Българска история и култура

Днес Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, Солунските братя, посветили живота си на делото Христовата вяра да бъде разпространявана в славянските земи на родния език на славяните. Те са и създателите на първата азбука за славяните, глаголицата, от която после техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Горазд и Сава, посрещнати от българския цар Борис I, създават кирилицата, в чест на учителя си Кирил, измолил от папа Адриан правото да се води службата и на славянските езици. Нека видим как Българската православна църква обяснява избирането на датата в книгата си "Житията на светците" от 1991 г. "Отначало Църквата празнувала паметта на всеки от ...

В навечерието на 1 февруари, в който за 12-та поредна година България отдава почит на жертвите на комунистическия режим, в емблематичното кино "Влайкова" бе излъчен новият документален филм „Второто освобождение“. Сценаристи и продуценти на филма са историкът проф. Евелина Келбечева и проф. д-р Светослав Овчаров, който е и режисьор на филма. Чрез разкриването на архивни документи и кадри, станали обществено достъпни преди две години, лентата в рамките на 60 минути осветлява периода на съветската окупация в България (1944 – 1947), която причинява най-големия политически, икономически и нравствен крах в новата българска история. Гледайте онлайн филма „Второто освобождение“ https://www.youtube.com/watch?v=Vk-1L-1_ucg Филмът разкрива статистически данни в документи - например, ...

Празникът на будителите има дълга и интересна история. За първи път се чества в Пловдив през 1909 г. Идеята е на група учители, които желаят да отдадат почит на своите предшественици, съхранили българската духовност през дългите векове, в които българите не само нямат своя държава, но са принудени да живеят в империя с различна религия. Пловдивските учители избират за дата на празника 19 октомври – денят на най-значимия български светец, Иван Рилски. Идеята бързо се разпространява и празникът започва да се отбелязва в училища в цялата страна.   Свети Иван Рилски е покровител на българския народ през вековете, прекарани под ислямска власт (снимка: Уикипедия) Денят на ...

Днес в Турция всичко, свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник. Името му е Мустафа, което означава избран. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане виден политик и с цената на всякакви жертви го праща в офицерското училище. Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назован от съучениците си Кемал – зрял, съвършен. Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е ...

След Първата световна война България претърпява крушението на националния си идеал. Обединението на българите в една държава се превръща от красива мечта в пареща болка, в населените с българи земи извън България вилнее нечуван и невиждан терор и нашите съседни държави прилагат жесток и безогледен асимилационен режим. Българската войска е сведена до минимум, духът на народа е безогледно тъпкан. Но в сърцата на българите гори пламъкът на надеждата. С много труд България преодолява икономическите трудности, а в Европа „войната се връща“, както пише Анри Пози. Несправедливият мир, наложен от победителите в Първата световна война, си отива и това е видно за всички. Във Военното училище в ...