерство в страната публикува съобщение в пресата на 8 май, твърдейки, че отломките от ракетата ще паднат в Източното Средиземноморие.
Този абсурден театър може да се разиграе още шест пъти – броят на мисиите, необходими на Long March-5 за изграждане на Китайската космическа станция и бъдещите безпилотни сонди на Луната.
Първоначално администрацията на Байдън се опита на омаловажи възникналите притеснения. В брифинг на Белия дом от 5 май Джен Псаки трябваше да отговори на въпроса „Осъжда ли Белият Дом подобни повтарящи се грешки от Китайската космическа програма?“.
В отговор Псаки изрази загриженост, но не отправи критики към Китай. Но на 6 май генералният министър на отбраната в САЩ Лойд Остин коментира в репортаж, че Съединените щати не възнамеряват да свалят отломките от Long March-5.
Друга опасност беше разкрита от астрофизикът на Смитсоновия центъра за астрофизика Джонатан Макдауъл в публикация в Twitter от 10 май. Приблизително шест минути след отделянето на китайския модул Tianhe от бустера на Long March-5 на 29 април, той е преминал на 186 мили (300 км) от Международната космическа станция (МКС).
Въпреки че тази новина не предизвика никакви притеснения, тя напомни на мисията на пилотирания космически кораб Shenzhou-7 през септември 2008 г., който премина на 28 мили (45 км) от МКС. И в двата случая близостта в преминаването на обектите изглеждат планирани предварително, но предупреждение за опасност не е подадено на партньорите от МКС.
Когато най-после администрацията на Байдън повдигна въпроса, Китай отговори с отбранителна пропаганда. В същия ден органът на Китайската комунистическа партия Global Times цитира китайски експерт: „Това е поредното преувеличение за т.нар. китайска космическа заплаха.“
Китай отдавна демонстрира своята безотговорност в космическите си мисии, примери за която са изстрелването на антисателитна ракета през 2007 г., която създаде огромен облак от космически отломки, изграждането на космическа станция с технология с двойна употреба и бъдеща база на Луната, и всичко това под егидата на Народната освободителна армия.
Опустошителната безотговорност от страна на китайския режим към опасностите от изстреляната ракета е равносилна на безразличието към отприщването на световна пандемия от коронавируса в Ухан (COVID-19), който до момента е отнел живота на 4 милиона души по света и на близо 600 000 американци.
След като Нелсън съобщи истината за Китай, който „не успява да покрие стандартите за космическите отломки“, нека се надяваме, че няма да наградят Китай със съвместни космически програми, както предпочитат други членове на администрацията на Байдън.
Нелсън посочва подходящ пример и в по-широк план. Независимо дали става въпрос за космически отломки, които могат да паднат на главите ни, липсата на отчетсност за възниквване на пандемията от COVID-19, незаконните военни окупации в Южнокитайското море или военната заплаха за демокрацията на Тайван и Австралия, време е да потърсим отговорност от Китайската комунистическа партия за нейните серийни престъпления.
Рик Фишър е старши сътрудник в Международния център за оценка и стратегия.
