Getting your Trinity Audio player ready...
|
Флуоресцентните светлини на приюта мъждукаха отгоре, хвърляйки стерилен блясък върху редиците с клетки. Котки от всякакъв вид и форми мяукаха за капчица внимание.
И тогава те видях. В ъгъла, сгушен в голо заграждение, стоеше самотна сива фигура. Козината ти беше тъмна, почти сливаща се с цвета на циментовия под, а в очите ти имаше дълбока тъга, която притисна сърцето ми.
Имаше игриви котенца, които се преобръщаха едно върху друго, лъскави котки с високомерни изражения, имаше такива с всякакви окраски. Но нито едно от тях не се придържаше към тихото достойнство, което излъчваше ти. Сякаш сила ме теглеше към твоето заграждение – невидима нишка, която ни свързваше.
„Това ли е?“, попита служителката в приюта с глас, пронизан от съжаление. „Той е тук от известно време. Изглежда никой не го иска.“
Думите й ме поразиха. „Искам го“, казах аз с претръпнал от емоции глас.
Не беше лесно да те осиновя. Битката между хазяите и бюрокрацията заплашваха да ни разделят, но мисълта за теб отново в онази студена клетка ми даваше сила да продължа, да не се отказвам.
Най-накрая денят настъпи. Държейки картонената кутия, в която те бяха сложили, тежестта на малкото ти тяло беше скъпоценен товар. Почувствах прилив на радост, който засенчи света.
Ти не беше гальовната котка, която си представях, Джордан. Миналото ти като бездомник беше оставило белези, както физически, така и емоционални. И все пак, ти донесе светлина в живота ми, която никое друго същество не беше способно да направи. Твоят игрив дух, очевиден от начина, по който обичаше да прекарваш дните си и твоето уникално мъркане-мяукане – звук, който вибрира с чисто задоволство, изпълни дома ми с топлина, която прогони сенките.
Пътешествахме по света заедно. Соленият аромат на океанския бриз по време на разходките ни по плажа на Тихия океан, шумоленето на листата в парка, докато гонехме пеперудите и множеството пернати наоколо те караха да изпиташ усещания, които никога досега и аз не бях изпитвал. Ти дори се нагоди към нашия нов дом, претендирайки за свой трон на най-слънчевото място до прозореца.
Но най-щастливият спомен, който пазя за теб е свит до мен пред камината с истински огън, когато посрещнахме онази нова 2020 година. Твоето нежно присъствие и ритмичното мъркане до мен бяха постоянен източник на комфорт в един странен свят.
Тогава, като крадец през нощта, ти изчезна в тъмнината… Какво беше това, което те срина? Исках да ти помогна, но не знаех как… Независимо колко бързо карах към спешното отделение на ветеринарната клиника, докато отпуснатото ти телце се бореше за всяка глътка въздух, времето ни се изплъзваше. Не вярвах! Исках да стане чудото! Но след малко сестрата излезе от кабинета, а аз не исках да слушам. Думите й бяха тъмна мъгла от звуци без значение, защото ти вече си беше заминал.
Един ден бяхме тук, а на следващия болезнена празнота изпълни пространството, което остави зад себе си. Домът беше празен без твоето тихо приятелство. Отсъствието ти надвисна с тъмните дъждовни облаци. Джой, твоята малка сестра, продължи да те търси в скривалищата ви, но игривите ѝ мяукания отекваха без отговор.
Но дори в твое отсъствие енергията, която остави продължава да живее. Ти ме научи на дълбоката отговорност на любовта, на непоклатимата лоялност, която идва с истинското приятелство. Ти ми показа, че любовта може да цъфти на най-неочакваните места, че една тиха душа може да донесе повече радост от стая, пълна с шум.
Заради теб, Джордан, не мога да мина покрай бездомна котка без добра дума или ръка за помощ. Храня кварталните бездомници, докато всички наоколо ме мислят за онзи „лудия“. Присмиват ми се зад гърба, знам! Но гладните очи на ничиите котета са сърцераздирателното ехо от твоето минало. Тогава и ти си бил на улицата без дом и храна. Това е отговорност, която поех. Обещанието към всяко животно, което може да се окаже само и уплашено. Обещание, което ме разпали.
Във твоя памет основах Jordan и Joy Cat Rescue. Точно като теб и другите котета заслужават втори шанс, шанс да намерят любящ дом завинаги.
Виждайки радостта върху лицето на нов осиновител, докато прегръща спасено от улицата коте и как избухва мъркането, когато то се отпусне – това е, което ме кара да продължа. Това е свидетелство за любовта, която вдъхнови ти, Джордан. Твоята история е лъч на надежда, напомняне, че дори и най-пренебрегваните котета заслужават шанс да бъдат обичани.
Един ден те върнах обратно в Калифорния, до окъпаните от слънце улици, където някога си бродил свободно. Това не беще просто пътуване на спомена. Това беше завръщане към мястото, където нашият път се пресече.
Докато се срещнем отново, мой Малък Голям Герой, Джордан, тичай свободно по моста на дъгата – там, където няма мъка и страдание. Може да те няма, но любовта, която остави след себе си, завинаги ще заема място в сърцето ми. Твоята история е доказателство за мощната връзка между хората и животните – връзка, изградена върху любов, доверие и непоколебима отдаденост. И тази връзка, Джордан, ще продължи да расте с всяка котка, която спасяваме в Jordan and Joy Cat Rescue. Липсваш ми!
***
Защитник на правата на животните, животът на автора се променя завинаги от Джордан, осиновена от него котка от централна Калифорния през 2019 г.. Ивайло довежда в България Джордан, който губи живота си поради нелепа ветеринарна грешка. Връзката на Джордан и Ивайло е уникална и процъфтява в продължение на няколко години, оставяйки незаличим отпечатък. В памет на Джордан, Ивайло Ангелов основа организацията за спасяване на котки в нужда Jordan and Joy Cat Rescue която фокусира усилията си в България.